Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 98 от 17.06.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 125/2024
Вид
Решение № 98
Подписан
17.06.2024
В сила
14.04.2025
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 21 · Закон за държавната финансова инспекция
  • чл.21, ал.1 · Закон за държавната финансова инспекция
  • чл. 21, ал. 1, т. 2 · Закон за държавната финансова инспекция
  • чл. 21, ал. 3 · Закон за държавната финансова инспекция
  • чл. 21, ал. 4 · Закон за държавната финансова инспекция
  • чл. 22 · Закон за държавната финансова инспекция
  • чл.23 · Закон за държавната финансова инспекция
  • чл.23, т.4 · Закон за държавната финансова инспекция
  • чл.26 · Закон за държавната финансова инспекция
  • чл. 13, ал. 3 · Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор
  • чл.2, ал.2, т.8 · Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор
  • чл. 24, ал. 1, т. 8а · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 43 · Правилник за прилагане на Закона за държавната финансова инспекция
  • чл. 44, ал.4 · Правилник за прилагане на Закона за държавната финансова инспекция

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Варна, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500125 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 125/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на К. В. Д., подадена чрез адв.

И. А., против решение № 557/28.12.2023 г., постановено по т.д. № 644/2022 г. по описа на ВОС, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът К. В. Д. дължи на ищеца „Диагностичноконсултативен център 1 – Девня“ ЕООД сумата в размер на 55 919,80 лв., представляваща главница за имуществени вреди по Акт за начет № 11-0418/31.08.2018 г. на АДФИ, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 09.05.2022г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 21 895.09 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 03.09.2013г. – 01.09.2018г., определена на основание чл.26 ЗДФИ и описана в Акт за начет №11-04- 18/31.08.2018г. на АДФИ, за които суми е издадена Заповед № 2994/15.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 5789/2022г. по описа на Районен съд –Варна, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, вр. с чл.21, ал.1 ЗДФИ и К. В. Д. е осъден да заплати на „Диагностично-консултативен център 1 – Девня“ ЕООД сумата от 1556,30 лв. разноски в заповедното производство и сумата от 1556.30 лв. разноски в исковото производство, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно 1 постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и необосновано, като е молил за отмяната му, за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е, че решението на окръжния съд не кореспондира с установените факти, свидетелските показания и проведената комплексна автотехническа и счетоводна експертиза. В случая се касаело единствено до сторени разходи за гориво, които служители на управляваното от ответника ДКЦ 1 и самият ответник били направили във връзка с изпълнение на служебните си задължения.

Погрешно, според въззивника, исканията не били насочени към лицата, които според АН са получили от причинителя на вредата нещо без правно основание (чл. 21, ал. 3 ЗДФИ), въпреки че те следвало да отговарят солидарно с ответника в това производство. Съдът не взел предвид, че в случая изразходваните парични средства за пътни разходи за пътуващите до гр. Девня лекари били в пъти по-малко от оборота на дружеството, който бил генериран от тяхната дейност и не била налице вреда за дружеството.

Констатациите на АДФИ касаели липсите на парични средства от касата на управляваното от д-р Д. дружество, но не анализирали, че от съдържанието на действията му, нарушените норми и вредите не можело да се направи извод за нецелесъобразни разходи, предвид представените по делото фактури и касови бонове, въз основа на които било осребрявано изразходеното за превоз на лекарите до работното им място гориво. Управителят не разходвал средствата за собствени цели, а поддържал непрекъснато обслужване на пациентите в града, като единственото неизпълнено административно задължение било издаването на командировъчна заповед с посочване на дата, брой пътуващи, маршрут и разходна норма на автомобила. Погрешното отчитане можело да причини вреда, само ако е довело до липси, а такива не са налице, ако при проверката на действителните наличности стоковоматериалната ценност се окаже налице, както и ако не е налице, но разпореждането с нея в действителност е по предназначението й като средство за производство. В този смисъл комплексната АТ и ССЕ не обосновавала преразход на гориво, обогатяване на лекарите, на които били осребрени касови бонове за заредено гориво, свързано с дейността на работодателя, а напротив сочела, че дори при ползване на обществен транспорт или оформяне на пътуванията като командировъчни, разходите за работодателя биха били в пъти по-големи. Отделно от това не било установено, че длъжностното лице е действало виновно, при умисъл, като нито в исковата молба, нито в хода на производството и щецът твърдял, че ответникът пряко цели увреждането или че го допуска. При отсъствие на умисъл, било необходимо изследване за наличие на липса (ако има изобщо вреда), като целесъобразното изразходване на определен ресурс, дори и при нарушение на счетоводни и други изисквания, следвало да се цени с оглед ползите за работодателя. Осребряването на разходи за гориво не било за дейност на лекари и медицински персонал извън предмета на дейност на ищеца, а напротив - при и по повод изпълнение на служебни задължения. В 2 решението си първостепенният съд не съобразил, че не е причинена вреда, като разходът в действителност бил по предназначението му като средство за производство. Не били обосновани „щети от липси", предвид установеното с експертизата, че щетата (ако изобщо съществува) се обосновава с формално нарушение на счетоводни изисквания, на неправилно или непълно оформени документи, но не и поради действително липсващи стоково-материални ценности. В този контекст следвало да се приеме изводът на АН, че са открити „недължимо изплатените и разпоредени средства", като необоснован и недоказан и да се приеме, че разходът е бил целесъобразен, икономически мотивиран и не нарушава „принципите за законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност “.

Въззиваемият „ДКЦ 1-Девня” ЕООД, чрез адв. М., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по подробни съображения за правилността на обжалваното решение е молил за потвърждаването му. Изложил е, че в жалбата са интерпретирани данни и доказателства по делото несъответно на действителната фактическа обстановка и обективна истина и е цитирана неотносима в случая съдебна практика.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция ищецът чрез своя процесуален представител е поддържал отговора и е молил за потвърждаване на обжалваното решение. Не е претендирал за присъждане на разноски за това производство.

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, прецени обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му, с оглед оплакванията на въззивника, доводите на двете страни и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по предявени от „Диагностично-консултативен център 1 - Девня “ ЕООД срещу К. В. Д. искове по чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, вр. с чл.21, ал.1 ЗДФИ , за установяване на дължимостта по издадена Заповед № 2994/15.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на сумата в размер на 55 919,80 лева, представляваща главница за имуществени вреди по Акт за начет № 11 -04- 18/31.08.2018 г. на АДФИ, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 09.05.2022г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 21895.09 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 03.09.2013г. - 01.09.2018г., определена на основание чл.26 ЗДФИ и описана в Акт за начет №11-0418/31.08.2018г. на АДФИ.

Ищецът е твърдял, че искът по чл. 422 ГПК е заведен след издаване на Заповед № 2994/15.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК (по Акт за начет № 11-04-18/31.08.2018 г. на АДФИ) и Изпълнителен лист № 2109/16.05.2022г. по ч.гр.д. № 5789/2022г.

3 на ВРС срещу ответника и образувано срещу него изп.д. № 1273/2022г. по описа на ЧСИ Л. Ст. с рег. №895 при ВОС и след реализиране от ответника на правото му на възражение на 20.07.2022 г. в срока от получаване на поканата за доброволно изпълнение. Сочил е, че ответникът е причинил на „ДКЦ 1 Девня“ ЕООД имуществени вреди, представляващи липса на парични средства в размер на 55 919,80 лева. Поддържал е, че „ДКЦ 1 - Девня“ ЕООД, като организация от публичния сектор съгласно чл.2, ал.2, т.8 ЗФУКПС получава и разходва публични средства, а управителят на дружеството, в качеството му на ръководител на организация от публичния сектор е отговорен за осъществяване на финансовото управление и контрол на дружеството. В съставения по реда на ЗДФИ Акт за начет № 11 -0418/31.08.2018 г. на АДФИ били направени констатации за изплатени от ответника суми, отчетени като разходи, в общ размер на 55 919,80 лева, но несвързани с дейността на „Диагностично-консултативен център 1 - Девня “ ЕООД, недължимо разпоредени, представляващи липса на парични средства от 55 919,80 лева и имуществени вреди, причинени в резултат на действията и бездействията на управителя К. Д., извършени в противоречие с цитираните в акта за начет материалноправни норми, поради което с оглед неговата имуществена отговорност съгласно чл.23, т.4 ЗДФИ, той следва да възстанови, ведно със сумата от 21895,09 лева - обезщетение за забава за периода 03.09.2013 г. - 01.09.2018 г. на основание чл.26 ЗДФИ.

Ответникът К. В. Д. е оспорил иска и е молил за отхвърлянето му, като релевантните в настоящото производство възражения са поддържаните като оплаквания във въззивната жалба такива, посочени по-горе.

Ищецът „Диагностично-консултативен център 1 - Девня ” ЕООД е лечебно заведение - ДКЦ, търговско дружество с едноличен собственик на капитала - Община Девня. През процесните периоди от 06.08.2012г. до 24.10.2013г. и от 27.11.2013г. до 07.12.2015 г. , ответникът Д. е бил управител на това дружество по силата на сключени със същото договори за възлагане на управление (Договор № 1007-212/06.08.2012 год. и по Договор № 1007312/27.11.2013 год.).

През 2018 г. е извършена финансова инспекция на К. Д., във връзка с дейността му по управление и разпореждане с имущество на „ДКЦ 1 - Девня ЕООД за периода, през който е бил управител, приключила с издаване на акт за начет № 11-04-18/31.08.2018г. за сумите от 55 919,80 лева - причинени вреди на дружеството и 21 895,09 лева - лихви от деня на причиняване на вредата до съставяне на акта.

Въз основа на акта за начет, по заявление на „ДКЦ 1 - Девня “ ЕООД по ч.гр.д. № 5789/2022г. по описа на ВРС, е издадена Заповед № 2994/15.05.2022г. по чл.417 от ГПК срещу ответника за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за: сумата 55 919,80 лв., представляваща главница за имуществени вреди по Акт за начет № 11-0418/31.08.2018 г. на АДФИ, ведно със законна лихва от датата на подаване на 4 заявлението по чл. 417 ГПК – 09.05.2022г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 21 895,09 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 03.09.2013г. – 01.09.2018г., определена на основание чл.26 ЗДФИ.

В срок длъжникът е подал възражение, поради което ВРС е указал на заявителя да предяви иска за вземането си в месечен срок, считано от получаване на съобщението на 12.09.2023 г., което е сторено с подаването на исковата молба на 06.10.2023 г.

Установено е по делото също така, че образуваното срещу ответника ДП № 141/2018г. по описа на ОСлС при ВОП по чл. 219, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, е прекратено с Постановление от 15.02.2022г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК.

Предявеният иск е установителен и черпи своето правно основание от разпоредбата на чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ГПК. Целта на предявяване на иск при подадено възражение от длъжника е да се установи наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, със сила на пресъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила. В случая вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение е по Акта за начет № №11-0418/31.08.2018г. на Агенция за държавна финансова инспекция за причинена от ответника в качеството му на субект по см. на чл. 23, т.4 от ЗДФИ имуществена вреда на дружеството в размер 55 919,80 лв. на осн. чл. 21, ал.4 от ЗДФИ и лихви за забава от 21 895,09 лв. по чл. 26 от ЗДФИ.