Решение № 7048 от 18.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7048 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100503456 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 19751/30.11.2023 г. по гр.д. № 38454/2022 г. на Софийски районен съд, 127-ми състав, е отхвърлен предявеният от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ******* срещу Столична община, ЕИК ******* иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за заплащане на сумата в размер на 233,20 лева, представляваща сбор от регресно вземане за заплатено от дружеството обезщетение в размер на 218,20 лева по договор за застраховка „Каско+“ за вреди по автомобил с марка „БМВ“, модел „650“, „серия 6“, с рег.

№ *******, вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано в резултат на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на в гр.

София, ж.к. „Студентски град“ в близост до Зимния дворец, и 15 лева ликвидационни разноски по щета № 440121321167014, ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 15.07.2022 г. до окончателно погасяване на вземането. С решението е ангажирана отговорността на ищеца за разноски в производството.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.

В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на решението, като се акцентира, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Сочи се, че е ирелевентно, че св. К.А. не си спомня за процесното събитие, доколкото е потвърдил автентичността на подписа си, положен върху уведомлението за щетата, 1 където то е описано. Обърнато е внимание, че заключението по САТЕ е дало отговор относно механизма на ПТП. Заявено е, че мястото на инцидента е достатъчно индивидуализирано, предвид което е и установено по делото.

Поради това се поддържа, че предявеният иск е доказан. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Столична община е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на постановеното съдебно решение по подробно изложени аргументи. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението съдът намира следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.

49 ЗЗД. Уважаването на иска е обусловено от доказване на следните предпоставки: наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя – ищец; настъпване на застрахователното събитие; заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По отношение на ответника следва да се докажат и предпоставките на чл. 49 ЗЗД, а именно противоправно поведение на лица (изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване на виновно поведение не е необходимо, тъй като отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.

На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства пред първата инстанция правилно са отделени: наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ към датата на пътния инцидент между „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД и собственика на автомобил с марка „БМВ“, модел „650, серия 6“ с рег. № *******, както и че ищецът е заплатил чрез прихващане срещу вземания по застрахователна премия на собственика на моторното превозно средство сумата в размер на 218,20 лева по щета № 440121321167014, по която е 2 направил ликвидационни разноски в размер на 15 лева.

Спорно по делото е дали е настъпило твърдяното в исковата молба застрахователно събитие.

От уведомление за щета № 44012132116701/10.06.2021 г. се установява, че на 10.06.2021 г. в 08:40 часа в гр. София, ж.к. „Студентски град“, в близост до Зимния дворец К.К.А. е управлявал л.а. марка „БМВ“, модел „650, серия 6“ с рег. № *******, при което е преминал през дупка на пътното платно, вследствие на което се е спукала предна дясна гума на автомобила. След настъпване на инцидента водачът на автомобила е успял да го закара в сервиз за гуми „Маргел“, където гумата е била сменена с нова. Същите обстоятелства са описани и в писмено обяснение на водача на лекия автомобил, приложено към уведомлението.

Изложеното в уведомлението за щета се потвърждава от показанията на св. А.. При проведения разпит същият споделя, че притежава два автомобила марка „БМВ“, единият от които е модел като този на процесния автомобил.

Действително свидетелят не разказва за инцидента, като това се дължи на липса на спомен за случилото се, но при предявяване на уведомлението за щета и приложеното към него обяснение заявява, че документите съдържат ръкописен текст, който е изписан от него, както и подпис, който също е положен от него. Въз основа на предявените му документи св. А. изразява предположение, че процесният инцидент действително е настъпил.

Противно на първостепенния съд настоящият въззивен състав счита, че посочените доказателства, анализирани в тяхната взаимовръзка, са достатъчни, за да се приеме за установено, че описаното в исковата молба събитие се е случило при твърдения механизъм, вследствие на който са настъпили претендираните вреди. Липсата на спомен у свидетеля А. е обяснима с времевата отдалеченост на разпита му от датата на събитието – малко над две години, предвид което следва да се отдаде приоритет на изявленията му, отразени в документите по делото, съставени непосредствено след настъпване на събитието. В тази връзка въззивният съд отбелязва, че липсва съмнение относно осъществяването на обстоятелствата, описани в писмените доказателства, доколкото авторството на последните е категорично установено по делото и техният автор потвърждава написаното в тях.

Неоснователно е възражението на ответника за недоказаност на претенцията поради непредставяне на протокол за ПТП. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Когато между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б. " от закона), а когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните 3 работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от закона).

Службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т.ч., когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него (т.

7), и когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди (т. 8).

На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 487, ал. 4 и чл. 574, ал. 3, т. 3 и ал. 5 КЗ е издадена Наредба № I з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г.).

В този подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1) констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2) протокол за ПТП с материални щети и 3) двустранен констативен протокол за ПТП (чл. 2, ал. 1). Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП (приложение № 3).

Същевременно в разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредбата е указано, че не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход.

Следователно доколкото по делото има данни, че след настъпването на ПТП процесният автомобил е можел да се движи на собствен ход, като е достигнал до сервиз за гуми, то настоящият съдебен състав приема, че не е била налице някоя от хипотезите, установени в разпоредбата чл. 125 от ЗДвП, при които службите за контрол на МВР задължително посещават мястото на ПТП, респективно застрахованият не е имал задължение да изисква изготвянето на документ за щетите по автомобила. В тази хипотеза несъставянето на такъв протокол за ПТП не е пречка механизмът на произшествието да бъде установен по делото с всички допустими доказателствени средства.

Що се отнася до доводите на ответника за липса на индивидуализация на мястото на ПТП, за разлика от първоинстанционния съд настоящият съдебен състав счита, че такава не е налице. В исковата молба се твърди, че инцидентът е настъпил на пътното платно в гр. София, ж.к. „Студентски град“, в близост до Зимния дворец. Цитираното описание е в достатъчна степен индивидуализирано, за да е ясно мястото на ПТП, а от писмените доказателства се установява, че събитието е настъпило именно на така описаното място.

4

От заключението по приетата по делото САТЕ, което въззивният съд кредитира като обосновано и компетентно изготвено, се установява, че констатираната в уведомлението за щета и опис-заключение на застрахователя щета по л.а. марка „БМВ“, модел „650, серия 6“ с рег. № *******, която се изразява в спукана предна дясна гума, е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Стойността на нанесената щета е оценена на 339,08 лева, съгласно заключението на вещото лице по САТЕ. Определената от застрахователя стойност на застрахователно обезщетение възлиза на 218,20 лева, което е помалко от действителния размер на вредите.

По делото не се спори, че вземането на застрахования за процесното застрахователно събитие е било погасено от застрахователя чрез прихващане.

Възражението на ответника, че прихващането не представлява плащане по смисъла на чл. 410 КЗ, с оглед което не е годен способ да възникне регресно право за застрахователя, е неоснователно.

Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило/отговорно за вредата, заплащането на размера на вредите след плащането на застрахователното обезщетение произтича от чл. 410 КЗ, като основанието му не е само застрахователното правоотношение, а и фактът на плащането на сумата на правоимащото лице по силата на договора за застраховка. Плащането на застрахователно обезщетение може да бъде извършено чрез изплащане на сума в размер на пазарната стойност на действително претърпените вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието, в натура - чрез извършване на необходимите отстраняването на щетите ремонтни дейности, или чрез прихващане, включително и с дължимите вноски при разсрочено заплащане на застрахователната премия по сключения договор. Като е прихванал определената сума за застрахователно обезщетение с дължими от застрахования вноски за застрахователна премия, ищецът е погасил вземането на застрахования, с което е встъпил в неговите права срещу трети лица.