Решение № 36 от 10.05.2023, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. П., 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря М.Й.А. като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Административно наказателно дело № 20233520200065 по описа за 2023 година

Административнонаказателното производство почл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба от М. М. М. от с.Л., общ.П., срещу НП № ****., издадено от Директора на ОДБХ – гр.

Т., с което на жалбоподателя, за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от Закона за ветеринаромедицинската дейност (ЗВМД), на основание чл. 420а, ал.1 от Закона за ветеринаромедицинската дейност (ЗВМД) е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00лв..

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се излагат доводи, че бил принуден и под натиск подписал някои документи, които били неверни срещу него.

Оспорва, че няма нищо вярно в написаното в НП. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не изпраща представител.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.По същество пледира за потвърждаване на издаденото НП. Претендира и разноски Районна прокуратура Т., ТО-П. уведомени по реда на чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с. з.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима.

По повод подаден сигнал до ОДБХ – гр.Т. от ДАНС, с вх.№ ***г. (приложен на л.21 от делото), за отглеждане на животни от М. М. от с.Л. в изключително лоши санитарнохигиенни условия, Директора на ОДБХ – гр. Т., със заповед №***, назначил комисия в състав- д-р М. Т. Д. на длъжност главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните” и д-р Д. Ц. Г. на длъжност главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните” при ОДБХ – Т., които в срок до 12.08.2022г. следвало да извършат проверка, относно изложеното в сигнала.

Във връзка с така подадения сигнал и заповед на директора, св. Г. и св.Д., на 1

03.08.2022г. посетили с.Л., където за установяване на лицето и обекта потърсили съдействие от кмета на населеното място. Същия придружил двамата служители на ОДБХ-гр.Т. до частен имот, находящ се в с.Л., общ.П., ул. „***, където установили, че лицето М. М. М. отглежда общо 25 броя едри преживни животни- говеда в стопанисвания от него имот в с.Л., общ.П., ул. „***, на които животни не била извършена официална идентификация по смисъла на § 1, т. 75а от ДР на ЗВМД, и по отношение на които, към момента на проверката не били изпълнени мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл.118, ал.1 от ЗМВД, което било нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗВМД.

Констатациите на контролните органи били отразени в съставен Констативен протокол №****г., приложен по АНП, който е връчен и подписан от собственика на обектаМ. М., без възражения.

На същата дата, св.Г. депозирал уведомително писмо до Директора на ОДБХ- гр.Т. за установеното при извършената проверка, който пък от своя страна издал Разпореждане за налагане на забрана за движение на животни № ****г., с което забранил движението на установените при проверката общо 25 бр. едри преживни животни- говеда, отглеждани в частен имот, находящ се в с.Л., общ.П., ул.„***, собственост на М. М. М., като дал и срок до 30.09.2022г. да се извършат необходимите ветеринарномедицински изследвания на тези животни.

Въз основа на данните отразени при проверката в констативния протокол на 03.08.2022г. и в присъствието на свидетелите д-р Н.Г. и д-р М.Т., който участвал лично в проверката, на М. М. бил съставен от св. д-р Д.Г. АУАН № ****г. Актът бил предявен на нарушителя, и след като се запознал с констатациите по него, го подписал без възражения.

Няма данни такива да са постъпили в законоустановения 7-дневен срок.

Впоследствие било издадено атакуваното в настоящия процес НП № ****., издадено от Директора на ОДБХ- гр.Т., с което на М. М., на основание чл.420а, ал.1 от ЗВМД, му било наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв., за нарушението на чл.139, ал.1 от ЗВМД.

Така издаденото НП е изпратено за връчване, като видно от приложеното известие за доставяне, същото е получено лично от М.М., на 13.02.2023г.

На 17.02.2022г. М.М. е депозирал жалба до директора на ОДБХ-гр.Т., като с писмо с изх.№**** му е даден7-дневен срок да конкретизира искането си, какво конкретно оспорва и период кой държавен орган. В така дадения му срок, същия е депозирал жалба до РС-П., в която изрично посочва, че обжалва НП № ****

Фактическата обстановка беше установена от съда от приложените и приобщени по делото писмени доказателства. Принципно тя не се и оспорва от жалбоподателя.

Действайки като въззивна инстанция и подлагайки на служебна проверка както акта, така и НП при така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

В процесния случай административно-наказателното производство е започнало с АУАН № ****г. АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 472, ал. 1 от ЗВМД в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му, и в присъствие на двама свидетели, присъствали при установяване на нарушението и при съставяне на акта, надлежно е връчен на нарушителя, и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят не се е възползвал от правото си на обяснения и възражения, като е изписал: "нямам възражения".

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение по акта.

Обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал.

3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния 2 административно-наказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 472, ал. 2 от ЗВМД, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Предвид изложеното съдът намира, законосъобразно от процесуална страна. че наказателното постановление е

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Разпоредбата чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВМД гласи, че се забранява отглеждането, придвижването или транспортирането на животни, на които не е извършена официална идентификация, и на животни, на които не са изпълнени мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози.

В съдебно заседание актосъставителят-д-р Г. поддържа изцяло съставения от него акт, като излага твърдения, че лично е констатирал нарушението, както и как е бил съставен АУАН. Свидетеля-д-М.Т. също подробно посочи кога и как са посетили имота на жалбоподателя, какво са установили в имота му. От показанията на така посочените свидетели безусловно се установява датата и мястото на описаното в АУАН и НП нарушение, неговия автор и обстоятелствата, при които е било извършено същото, а именно, че установените в обекта на М. 25бр. животни не са били идентифицирани с ушни марки, което пък от своя страна е обусловило и неизпълнението на мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози.

Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя и свидетелите, тъй като те кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка, и е подвел нарушението под разпоредбите на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗВМД, като е постановил глобата на основание чл. 420а, ал.1 от ЗВМД.

От страна на жалбоподателя не са ангажирани, както с жалбата, така и в съдебно заседание устни или писмени доказателства, оборващи залегналите в АУАН констатации.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, изложени в жалбата от 17.02.2023г., които най-общо могат да се обобщят за липса на компетентност (незнание на задължения и неизвършване на работа), несъставомерност на описаното нарушение (невярно съдържание), както и наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН (подписване на документи под натиск принуда). Последното обстоятелство, според настоящия състав на съда е изцяло голословно, тъй като няма ангажирани доказателства в какво се изразява натиска и/или принудата, кой ги е оказал, и в какво се изразяват те. Безспорно нарушителя има право да изгради свои защитни тези, но за разлика от останалите доказателства, доказателствената стойност на същите се предопределят както от тяхната последователност и логичност, така и от съответствието им с останалия приобщен доказателствен материал. А както посочи вече по делото жалбоподателя не ангажира доказателства в подкрепа на никоя от защитните си тези.

Напротив събраните по делото доказателствата ги опровергават.

Както посочи и по горе съда, безспорно се доказва времето и мястото на извършеното нарушение. Видно от отразеното в АУАН, както и описаното в НП, жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата чл.139, ал. 1, т.1 от ЗВМД. Видно е, че още в АУАН, а след това и в обжалваното НП, цифровата квалификация на вмененото административно нарушение е в пълно съответствие със словесно описаното като нарушение.

За да може с издаването на едно наказателно постановление да се реализира 3 административно-наказателна отговорност на дадено лице, следва същото да съдържа законово регламентиран минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които в постановлението безусловно следва да са налице, са посочени в чл. 57 ЗАНН, а възведените в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 (описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени), съставляват мотивите - фактическите и правните основания, от които следва постановеният от наказващия орган резултат.

Изискването за обоснованост на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и интереси на гражданите - страни в административно-наказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, по които АНО е пристъпил към налагане на конкретна административна санкция. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана, да организира защитата си. От друга страна, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за законосъобразност и правилност на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкрИ.е на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е такова, че тяхното не излагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.

Съдът намира, че в поставеното за разглеждане постановление е ясен автора на нарушението, а това е именно жалбоподателя, който добре е знаел, че отглежданите от него животни не са идентифицирани с ушни марки, съотв. по отношение на тях не са изпълнени законоустановени мерки, с цел опазване живота и здравето както на самите животни, така и на хората. Налице е ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Констатира се и единство между словесната правна квалификация с цифровата такава. Налице и обоснованост на издаденото НП.

Ето защо, съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като му е било наложено наказание глоба на основание чл. 420а, ал. 1 от ЗВМД. Размера на тази глоба е определен към минимума, а именно в размер от 300.00лв., и отговаря в пълна степен на вината на жалбоподателя и на извършеното от него нарушение.

Спазването на нормативните изисквания на ЗВМД представлява гаранция за защита на здравето на хората и животните и гарантиране защита интересите на стопаните. С оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално-правна норма обществени отношения, свързани с осъществяването, управлението и контрола на ветеринарномедицинската дейност, както и спазване принципите на ветеринарното законодателство на Европейския съюз и Световната организация за здравеопазване на животните, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН.