Решение № 1459 от 11.12.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1459 гр. Пловдив, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330204589 по описа за 2025 година Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0435-000095 от дата 13.03.2025г.. издадено от Началник Сектор в ОДМВР-Пловдив ,РУ-02 Пловдив, с което на Д. Т. Т. ЕГН *** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание от жалбоподателя се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в 1 тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок,от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери следното:

От фактическа страна се установява, че на 30.01.2025г-в 15.35ч.на бул.“Пещерско шосе №88 г, жалб.

Т. управлявал лек автомобил чужда собственост марка „Тойота Корола“ с рег.№ *** .При извършената проверка се установило, че автомобила , управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация от 19.08.2024 г. на основание чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата.,тъй като в двумесечен срок от придобиването му не е бил пререгистриран. За така установеното, св. М . съставил АУАН.Била сезирана РП-Пловдив, която с Постановление от 06.03.2025г. г. отказала да образува досъдебно производство за престъпление по чл.

345, ал. 2 от НК и изпратила преписката по компетентност на началника на

РУ

-02 за разрешаване на въпроса административнонаказателната отговорност.

След връщането на преписката, по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН било издадено обжалваното НП от дата 13.03.2025г.

.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. М . От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка и по 2 съставянето на акта за установяване на нарушението. Свидетелят изяснява, че в хода на проверката е извършил справка, от която се е изяснил статусът на автомобила .Като съдът възприема в цялост показанията на свидетеля .

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че НП е издадено от надлежно оправомощено лице – т. 3. 7. от Заповедта. НП освен това е издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след отказ на РП-Пловдив да образува наказателно производство и връщане на преписката на административно-наказващия орган.

При съставянето на НП ,обаче настоящия съд ,счита,че са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя,които ще обсъди по-долу.

Управлението на автомобил от страна на жалбоподателя, липсата на надлежна регистрация съгласно условията на Наредба № I45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, конкретното основание за ненадлежната регистрация – прекратяването й по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради обстоятелството, че новият собственик в двумесечен срок от придобиването му не е изпълнил задължението си да го пререгистрира, датите на служебното прекратяване на регистрацията и на установеното управление на МПС-то.

Всички описани обстоятелства обхващат именно съставомерните факти на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и правят възможна проверката на тези факти, а оттам и на приложимото 3 право.

При така приетото от фактическа страна, безспорно се установява от правна страна, че процесният автомобил при управлението му от жалбоподателя Т. не е бил регистриран по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, доколкото регистрацията на МПС-то е била прекратена към датата на процесното деяние.Изрично е посочено в НП какво е било правното основание за прекратяването на регистрацията. По смисъла на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

За разлика от други случаи на прекратяване на регистрация на автомобили, при които задължителен елемент от фактическия състав се явява уведомяването на собственика (какъвто е например случая при изтекла застраховка ГО и уведомяване от Гаранционния фонд при условията на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП), в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, какъвто е и настоящият, законодателят не е предвидил прекратяването да се извършва след уведомяването на собственика, поради което и с изтичането на 2-месечния срок от настъпване на юридическия факт – прехвърляне на собствеността, и липсата на осъществено регистриране, възниква и основанието за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, без да се изисква допълнително уведомяване на новия собственик – в този смисъл е и непротиворечивата практика на АС-Пловдив по сходни казуси .Навежда се довода,че жалбоподателя , не е знаел за това,че същото е с прекратена регистрация. Тук на първо място следва да се посочи, че 4 съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените от закона случаи.

Ето защо, независимо, дали водачът е собственик или не на МПС, то последният е длъжен да се увери, че управлявайки автомобила, спазва изискванията съгласно ЗДвП. При това положение неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не знаел за служебно прекратената регистрация, доколкото КАТ нямат задължения за уведомяване в тази хипотеза. Поради това и жалбоподателя, като водач на конкретното МПС, е бил длъже н и е могъл да се увери, че същото е годно за управление, респективно, че е било регистрирано надлежно.

В тази връзка следва да се съобрази, че дължимото поведение при поемането на управление на чужд автомобил не изключва водачите от задължение да извършат определените проверки за спазването на изискванията на закона, а напротив – следва да положат допълнителни усилия да се уверят, че автомобилът е годен да бъде управляван по пътищата – било то за спазване на изискването за сключване на застраховка ГО (при които между другото законодателят е предвидил санкциите за водачите-несобственици да са по-високи от санкциите за водачите-собственици), преминат технически преглед или регистрация. В тази връзка нищо не е пречело на жалбоподателката, при поемане на управление на чуждо МПС, да поиска СРМПС на автомобила, и в случай, че предаващото лице е различно от лицето, което е вписано в СРМПС като негов собственик, да провери, запитвайки предаващия, кой е собственикът на автомобила, а впоследствие и да се увери, че са спазени изискванията за регистрацията му. Поради това и не е налице случайно деяние по смисъла на чл. 16 НК, тъй като дори водачът да не е знаел, че управляваният автомобил не е регистриран, не се изключва вината му, тъй като в случая е налице форма на вина – небрежност, по смисъла 5 на чл. 11, ал. 3, пр. 1 НК вр. чл. 11 ЗАНН – деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици. Приемането на противното би разкрило потенциални възможности за злоупотреби и заобикаляне на изискването за регистрация на автомобили при промяна на собствеността им, каквато няма как да е била целта на законодателя.

На следващо място при пълната служебна проверка ,която е длъжен да направи съда ,се установява следното: основателно е възражението в жалбата по отношение на определяне на отговорността на жалбоподателя.

За нарушението по чл.140 ал.1 от НК следва да се определи наказание по чл.175 ал.3 от ЗДВП в редакцията на закона към датата на деянието а именно: „ Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер“.Видно ,обаче от съдържанието на оспорваното наказателно постановление законовата разпоредба ,която е посочена и съобразно същата е определено наказанието е чл.175 ал.1 от ЗДвП.Последната има следното съдържание в редакцията към датата на деянието.“Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който:1. управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места;“Тоест административно наказващия орган неправилно е определил като законова разпоредба- чл.175ал.1 от ЗДвП .По този начин е налице противоречие и пълно разминаване на фактите ,по които е описано самото нарушение и по които е наложено съответното наказание.В този смисъл е нарушен чл.27 от ЗАНН и по това е рефлектирало съществено върху правото на защита на жалбоподателя

6

С оглед на горното, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, поради което и същото следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на делото и предвид липсата на искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, XVІІ н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-0435-000095 от дата 13.03.2025г.. издадено от Началник Сектор в ОДМВР-Пловдив ,РУ-02 Пловдив, с което на Д. Т. Т. ЕГН *** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 7