Решение № 175 от 31.01.2022, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 2526/2021
- Вид
- Решение № 175
- Подписан
- 31.01.2022
- В сила
- 02.03.2022
- Състав
- ДИМАНА ГЕОРГИЕВА КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 57, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 58, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- § 4к, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28, ал. 9 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 175 гр. Бургас, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120102526 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалбата на Н. Д. И. против мълчалив отказ на кмета на Община Б***** за издаване на заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ по молба на жалбоподателката с вх. № 94-01-6159/19.02.2021 г. Твърди се, че са били налице условията за издаване от кмета на исканата заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост на наследниците на И. А. Ц. върху нива от 8,000 дка, но кметът не се е произнесъл по молбата, при положение, че е бил длъжен да го направи.
Поради това се моли мълчаливият отказ на кмета на Община Б***** да бъде отменен и преписката да бъде върната на административния орган за изрично произнасяне по искането на жалбоподателката, да й бъдат присъдени направените разноски по делото, както и да бъде осъден ответника да заплати на АД „Вълев и Л.“ чрез адв. Е. Т., адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по настоящото дело. В съдебно заседание се явява процесуален представител на жалбоподателката който поддържа жалбата, ангажирани са доказателства.
Жалбата е с правно основание чл. 149, ал. 2 от АПК, подадена е в законоустановения срок от активнолегитимирано лице, поради което същата е допустима.
В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответната Община Б****, който оспорва жалбата. Счита, че жалбата е преждевременно предявена, а производството по делото е недопустимо и следва да бъде прекратено, тъй като не е налице мълчалив отказ от страна на административния орган, а е в ход предписана в закона процедура, която следва да бъде изпълнена преди издаването на крайния акт. По същество се твърди, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице всички фактически и правни предпоставки за издаване на административен акт, поради процедурата, която следва да се изпълни. Претендира 1 присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условие, че жалбата бъде уважена, е оспорен размерът на платеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение като прекомерен и се моли същото да бъде присъдено в минимален размер.
Заинтересованата страна И. Д. А. се представлява по делото от назначен от съда особен представител, който твърди, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, тъй като са били налице предвидените в закона предпоставки за издаване на исканата заповед и кметът е бил длъжен да се произнесе в законоустановения срок, а принципната възможност за промяна на влязъл в сила ПНИ в бъдеще не е основание за отказ на административния орган да издаде поисканата заповед, нито е от значение за законността на мълчаливия отказ.
Не представя доказателства.
Заинтересованата страна А. Д. Ц. не се явява в съдебно заседание, редовно призован, не изразява становище по жалбата, не представя доказателства.
След преценка на представените по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, от фактическа и правна страна съдът намира следното:
По делото е приложено удостоверение за наследници, от което е видно, че жалбоподателката и заинтересованите страни са единствените наследници по закон на И. А.
Ц., починала на 28.09.1957 г.
С Решение № 8271П/10.03.2003 г. на ОСЗГ-Бургас, на наследниците на И. А. Ц. е било възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 8 дка, находяща се в терен по пар. 4 на с. И*****, в м. ******. В решението също така е посочено, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ.
Със Заповед № РД-09-69/06.08.2010 г. на областния управител на Област Б****, издадена на осн. пар. 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ, са одобрени планът на новообразуваните имоти и регистърът към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по пар. 4 от ПЗРЗСПЗЗ за м. ******, земл. на с. И*****, община Б****.
Приложено е и извлечение от регистъра към ПНИ, от което е видно, че новообразуваните имоти № **** с площ от 2 330,67 кв.м. и № **** с площ от 1 020,34 кв.м. са записани на името на наследници на И. А. Ц., а като документ за собственост е посочено Решение № 8271П/ 10.03.2003 г., т.е. тези два новообразувани имота са част от имота от 8 дка, който е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на И. Ц. с горепосоченото решение на ОСЗГ-Бургас.
С молба рег. № 94-01-6159/19.02.2021 г. по описа на Община Б**** Н.И. е поискала да бъде издадена заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост на наследниците на И. Ц. върху новообразуваните имоти, които са идентични с бившата нива от 8 дка, записани в регистъра към ПП към ПНИ на наследници на И. А. Ц..
По делото липсват твърдения и доказателства компетентният административен орган, а именно кметът на Община Б*****, да се е произнесъл с писмен административен акт по искането, с което е бил сезиран. Напротив – с писмо на директора на Дирекция „Устройство на територията“ при Община Б**** от 24.03.2021 г. жалбоподателката е била уведомена, че по искане на О. К. М. е в ход процедура по изменение на ПНИ в частта относно имот № *****, като проектът за изменение цели от този имот да бъдат обособени два нови имота, единият от които за н-ци на И. Ц., а другият – за н-ци на К. М. В писмото също така е посочено, че е издадена заповед на кмета на Община Б**** за изменение на ПНИ на с.о.
******, която е обжалвана, като след приключване на съдебното производство ще бъде извършено обследване на бившата нива с площ от 8 дка, записана на И. А. Ц., състоящо се в проучване на ползвателските имоти, които попадат в нея, и събраната информация ще бъде докладвана на комисия по пар. 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ.
2
По делото са представени и други доказателства, които са ирелевантни за спора по делото.
При тези данни съдът намира, че жалбата, по повод на която е образувано настоящото дело, е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 57, ал. 1 от АПК административният акт следва да бъде издаден до 14 дни от датата на започване на производството, т.е. от датата на постъпване на искането в компетентния административен орган (съгласно чл. 25, ал. 1 от АПК), а в случая се установи, че изрично произнасяне на административния орган по заявеното от жалбоподателката искане въобще липсва. Поради това и на осн. чл. 58, ал. 1 от АПК следва да се приеме, че е налице мълчалив отказ да се издаде поисканият акт. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че жалбата е преждевременно предявена и производството по делото е недопустимо, тъй като в случая не бил налице мълчалив отказ от страна на административния орган. Както бе посочено погоре, административният орган е дължал произнасяне в сроковете по чл. 57, ал. 1 от АПК, а ако е било налице основание за удължаването на срока, той е следвало да уведоми заявителя за това, като в случая такова уведомяване не е направено, нито е налице произнасяне от страна на административния орган с изрична заповед. Поради това съдът счита, че в случая е налице именно хипотезата на мълчалив отказ да се издаде поискания административен акт.
Според настоящия съдебен състав мълчаливият отказ на административния орган е незаконосъобразен, тъй като съгласно пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ предпоставките за издаване от кмета на общината на заповед за възстановяване, съответно придобиване на право на собственост върху новообразуван имот, са да е налице влязъл в сила план на новообразуваните имоти, на съответното лице да е отреден конкретен имот, както и да е заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата. В случая се установи, че първите две предпоставки са налице, поради което административният орган е бил длъжен да изиска документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на имота и след представянето на такъв документ или след изтичането на срока за това кметът е следвало да се произнесе по искането с изрична писмена заповед, което в случая не е било сторено.
Предвид горното, съдът намира, че оспореният в настоящото производство мълчалив отказ на кмета на Община Б***** е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като преписката следва да бъде върната на административния орган за продължаване на процедурата по издаване на поисканата от Н.И. заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Предвид основателността на жалбата и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК ответната Община Б**** следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт разноски в размер на 250 лв., представляващи платено от бюджета на съда възнаграждение на особения представител на заинтересованата страна И. Д. А..
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, на жалбоподателката е била оказана безплатна адвокатска помощ, поради което и на осн. чл.
38, ал. 2 от ЗАдв ответникът следва да заплати полагащото се възнаграждение на представляващия я адвокат, което е в размер на 500 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на кмета Община Б**** по искането на Н. Д. И., ЕГН **********, от гр. Б****, ул. ***************, обективирано в молба вх. № 94-01-6159/ 19.02.2021 г., за издаване на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост на наследниците на И. А. Ц. върху новообразуваните имоти по ПНИ на м. „********“, землището на с. И*****, община Б*****, които са идентични с бивша нива № 48 с площ от 8 000 кв.м. и които са записани в регистъра към плана на наследници на И. А. Ц..
ВРЪЩА административната преписка на кмета Община Б******* за изрично произнасяне по молба вх. № 94-01-6159/19.02.2021 г.
ОСЪЖДА Община Б*****, с административен адрес гр. Б*****, ул. ***********, да заплати на адв. Е.В. Т., вписана в САК под личен № 1500745810, в качеството й на процесуален представител на Н. Д. И., ЕГН **********, от гр. Б******, ул. ************ , адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 500,00 лв.
(петстотин лв.).
ОСЪЖДА Община Б******, с административен адрес гр. Б*******, ул. ***********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Бургас разноски в размер на 250,00 лв. (двеста и петдесет лв.).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала!
ИМ
Съдия при Районен съд – Бургас: /П/
4