Решение № 1226 от 17.10.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1226 гр. Пазарджик, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220100971 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба срещу „Е.“ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град П., ул.“Б.“№2, ет.1 ап.26, представлявано от управителя А. К. К. ищецът „*** 77“ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С., ж.к.И. В., ***, вх.Б, ет.1, ап.2 представлявано от управителя В. П. И. твърди, че с искова молба от 07.02.2020г, подадена до Софийски градски съд ответникът е бил предявил срещу него искове за осъждане да му заплати сумата от 29 163.46лв., извършени, но незаплатени строително ремонтни работи, както и сумата от 1628.29лв. мораторна лихва върху тази сума за периода от 25.07.2019г.С исковата молба е било направено искане за допускане на обезпечение на така предявените искове чрез налагане на възбрана върху недвижим имот на ищеца, находящ се в град С., ***А, съставляващ поземлен имот с идентификатор ***, УПИ X-236 с площ от 648 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда с пристройка , надстройка и гараж на 96 кв.м. с идентификатор ***. С определение №742/07.02.202г на СГС, постановено по т.д.№971/2020г така поисканото обезпечение допусната. След внасянето от „Е.“ЕООД на определената от съда гаранция в размер на 3 000лв. съдът е издал обезпечителна заповед от 10.02.2020г.С писмо изх.№5415/10.02.2020г определението за допускане на обезпечението и обезпечителната заповед за изпратени на Агенция по вписванията-Имотен регистър за вписване на възбрана върху посочените в същите имоти. С уведомително писмо изх.№567/12.02.2020г Агенция по вписвания е уведомила ищеца за вписаната възбрана като акт №124, том III, дело №4157/10.02.2020г. С частна жалба вх.№27887/02.03.2020г „*** 77“ЕАД с ЕИК ***** е обжалвал определението, с което е било допуснато обезпечението по т.д.№971/2020г по описа на СГС. С определение 1

№825/23.03.2020г по ч.гр.д.№1212/2020г по описа на САС това определение е било потвърдено.

Твърди се, че за да предотврати значителни по размер вреди , чийто минимален прогнозиран размер би надхвърлил сумата от 200 000лв., предвид извършваните от „*** 77“ЕАД преди налагане на възбраната подготвителни действия по продажба на имота, върху който е било наложено обезпечението с молба вх.№271089/09.10.2020г.настоящият ищец е предложил замяна на допуснатото обезпечение чрез залог върху пари.Залогът е определен от съда в размер на 30 791.75лв., която сума е внесена от ищеца по сметка на СГС на 13.10.2020г.С определение№260672/13.10.2020г. съдът е заменил допуснатото обезпечение налагане на възбрана върху описания по-горе недвижим имот, чрез залог върху пари, учреден от ответника съгласно вноска бележка №23280829/13.10.2020г.

С решение №261162/22.07.2021г по т.д.№271/2020г. по описа на СГС са уважени предявените от „Е.“ЕООД искове частично – за сумата от 26 522.91лв. главница и 1 444.03лв. мораторна лихва. Това решение в осъдителната му част е било обжалвано и с решение №719/17.11.2022г. по в.т.д.№412/2022г на САС е отменено в обжалваната част и предявените от „Е.“ЕООД искове срещу „***77“ЕАД са изцяло отхвърлени. Това решение е обжалвано пред ВКС и с определение №99/16.01.2024г по т.д.№394/2023г по описа на ВКС касационната жалба не е била допусната до касация.

След влизане в сила на решението на САС ищецът в настоящото производство с молба вх.№261789/22.01.2024г е поискал връщане на внесения от него залог. По тази молба СГС се е произнесъл с определение №260145/24.01.2024г., с което обезпечението, допуснато с определение №260672/13.10.2020г. е отменено и е разпоредено връщане на внесения на 13.10.2020г залог в размер на 30 791.75лв.След влизане в сила на това определение, на 13.02.2024г. „***77“ЕАД е подал молба вх.№264096/16.02.2024г. до председателя на СГС за ефективно връщане на залога по банковата сметка на дружеството.Сумата от 30 791.75лв. е преведена по сметка на „***77“ЕАД на 27.02.2024г.

Поддържа се в исковата молба, че ищецът е претърпял вреди поради обстоятелството, че предявените от „Е.“ЕООД срещу него искове, които са били обезпечени чрез залог върху сумата 30 791.75лв. са били изцяло отхвърлени. Счита, че претърпените вреди се съизмерват със законната лихва върху сумата от 30 791.75лв., изчислена за периода от внасянето и по сметка на СГС -13.10.2020г.до 26.02.2024г / последният ден преди връщането и по банковата сметка на „***77“ЕАД / като лихвата за този период възлиза на сумата от 11 433.52лв.

Твърди се, че за ищеца е налице правен интерес от предявяването срещу ответника на настоящия иск за сумата от 11 433.52лв., представляваща пропусната полза , която сума се явява пряка и непосредствена последица от допуснато по исковете на „Е.“ЕООД предмет на т.д.№271/2020г. на СГС обезпечение чрез залог върху сумата от 30 791.75лв.

Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 11 433.52лв., съставляваща пропусната полза, вследствие допуснато обезпечение на искове на „Е.“ЕООД, предмет на т.д.№271/2020г по описа на СГС, които 2 искове са били изцяло отхвърлени, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество, чрез пълномощника му, е подаден писмен отговор, с който се изразява становище, че искът е допустим , но неоснователен.

Ответникът счита, че ищецът не е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от замяната на допуснатото по искане на „Е.“ЕООД обезпечение „ възбрана върху недвижим имот“/ чл.389 във вр. с чл.397, ал.1, т.1 от ГПК/ с обезпечение „ паричен залог в размер на 30 791.75лв./ чл.397, ал.1,т.3 във вр. с чл.398 от ГПК/ по искане на „***77“ ЕАД, тъй като възбраната върху недвижим имот по никакъв начин не причинява вреди за ответника при ползването на имота, още повече на някакво негово намерение, възникнало до датата на налагането на обезпечението, да се разпорежда с този имот. Замяната на наложената обезпечителна мярка с друга такава, в конкретния случай -замяна с паричен залог е единствено по решение на ищеца и парите, дори и да са били на негово разположение в банковата му сметка със сигурност не биха му донесли лихва в размер на законната лихва.Според ответника конституционно право на всеки правен субект е да търси съдебна защита , когато счита, че са нарушени и/ или застрашени неговите права и/ или законни интереси. Обезпечителното производство е уредено в ГПК и ответникът по законен ред е претендирал своите права и законни интереси във връзка с извършване на довършителни СМР на посочения обект, защото паричните гаранции се внасят по депозитната сметка на съда и същата не е лихвоносна. Неоснователно ищецът претендира пропуснати ползи, въпреки че сам е поискал замяната на нелихвоносното обезпечение „ възбрана върху недвижим имот“.Поддържа се , че упражненото от ответното дружество процесуално право да иска обезпечение по реда на чл.389 във вр.с чл.391ал.1,т.1 от ГПК не е противоправно поискано и уважено от съда. Противопоставя се възражение, че обезщетение за вреди от допуснато обезпечение могат да се претендират само при установена злоупотреба с права от страна на ответника при обезпечаване на иск, каквото в настоящия случай не е налице.Превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици, като в зависимост от естеството на действията,чрез които злоупотребата с правото се извършва, увреденият може да иска съответно и обезщетение, и преустановяване на увреждащата злоупотреба. Обратното- добросъвестност е налице винаги, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува. Няма злоупотреба с право , ако страната подава молба по чл.390 от ГПК със съзнанието , че защитава съществуващо свое субективно право. Без значение е дали предприетата защита е подходяща , адекватна, дали съществува или не в действителност твърдяното субективно право, евентуално – дали грешката при преценката на правото е извинителна или неизвинителна. Защитата на ответника е по реда на обжалване на определението по обезпечението по реда на чл.396 от ГПК . Според ответника недобросъвестното упражняване на законно признато право във всеки конкретен случай трябва да бъде доказано по правилата на чл.154 от ГПК. В исковата молба не били изложени твърдения за 3 злоупотреба с права от ответника при обезпечение на исковете. Не може да се носи деликтна отговорност по чл.45 от ЗЗД за причинени на другата страна вреди- пропуснати ползи, в резултат на упражнено и признато от закона право.Във всички случаи искането за защита на застрашени или накърнени права представляван една правомерна дейност , а за са се породи отговорност за обезщетяване на вредите е необходимо да се установи злоумишлено, виновно и противоправно поведение на причинителя на вредата. На следващо място се възразява, че ищецът не е изложил конкретни твърдения и доказателства за причиняване на пропусната полза и/ или преки вреди от наложената възбрана върху имота в град С., за който имало подготвителни действия по продажбата му. Ответникът инвокира възражение, че е налице съпричиняване от страна на ищеца / чл.51, ал.1 от ЗЗД, тъй като ищецът сам е предложил замяна на допуснатото обезпечение „възбрана върху недвижим имот“със залог върху пари, тъй като въпреки наложената възбрана върху собствения на ищеца имот същият не е бил възпрепятстван да сключва предварителни договори за покупко – продажба и по този начин да осигури ефективна реализация на правата си въпреки обезпечението. Неоснователни са твърденията на ищеца, че е претърпял вреди , изразяващи се в пропуснати ползи, съизмерени със законната лихва, които са пряка и непосредствена последица от замененото по негово изрично искане с друго обезпечение. Евентуално „пропуснатата полза“ би могла да бъде лихвата, която се начислява от конкретната банка по разплащателната сметка на ищеца , то която е преведена сумата по залога на 13.10.2020г и за посочения период / 13.10.2020г. до 26.02.2024г/. Тази лихва не надхвърля 1% и е много по-ниска от законната.

Според ответника няма твърдения и доказателства, ако сумата от 30 791.75лв. е продължавала да бъде в разплащателната сметка със сигурност е щяло да се увеличи имуществото на ищеца чрез начисляване на законната лихва от банката и същият би получил сумата от 11 433.52лв. под формата на банкова лихва за този период. Счита, че искът като неоснователен, следва да бъде отхвърлен. Ответникът е направил доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.

В съдебно заседание ответното дружество, чрез пълномощника си, поддържа направеното с писмения оспорване. Подробни съображения по съществото са спора са развити в хода на устните състезания.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като се съобрази с доводите на страните и обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, сред спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна.

От приетите по делото писмено доказателства, съдържащи се на лист 9-60 от досието на делото, неоспорени от ответната страна се установява, че с искова молба от 07.02.2020г, подадена до Софийски градски съд, ответникът „Е.“ЕООД е предявил срещу „***77“ЕАД искове за осъждане на „***77“ЕАД да заплати на „Е.“ЕООД сумата от 29 163.46лв., 4 представляваща стойността на извършените, но незаплатени строително ремонтни работи по договор- анекс от 01.10.2018г за обект „Пристройка към жилищна сграда, в.з.Бояна, кв.2 УПИXX-356, гр.С., както и сумата от 1 628.29лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 25.07.2019г.до датата на завеждане на исковата молба. С исковата молба е направено и искане за допускане на обезпечение на така предявените осъдителни искове чрез налагане на възбрана върху недвижим имот собственост на ответника по тези искове, находящ се в град С., ул.“Кумата“№50А, съставляващ поземлен имот с идентификатор ***, УПИ XX-236 с площ от 648 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда с пристройка, надстройка и гараж на 96 кв.м. с идентификатор ***. Въз основа на така депозираната искова молба е било образувано т.д.№271/2020г по описа на СГС. С определение №742 от 07.02.2020г., постановено по т.д.№271/2020г по описа на СГС е допуснато обезпечение на предявените осъдителни искове чрез налагане на възбрана върху дворно място с идентификатор ***, съставляващо УПИ XX-236 с площ от 648 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда с пристройка, надстройка и гараж на 96 кв.м. с идентификатор ***.Обезпечението е допуснато след внасяне на парична гаранция в размер на 3 000лв. След внасянето и от „Е.“ЕООД, съдът е издал обезпечителна заповед на 10.02.2020г. С писмо изх.№5415/10.02.2020г. определението за допускане на обезпечението и обезпечителната заповед/ лист 16 от делото/ са изпратени на Агенция по вписвания- Имотен регистър за вписване на възбраната. С уведомително писмо изх.