Решение № 2443 от 18.11.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 2942/2023
- Вид
- Решение № 2443
- Подписан
- 18.11.2024
- В сила
- 12.12.2024
- Състав
- АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ МУРТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3, ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.240 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.293 · Търговски закон
- чл.293 ал.3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2443 гр. Бургас, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: А. Д. МУРТЕВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от А. Д. МУРТЕВ Гражданско дело №
20232120102942 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
“Изи Финанс” ЕООС, с ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, район “Триадица”, ж.к. “Иван Вазов”, ул. “Балша” № 17, ап.1, представлявано от Б. И. Н., чрез юрк. А. Г., , е предявило иск почл.422, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.6 ЗПФУР, против Д. А.Х., ЕГН: **********, с адрес гр. Бургас, ул. ***, за приемане на установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумата от 500 лева, представляваща главница по сключен между страните Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/15.02.2020г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.02.2023г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 57,75 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.02.2020г. до 13.08.2020г. и сумата от 121, 81 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.08.2020г. до 06.01.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 395 от 14.02.2023г. по ч.гр.д. № 843/2023г. на БРС.
В исковата молба се твърди, че на 15.02.2020г. между страните при условията на ЗПФУР е бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***. Сключването на договора е извършено при подробна информация и общи условия, публикувани на сайта на ищеца на електронен адрес www.minizaem.bg. Съгласно общите условия, сключването на договора е извършено след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което ответникът безусловно приел същите. След това ответникът получил имейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора. След неговото одобрение от страна на кредитора, на електронната поща на ответника бил изпратен договор и общиусловия за писмено потвърждение. При потвърждаването ответникът получил чрез съобщение по посочения от него телефонен номер четири цифрен уникален код, както и втори имейл, в който се съдържал специален линк, след отварянето на който се въвеждал полученият код. Преди извършването на паричния превод ответникът получил обаждане на посочен от него телефонен номер, в хода на който същият потвърдил съгласието си за получаване на заемната сума. Твърди се, че при кандидатстване ответникът посочил следния телефонен номер *** и следният имейл адрес – ***, както и активиращ код -***. Твърди се, че в хода на кандидатстване, ответникът изпратил снимка на личната си карта, от която било видно, че предоставените лични данни съвпадат. Предоставена била и снимка от вайбър профил, която също 1 съвпадала с тази от личната карта, а телефонния номер, с който бил регистриран вайбър профилът бил този, който бил използван за сключване на договора.Твърди се, че сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл.10 от ЗПК, вр. с чл.9 от ЗПФУР и чл.18, ал.2 от ЗПФУР, вр. с чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ. В резултат от описаната процедура на ответника бил отпуснат кредит в размер на 500 лв, като съгласно чл.2, ал.2 от договора сумата била преведена на ответника по посочен от него начин, а именно : по касово на каса на Изи Пей. Излага се, че на основание чл.4, ал.3, т.2 от договора за кредит, връщането на главницата следва да стане на 6 бр. вноски, първите пет от които в размер на 83, 33 лева, а последната в размер на 83, 35 лева за периода от 16.03.2020г. – 13.08.2020г. Въпреки уговореното не били извършени погашения по главницата, поради което главницата била изискуема в пълния й размер. Ответникът дължал и договорна лихва в общ размер на 57, 75 лв., за периода от 15.02.2020г. – 13.08.2020г. съобразно уговорения в чл.2, ал.3, т.3 от договора лихвен процент в размер на 40, 15 %.С оглед падежирането на кредита на 13.08.2020г. и изпадането в забава на ответника се претендира и законна лихва за забава, в размер на 121, 81 лв. за периода от 13.08.2020г. – 06.01.2023г.
Претендират се направените в заповедното и исковото производство разноски.
В законоустановения срок, ответникът чрез служебно назначения му особен представител адв. Х. С. – БАК депозира отговор на исковата молба, с който намира искът за допустим.
Акцентира върху обстоятелството, че ищецът не е представил писмени доказателства във връзка с предаване на сумата от 500 лв., а вместо това е отправил искане съда да се снабди служебно с въпросната разписка, удостоверяваща това обстоятелство, което намира в противорочие със задължението на ищеца да представи всички свои доказателства. Заявява, че ще се ползва от представените с исковата молба писмени доказателства и заключенията по двете експертизи.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му особен представител, който намира иска за основателен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По ч.гр.д. № 843/2023г. по описа на БРС, е била издадена заповед № 395 от 14.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която било разпоредено длъжникът Д. А. Х., ЕГН: ********** и адрес гр. Бургас, ул. ***, общ. Бургас, обл. Бургас да заплати на кредитора “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810 и адрес гр. София, ул. “Балша” № 17, партер, следните суми: сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща главница по сключен между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/15.02.2020г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 57, 75 лв. /петдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 15.02.2020г. до 13.08.2020г. и сумата от 121, 81 лева /сто двадесет и един лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.08.2020г. до 06.01.2023г., както и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство съдебноделоводни разноски, на основание чл.78, ал.1 и 8 ГПК, вр. чл.26 от Наредба за заплащането на правна помощ.
Заповедта била връчена на длъжника на основание чл.47, ал.7 вр. с ал.5 от ГПК, поради което съдът указал на ищцовото дружество да предяви установителни искове за вземанията си.
Ищецът е предявил настоящите установителни искове по чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, като заявява, че е носител на процесните вземания на основание Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** /15.02.2020 г., сключен между ищцовото дружество и ответника.
Представен по делото в заверен препис, както и на електронен носител е договор за предоставяне на кредит № *** от 15.02.2020г., сключен между “Изи Финанс” EООД, ЕИК:
2011196810, като кредитор, от една страна и Д. А. Х., ЕГН: **********, от друга страна, като потребител и по силата на който кредиторът се задължил да предаде в собственост на потребителя сумата от 500 лв., а потребителят се задължил да върне същата за срок от 180 дни, при фиксиран ГЛП 40.15 %, ГПР от 48.3 % и общо дължима сума от 557, 75 лв. при представяне на обезпечение по чл.3, ал.1 и изплащане на погасителните вноски в срок и обща дължима сума от 797, 51 лв. при непредставяне на обезпечение по чл.3, л.1 и изплащане на погасителните вноски в срок. В договора 2 са обективирани два погасителни плана – такъв при непредставяне на обезпечение и такъв при представяне на обезпечение, като и при двата вземането е следвало да бъде изплатено на 6 вноски.
Видно от инкорпорирания в договора погасителен план, в общата дължима сума от 797, 51 лв. са включени освен вземането за главница и договорна лихва, така и вземане за неустойка в размер на 239, 76 лв. В чл.2 от договора, страните са уговорили кредиторът да предаде на потребителя сумата, представляваща главница по договора в деня на подписването му, чрез провед по посочената от потребителя банкова сметка или в офис на Изи Пей АД.
Към договора са приложени Общи условия, за които е посочено, че представляват неразделна част от договорите за предоставяне на кредит, сключвани от “Изи Финанс” ЕООД, предимно от разстояние, но също така и чрез кредитен посредник съгласно закона и при уредените в ОУ условия и ред.
Според т.1.1. от ОУ, при кандидатстване за кредит “Бърз на вноски ” (какъвто е и процесния съгласно т.4.2. от ОУ) кандидатът посещава уебсайта www.minizaem.bg, избирайки типа кредит, размер на сумата, както и срока, за който кредитът ще се връща. Изборът ставал от главната страница на сайта с натискането на бутон “Вземи сега”. В този момента, кандидатът получавал предварителна информация за сумата, периода, датата на получаване, лихвата и падежа на кредита, за който кандидатствал. След натискане на бутон “напред” се генерирал въпросник, който бил разделен на стъпки, като потвърждаването на всяка ставало с натискането на бутон “напред”. Всеки кандидат за кредит, преди изпращане на личните си данни до кредитора подавал декларация – съгласие за обработване на личните му данни от финансовата институция като администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД. С попълването на въпросника и натискането на бутона “напред” кандидатът изпращал своето изрично, предварително искане за предоставяне на кредит от разстояние, както и молбата за кредит, която щяла да бъде разгледана.
Според т.1.1. от ОУ, описваща процедурата по представяне на кредит “бърз на вноски ”, до 30 минути от изпращането на попълнения на сайта въпросник, съгласието за обработване на лични данни, предварителното искане за предоставяне на кредит от разстояние, молбата за кредит, кандидатът получавал писмо на посочената от него електронна поща, с което бивал уведомен, дали е одобрен или не за отпускане на кредит от разстояние. Ако същият бъдел одобрен, заедно с уведомлението получавал и преддоговорна информация във формата на Стандартен европейски формуляр, действащите ОУ – неразделна част от договора, а така също и линк, който след активирането му отварял профила на кандидата и там той можел да се запознае с проекта на договор за предоставяне на кредит. Кандидатът разполагал с 7 – дневен срок, в който на специално обозначено място в профила си на сайта потвърждавал изрично сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, заедно с ОУ и стандартния европейски формуляр, като при това следвало правилно да попълни цифровия код, изпратен му от “Изи Финанс” ЕООД под формата на кратко текстово съобщение на телефонния номер, който предоставил при кандидатстването за кредит. След като потвърдил, че е запознат и приема горепосочените документи, договорът за предоставяне на кредит се считал сключен. В тази клауза било посочено още, че договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уебсайт и телефон), като договорът за предоставяне на кредит се сключвал във формата на електронен документ при условията и реда на ЗПФУР, ЗПК, ЗЕДЕУ, ЗЗД, ЗПУП. До 30 минути от сключване на договора за предоставяне на кредит от разстояние, кредиторът изпращал на потребителя електронно писмо, с което го уведомявал, че паричните средства да преведени по посочена от него банкова сметка или на каса в офис на “Изи Пей” АД, както и му предоставял информация относно платеца, стойността на платежната операция в лева и датата на плащането.
По делото е представено писмо от 15.02.2020г. изпратено по електронна поща, от ищеца до ответника, с който последният бил уведомен, че е одобрен за заем. Указано му било да прочете внимателно съдържанието на договора, качен в неговия профил, както и че има на разположение 7 дни, за да го изтегли и запази на траен носител. Указани са му били изрично и стъпките, посредством които би могъл да сключи договора, както и параметрите на същият. Видно от съдържанието на писмото, към същото са били прикачени под формата на p d f файлове, както преддоговорната информация, така и ОУ към договора.