Решение № 203 от 18.12.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Девин, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20255410100388 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП, чл.34 и чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД от Д. А. Б., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. Ц., общ. Д., обл. Смолян, ул. Р. № *, чрез адв. А. Д., със съдебен адрес гр. С., район „С.“, ж.к. „Я.“, ул. „Х. О.” №**, ет. *, aп.* против 1) „И. А. М.“ АД, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление гр. С. 13**, ж.к. Л. № *, бул.

Д. Н. № **, „С. ц.“, етаж *, офис ** - **, представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М. и 2) „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр.

С. 13**, ж.к. Л. № *, бул. Д. Н. № **, етаж *, офис ** – **, представлявано от управителя П. Б. Д., с искане 1) Да прогласи за недействителен Договор за паричен заем № 522*/16.09.2024г., сключен между Д. А. Б., с ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател и „И. А. М.“ АД, с ЕИК: *********, в качеството му на Кредитодател, на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД; 2) Да прогласи за недействителен Договор за предоставяне на парична гаранция № 522*/16.09.2024г., сключен между Д. А. Б., с ЕГН ********** и „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: **********, на основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД.

Моли съда, при условие, че отхвърли иска с правно основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД да прогласи за нищожна клаузата на чл.2, т.6 от Договор за паричен заем № 522*, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, предложение трето ЗЗД, във връзка с чл.26, ал.4 ЗЗД.

Моли съда да осъди „И. А. М.“ АД, с ЕИК: ********* да заплати на Д. А. Б., с ЕГН ********** сумата от 1 470.00 лева, ведно със законната 1 лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, на основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

Моли съда да осъди „И. А. М.“, с ЕИК: ********* и „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: ********** да заплатят на адв.А. Д. сторените по делото разноски, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, както са описани в исковата молба и съгласно приложения списък на разноските, както и всички разноски по делото.

В исковата молба ищецът поддържа, че на 16.09.2024г., в качеството си на кредитополучател и „И. А. М.“ АД кредитодател, е сключил Договор за паричен заем № 522*, по който съгласно чл.2 е получил потребителски заем 2 400.00 лева, която съгласно погасителен план е следвало да върне за срок от 8 месеца, с 8 месечни вноски по 358.92 лева, на 19.10.2024;18.11.2024, 18.12.2024; 17.01.2025; 16.02.2025; 18.03.2025;

17.04.2025; 17.05.2025. съгласно договора е бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент 50.00%, валиден за целия срок на договора. В т.8 е посочена обща сума, дължима от Заемателя – 2 871.36 лева, която включва размера на предоставения кредит и възнаградителната лихва за целия срок на договора, изчислена към момента на неговото сключване. Годишния процент на разходите на заема е 62.47 %, който е валиден за посочения срок при условие, че всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение, както и други разходи.

Съгласно чл.4, ал.1 от Договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения:

1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размера на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер на 1000 лв; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "И. А. М." АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови или финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус “период на просрочие от 0 до 30 дни”.

Поръчителят подписва договор за поръчителство.

2. Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок на валидност- 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор.

3. Одобрено от Заемодателя Дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. Съгласно чл. 5 от Договора Заемателят може да погасява задълженията си по начините, описани в индивидуалния му погасителен план.

С подписването на настоящия договор, Заемателят изрично възлага на Заемодателя да събира вземанията си, чрез посещения на посочените адреси на Заемателя.

2

В предоставения на ищеца погасителен план към договор за паричен заем № 522*, следва да внася по 479.00 лева, като в тази сума се включва размера на вноската по кредита (358.92 лева) и ежемесечният размер на възнаграждение за предоставяне на гаранция, възлизащо на 120.08 лева.

Първата вноска по договора е с падеж 19.09.2024г., а последната 17.05.2025г.

Към договор за паричен заем № 522* е налице и Договор за предоставяне на гаранция № 522* от 16.09.2024г., сключен между „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: **********, в качеството на гарант и ищеца. Съгласно договора, потребителят е одобрен за получаване на паричен заем, сключил е договор за паричен заем № 522* с „И. А. М.“ АД, с ЕИК: ********* и е отправил искане към „Ф. Б.“ ЕООД да предостави гаранция за изпълнение на задълженията на потребителя към „И. А. М.“ АД по посочения договор за паричен заем.

Съгласно чл.1 ал.1 от Договора за гаранция, Потребителят възлага, а Гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „И. А. М.“ АД, ЕИК: *********, за 1. задължението за връщане на заемната сума в размер на 2400.00 лв.; 2. задължение за плащане на възнаградителна лихва; 3. задължение за плащане на законната лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски адвокатски хонорари.

Съгласно чл.1 ал.2 от Договора Гаранцията се издава от Гаранта и влиза в сила в срок от 3 дни от подписването на настоящия договор и в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т.1 и чл.4, т.2 от Договора за паричен заем в указания срок за предоставяне на обезпечение поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

Съгласно чл.2 от Договора за гаранция, настоящият договор влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т.1 и чл.4, т.2 от Договора за паричен заем в указания срок за предоставяне на обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. За избягване на съмнение, настоящият договор не поражда правни последици, в случай че потребителят предостави на "И. А. М." АД едно от обезпеченията по чл.4, т.1 или чл.4, т.2 от Договора за паричен заем.

Съгласно чл.3, ал.1 от Договора за поемане на задължението по чл.1, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 960.64 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 120.08 лв. Същите са разсрочени в погасителния план към процесния договор за паричен заем и се заплащат заедно с погасителните вноски за главница и лихва. Вноските са дължими на следните дати: 19.10.2024, 18.11.2024, 18.12.2024, 17.01.2025, 16.02.2025, 18.03.2025, 17.04.2025, 17.05.2025.

Съгласно чл.З, ал.2 от Договора потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в Договора за паричен заем, за 3 плащане на задълженията на потребителя по Договора за паричен заем.

Съгласно чл.3, ал.3 от Договора „И. А. М.“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнението на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този Договор съгласно ал.1 на настоящия член и всички други вземания на гаранта по този Договор. В случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „И. А. М.“ АД и на задължението на потребителя към гаранта по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към гаранта.

„Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: ********** е дъщерно дружество на „И. А.

М.“ АД и е налице свързаност между двете дружества.

Към момента на депозиране на исковата молба ищецът е извършил плащания в общ размер на 3870.00 лева.

Твърди, че в качеството си на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, при сключването на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на ЗПК, поради което договорът е недействителен.

Договорът не съдържа, съгласно чл.11, т.10 ЗПК, във връзка с чл.19 ЗПК - годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Договор за паричен заем № 522* е недействителен, тъй като в съдържанието му не е посочено, кои точно разходи формират ГПР.

В практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване (Решение от 20 септември 2018 г. по дело С-448/17 на СЕС и Решение от 21 март 2024 г. по дело С714/22).

По дело С-453/10 се използват следните аргументи:

45. Що се отнася до последиците, които трябва да има констатацията, че грешното посочване на ГПР представлява нелоялна търговска практика, при преценката на действителността на съответния договор в неговата цялост от гледна точка на член 6, параграф 1 от Директива 93/13...

Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както е и в настоящия случай.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е 4 достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.

Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г, ал.4 ЗЗП, във връзка с чл.68д, ал.1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

В процесния договор е нарушено изискването на закона за точно и ясно посочване на ГПР и неговите компоненти, доколкото никъде не е посочено кои разходи формират ГПР. Същото непосочване представлява нарушение на чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Възнаграждението за гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото това е предвидено като негово задължение в Договора за потребителски кредит.

Договорът за поръчителство с „Ф. Б.“ ЕООД е задължително условие за получаването на кредита, поради което дължимото от потребителя възнаграждение по договора за поръчителство, е следвало да бъде включено при определянето на ГПР по кредита като разход по договор за допълнителна услуга, която е пряко свързана с договора за кредит и е задължително условие за получаването на кредита. Размерът на възнаградителната лихва, противоречи на добрите нрави, тъй като от справка в електронната страница на БНБ се установява, че към датата на сключване на договора - 16.09.2024 г., основният лихвен процент е 3.54 %, от което следва, че размерът на законната лихва е 13.54 %, т. е. уговореният в договора за кредит годишен лихвен процент надвишава два пъти законната лихва. В настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 50.00 % годишно надхвърля повече от 2 пъти законната, което е в нарушение на добрите нрави, тъй като надвишава двукратния размер на законната лихва. Поради тази причина клаузата на чл.2, т.5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит, която урежда възнаградителната лихва по договора накърнява равноправието между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне, с оглед което се явява нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Поради това и сумата на стойност от 471.36 лева, представляваща възнаградителна лихва за целия срок на Договора за потребителски кредит не е дължима от ищеца.