Решение № 164 от 04.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Б., 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120200274 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „К.“ ООД, ЕИК ... със седалище в гр. Б. и адрес на управление ж.к. ..., с управител Х. Т. Т., срещу наказателно постановление № 868127-F863121/29.12.2025 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Б. в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата), вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева (511,29 евро).

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради противоречие с правото на ЕС.

Жалбоподателят счита, че не е спазена разпоредбата на чл.49, ал.3 от Хартата на основаните права на Европейския съюз. Поддържа, че относимата в настоящия правен спор разпоредба на чл.185, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във връзка със забраните по реда на чл.27, ал.4-5 от ЗАНН, е в противоречие с принципа на съразмерност на наказанията, залегнал в чл.49, ал. 3 от Хартата.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К. М. от БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от ЮК Тодорова, която изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 30.11.2025г. в 08:52 часа, във връзка с възложена с резолюция била извършена проверка на целогодишен т. о. по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС 1

– м. з. р., находящ се в гр. Б., ТК „К.“, м. ..., стопанисван от „К.“ ООД с ЕИК ... от служители на НАП. В хода на проверката е установено разминаване между отчетеното по фискална памет (50 лева) и реалната касова наличност в обекта (195 лева), а именно в размер на 145 лв.

На 09.12.2025г свидетелят А. С. - инспектор в НАП, съставила на жалбоподателя акт за нарушение по чл.33 ал.1 от Наредбата, в който като нарушена била посочена нормата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. По реда на чл.44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта и на 29.12.2025г административнонаказващият орган издал и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка наказателният съд не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. от чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на ПВС), а е длъжен служебно (ex officio) да издири обективната истина и приложимия по делото закон, включително да провери дали са спазени принципите на законност и пропорционалност на нарушението и наказанието.

Съгласно чл.33 ал. 1 от Наредбата, извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Неизпълнението на горното задължение е скрепено с административна отговорност по чл. 185 от ЗДДС, а именно в размер от 1000 до 4000 лв.

Според настоящият съдебен състав въпросното нарушение е установено по безспорен начин въз основа на събраните по делото доказателства.

Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид - касае се за типично по вид нарушение, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано.

За процесното нарушение наказващият орган е наложил имуществена санкция от 1000 лв. В случая обаче тя се явява значителна по размер, поради което и обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като противоречащо на принципа на пропорционалност по чл.49, ал.3 от Хартата на основните права на европейския съюз. Съгласно последната разпоредба, тежестта на наказанието не трябва да бъде несъразмерно спрямо извършеното престъпление. Според решение на СЕС от 04.05.2023 г., постановено по дело C-40/21, тази разпоредба се отнася до санкциите с наказателноправен характер, а за тази преценка са релевантни три критерия 2 правната квалификация на нарушението във вътрешното право; самото естество на нарушението; и естеството и тежестта на санкцията (в този смисъл са и решение от 06.10.2021 г. по дело C-544/19, както и решение от 22.03.2022 г. по дело C-117/20). В конкретния случай нарушението на данъчното законодателство е с наказателен характер и то произтича не само от естеството му, но и от степента на строгост на имуществената санкция (решение от 22.06.2021 г. по дело C-439/19).

Спазването на принципа на пропорционалност по чл. 49, ал. 3 от Хартата на основаните права и свободи на Европейския съюз изисква санкцията да не превишава границите на това, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от правната уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (решение от 05.05.2022 г. по дело C-570/20, решение от 20.03.2018 г. по C524/15).

От събраните по делото писмени доказателства се установи, че нефискализираната сума се равнява на 145 лева, за която жалбоподателят е санкциониран в това производство, която не е била въведена в касата. И ако само хипотетично се приеме, че това се явява търговски оборот, съотношението между неотчетения данъчен налог (или предполагаемата облага за търговеца – 74,14 евро, и наложената санкция от 511,29 евро, очевидно е несъразмерно и санкцията е повече от шест пъти по-висока. Тази имуществена отговорност действително надхвърля границите на необходимото, за да се постигне един поправително-възпиращ ефект.

С оглед на изложеното, съдът намира, че тежестта на въпросната имуществена санкция се явява непропорционална на извършеното нарушение.

Както е казал и СЕС в решение от 3 юли 2025 г. по дело C-733/23, предвидените в национално законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект, същевременно не се надхвърля необходимото за постигането на споменатата цел. Освен това принципът на пропорционалност изисква при определяне на санкцията да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 19 октомври 2023 г. по C-655/21, решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21).

Към настоящия момент законът не предвижда възможност за съда да измени НП като намали размера на санкцията спрямо тежестта на извършеното и да „слезе“ под предвидения в закона минимум. Недопустимо е и приложението на института на чл. 55 от НК, по аргумент на чл. 84, вр. чл. 27 от ЗАНН, включително и по аналогия на закона, доколкото не е налице хипотезата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА. Последната разпоредба изрично посочва кога е допустимо правоприлагане в подобни случаи, а очевидно в настоящата хипотеза не е налице празнота в закона, а напротив, има изрична забрана „да се слиза“ под минималния размер на санкцията (в този смисъл е и Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС). Предвиденото изключение на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН - „освен в предвидени в закон случаи“, също няма отношение към настоящия случай, доколкото липсват такива хипотези в общ или специален закон (изключение прави чл. 58г, ал. 8 от ЗАНН, но това касае само наказанието „глоба“ и то при постигнато споразумение). Липсата на препращане и недопустимостта на аналогията изключват приложението на чл. 55 от НК.

3

Следователно, относимата в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДДС, във връзка със забраните по чл.27, ал.4 и 5 от ЗАНН, за конкретния казус, се явява в противоречие с принципа на съразмерност на наказанията, залегнал в чл. 49, ал. 3 от Хартата (аналогична с чл. 35, ал. 3 от НК).

С оглед на изложеното НП следва да се отмени.

При този изход на спора разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита, съгласно който заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер от 100 евро (195,58 лева), поради което и тази сума следва да се заплати на жалбоподателя от страна на НАП.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 868127-F863121/29.12.2025 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Б. в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на „К.“ ООД, ЕИК ... със седалище в гр. Б. и адрес на управление ж.к. ..., с управител Х. Т. Т., е наложена имуществена санкция в размер на 511,29 евро (1000 лв.).

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите–гр.София да заплати на „К.“ ООД, ЕИК ... със седалище в гр. Б. и адрес на управление ж.к. ..., с управител Х. Т. Т., сумата в размер на 100 евро (195,58 лева), представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд-Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

4