Решение № 8213 от 07.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8213 гр. София, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110122590 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Илиана Маноилова срещу Х. В. С., с ЕГН: **********, с която се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от общо 563.27 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и вноска дялово разпределение, за имот – апартамент № 28, находящ се в гр. АДРЕС от които: 1/ главница за доставена топлинна енергия в размер н а 450.71 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.03.2020 г. вкл. и изравнителна сметка в м. юли 2020 г., и 109.47 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г., 2/главница за услуга „дялово разпределение“ в размер на 2.48 лева за периода от 01.12.2019 г. до 30.03.2020 г. и 0.62 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 31.01.2020 г. до 04.11.2022 г., както и законната лихва върху двете главници, считано от датата на исковата молба – 28.04.2023 г. до окончателното плащане на сумите /като сумите представляват ½ част от общото задължение за имота – по абонатен № 72446 – съобразно участието на ответницата в съсобствеността върху имота/. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответницата не е изразила несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, 1 се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответницата не е изпълнила задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени: извлечение от сметка, обща фактура, нотариален акт от 10.03.2020 г. за покупко продажба на недвижим имот № 23, том I, рег. № 240, дело 20 от 2020 г., заявление за отписване на задължения по давност, договор за продажба на държавен недвижим имот, две съдебни решения, протокол от ОС на ЕС, декларация за сключване на договор с ФДР, договор между ищеца и ФДР, копие от вестник „Монитор” от 11.07.2016 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Препис от исковата молба е връчен на ответницата по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото чрез назначения й особен представител – адв. В. Ф. е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. В тази връзка се прави изрично възражение за погасяване по давност на процесните суми. Поддържа се, че задълженията към дружеството били периодични плащания и се погасявали с кратката тригодишна давност. Обръща се внимание, че дружеството е издало една обща фактура с изравнителна сметка – в която е обединило задълженията от предходните месеци в рамките на отоплителния сезон, за да се ползва от подълъг срок за плащане на същите съответно да отложи във времето настъпването на давността. Цитирана е обаче съдебна практика, като се твърди, че съгласно същата издаването на една обща фактура не променя падежите на отделните месечни задължения съответно не променя давността.

Относно услугата дялово разпределение се твърди, че ответницата не била поканена да заплати такава сума, поради което не следвало да дължи обезщетение за забава върху същата.

Изрично се заявява, че не се оспорва размерът на претендираните суми, нито обстоятелството, че същите не са заплатени. Не се оспорва и качеството потребител на ответницата. Изразява се несъгласие с назначаването на съдебно техническа и съдебно счетоводна експертиза. Изразява се и несъгласие с привличането на дружеството „Техем сървисис“ ЕООД като трето лице помагач. Претендира се възнаграждение за особен представител.

С определение № 44790/14.12.2023 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисис“ ЕООД, с ЕИК: 130036512.

В съдебно заседание, проведено на 09.04.2024 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.

Особеният представител на ответницата поддържа възражението си, че част от сумите са погасени по давност и иска постановяване на съдебно решение при съобразяване на това възражение.

Третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД не изразява 2 допълнително становище по делото.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено копие от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД като липсва спор, че същите са публикувани в един централен и един местен ежедневник.

Страните не спорят, че относно процесния имот са начислени следните суми: главница за топлинна енергия в размер на 901.41 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.03.2020 г. вкл, и изравнителна сметка от м. юли 2020 г., и 218.93 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г.; главница за дялово разпределение в размер на 4.96 лева за периода от 01.12.2019 г. до 30.03.2020 г. и 1.24 лева – обезщетение за забава за периода от 31.01.2020 г. до 04.11.2022 г. – като от ответницата ищцовото дружество претендира ½ част от тези суми съответна на участието й в собствеността.

От страна на ответницата не се излагат възражения срещу реалното доставяне на топлинна енергия, законосъобразното начисляване на сумите, нито срещу правилното им изчисляване от гл.т. стойност на доставения обем топлинна енергия.

Посочените суми кореспондират и на представеното по делото извлечение от сметка и на ангажираните фактури.

На последно място страните не спорят и че ответницата е потребител на топлинна енергия за процесния имот в процесния период, доколкото е съсобственик на имота – като притежава ½ част от същия. Това е видно от нотариален акт от 10.03.2020 г. за покупко продажба на недвижим имот № 23, том I, рег. № 240, дело 20 от 2020 г., договор за продажба на държавен недвижим имот и двете представени съдебни решения / като другият съсобственик на имота е било лицето Е.С.К. /.

От процесуалния представител на ответницата не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за промени във вещно правния статут на имота преди 10.03.2020 г. вкл. такива касаещи процесния период.

На последно място от представени договори – между фирмата за дялово разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ и между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. В настоящия случай единственият спорен по 3 делото въпрос е направеното възражение за давност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

В настоящия случай ответницата не спори, че е била в облигационни отношения с ищцовото дружество по повод доставката на топлинна енергия в процесния период, доколкото е била съсобственик на процесния имот. Не се спори и относно реалното извършване на услугата дялово разпределение.

Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.

Предвид гореизложеното претенцията за главница – за доставена топлинна енергия и за дялово разпределение е доказана – по своето основание.

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15 то число 4 на втория месец следващ отчетния.

По отношение на възражението за давност същото е частично основателно предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са погасяват с изтичане на тригодишна давност.

По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:

В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период за топлинна енергия съдът намира, че възражението за погасителна давност се явява частично основателно – предвид датата на исковата молба – 28.04.2023 г.

С оглед горното погасени по давност се явяват вземанията за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г. вкл. /доколкото плащането за м. февруари 2020 г. е следвало да бъде платено до 15.04.2020 г., след която дата и ответницата е изпаднала в забава; от своя страна задълженията за следващия процесен месец – март 2020 г. е следвало да бъдат заплатени до 15.05.2020 г. поради което и към 28.04.2023 г. това задължение не е погасено по давност/. Поради това и искът за главница остава основателен и доказан за периода от 01.03.2020 г. до 10.03.2020 г.вкл.