Решение № 47 от 16.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Кюстендил, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. К.а

Членове:

Веселина Д. Джонева

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Диана Д. Лесичка като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20251500500454 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Постъпила е въззивна жалба с вх.№9117/13.08.2025 г. от Г. К. Б., ЕГН ********** и И. Г. Б., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. С., ул. „**********“ №**, ет.*, ап.*, чрез пълномощника си адв. С. В., насочена срещу Решение Рег.

№400/21.07.2025 г., постановено по гр.д. №34/2025 г. по описа на Районен съд Дупница.

Въззивниците обжалват решението изцяло, като релевират доводи за неговата неправилност, произтичаща от постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Последните въззивниците на първо място свързват с ненадлежното администриране на исковата молба, довело до незаплащане на реално дължимата за производството държавна такса. Не било посочено и по какви критерии съдът бил приел едни искове за главни, респ. други за евентуални, от общо 5 предявени искови претенции, при което се стигнало до произнасяне само по иска с правно основание чл.26, ал.1 и чл.40 от ЗЗД.

За несъстоятелен се приема изводът на районния съд, че оспорените нотариални актове, с които са прехвърлени процесните имоти, са нищожни на основание чл.26, ал.1 вр. чл.40 от ЗЗД. Посочват, че съгласно константната съдебна практика на ВКС, не може една вещно-правна сделка да е нищожна на повече от едно основание, още повече, че предявеният при условията на евентуалност иск за обявяване на нищожност по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, не можел изначално да породи права за страните, докато нищожността по чл. 40 от ЗЗД била относителна и не пораждала права само за 1 ощетеното лице. Позовават се в т.см. на Решение № 60204 от 25.11.2021 г. по гр. д. № 3376/2020 г. на ВКС, 3-то гр. отделение. Сочат, че ако упълномощителите са установили след продажбата на процесиите имоти, че са ощетени, същите са разполагали с иск в своя защита, но по делото липсвали доказателства, че такъв е предявяван.

Неправилността на обжалваното решение въззивниците свързват и с извода на съда, че продавачи на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2898 квадратни метра в местност „*****************“, поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2298 квадратни метра в местност „************“, както и поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1000 квадратни метра в местност „**********“, и трите в землището на град С., са К. Е. Б. и М. В. Б., доколкото последната не била собственик на тези имоти.

Оспорва се достоверността на приетото по делото експертно заключение относно пазарната оценка на имотите, въз основа на което съдът е формирал извод за нееквивалентност на престацията, като последната се приема за несъстоятелна и несъответстваща на реалния пазар, с оглед категорията и местонахождението на имотите.

Въззивниците оспорват и показанията на разпитаната по делото майка на ищеца, с довод за нейната заинтересованост, както и твърдят, че необсъждането на показанията на свидетелите е процесуално нарушение, доколкото съдът бил длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства.

Сочат, че в Нотариален акт № ****, том III, peг. № 3975, дело № 506 от 11.09.2019 г., както и в Нотариален акт № ***, том III, peг. № 3982, дело № 508 от 11.09.2019 год., издадени от нотариус С. С., било посочено, че сделката се извършва въз основа на предоставено от собствениците на имотите пълномощно с рег.№ ** с нотариална заверка на подписите, и peг. № ** с нотариална заверка на съдържанието, заверено на 27.08.2019 год., в което изрично било посочено, че на упълномощеният Г.

Б. е предоставено правото да договаря условията на сделката сам със себе си при условията на чл. 38 от ЗЗД.

Акцентират, че липсва нарушение на добрите нрави при продажба на имоти на стойност равна или близка до данъчната. Приемайки обратното, съдът бил пренебрегнал принципа на свободно договаряне, залегнал в чл.9 от ЗЗД.

По аналогичните причини следвало да бъде отхвърлен и искът по чл.40 от ЗЗД, като още с отговора на исковата молба било възразено, че ищецът е предявил пред съда чужди права, а именно на своите баба и дядо. Въз основа на изложените доводи въззивниците поддържат искане за обезсилване на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно за постановяване на решение, с което обжалваното решение на бъде отменено с последица отхвърляне на исковите претенции като неоснователни.

Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – И. Я. Б., чрез пълномощника адв. А. А., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Посочено е, че основният иск е този с правно основание чл.40 от ЗЗД, а останалите искове са предявени в условията на евентуалност и доколкото съдът го е приел за основателен, не е настъпило процесуалното условие за разглеждане на евентуално предявените искове.

Сочи се, че държавната такса е събрана в съответния размер, определена въз 2 основа на данъчните оценки на имотите.

Пояснено е, че по иска с правно основание чл.40 от ЗЗД процесуалната легитимация на ищеца произтичала от качеството му на наследник на представляваната по сделката страна.

По възражението, че страна по една от сделките е само дядото на ищеца, е изложено, че действително е допусната техническа грешка от решаващия съд, но това не водело до недопустимост на решението, доколкото бабата и дядото на ищеца не били страна по делото, а по договорите за продажба.

Акцентирано е и на липсата на оспорване от ответната страна на приетото по делото заключение, определящо пазарната цена на процесните имоти. Изложено е твърдение, че задачата на експерта по назначената съдебно – оценителна експертиза била да се определи именно средната продажна цена на имотите към датата на продажбата и доколкото заключението не било оспорено от страните, то съдът бил длъжен да го обсъди, заедно с всички събрани по делото доказателства, като именно дадения от експерта отговор бил определящ за предпоставките на иска по чл.40 от ЗЗД.

Необсъждането на събраните в производството свидетелски показания не се приема за осъществено от съда процесуално нарушение, каквито са твърденията на въззивника, като е пояснено, че обсъждането им е задължение на съда само, ако тези показания са относими към исковата претенция и имат значение за предпоставките на същата, а те не били такива спрямо иска с правно основание чл.40 ЗЗД.

Изложено е, че нормата на чл.9 от ЗЗД предоставя свобода на страните да определят съдържанието на договора, но само доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Посочено е, че продажбата на имотите на цена около 84 пъти по-ниска от пазарната е явно неизгодна сделка, която уврежда интересите на представляваните – праводателите на ищеца. Обстойно е анализирана съдебна практика по иска с правно основание чл.40 ЗЗД и предпоставките за неговото уважаване, като е заключено, че по делото безспорно се доказали предпоставките за уважаване на главния иск по чл.40 ЗЗД, при което обжалваното решение се явявало правилно и законосъобразно. По изложените съображения се поддържа искане за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

По делото е постъпила и въззивна жалба с вх.№10037/03.09.2025 г. от Г. К. Б. и И. Г. Б., чрез пълномощника адв. С. В., насочена срещу Допълнително решение №439/13.08.2025 г., постановено по гр.д. №34/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което по реда на чл.247, ал.1 от ГПК съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението. Единственият изложен от въззивниците довод за неправилност на допълнителното решение се свързва със сочената от тях неправилност на главното решение, при което молят и за неговата отмяна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна И. Я. Б., чрез пълномощника адв. А. А., с който изразява становище за нейната неоснователност като твърди, че от същата не ставало ясно какво точно обжалват жалбоподателите. Ето защо моли за отхвърляне и на тази жалба като неоснователна. Претендира разноски.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивната жалба се поддържа от подателите й, чрез процесуалния им представител адв. В. и оспорва от пълномощника на насрещната по нея страна.

3

Съдът – в настоящия му въззивен състав, като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба от И. Я. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „***************“ № ***, вх. ** срещу Г. К. Б., ЕГН ********** и И. Г. Б., ЕГН **********, с общ адрес: гр. С., ул. „*********“ № **, ет. * ап. * В исковата молба е било посочено, че на 11.09.2019 г. К. Е. Б. и М. В. Б. /баба и дядо на ищеца/сключили със сина си Г. К. Б., който същевременно бил и техен пълномощник договор за покупко-продажба от 11.09.2019г., по силата на който прехвърлили правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, като сделката била обективирана в Нотариален акт №159, том III, рeг. № 3975, дело № 506 от 2019г. по описа на нотариус С. С., с район на действие Дупнишки районен съд, вписан в НК под № ***.

На същата дата - 11.09.2019 г. К. Е. Б. и М. В. Б. /баба и дядо на ищеца/сключили със сина си Г. К. Б., който същевременно бил и техен пълномощник още един договор за покупко-продажба от 11.09.2019г., по силата на който прехвърлили правото си на собственост върху собствените им недвижими имоти:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.

Сделките били обективирани в нотариален акт №161, том III, рeг. № 3982, дело № 508 от 2019г. по описа на нотариус С. С., с район на действие - Дупнишки районен съд, вписан в НК под №*****.

Поддържано е било от ищеца, че баща му – Я. К. Б., е починал на ********** г., баба му – М. В. Б. е починала на ************ г., а дядо му – К. Е. Б. е починал на ************ г.

Наследници на починалите му баба и дядо били неговият чичо – ответникът Г.

К. Б., който би следвало да притежава 1/2 идеална част от гореописаните имоти и ищецът, в качеството му на наследник на починалия си баща – Я. К. Б., който също би следвало да притежава 1/2 идеална част от процесните имоти.

Наведени са били доводи, че ищецът работил няколко години в САЩ, като се прибрал при смъртта на баща си, а след това и окончателно в средата на септември 2019 г. До смъртта на баба си и дядо си многократно ги е посещавал в тяхната къща, като в последствие разбрал, че процесните поземлени имоти са продадени на чичо му /ответникът по делото/, макар никога да не било ставало въпрос за това, нито че дядо му и баба му са получили някакви пари за тези имоти.

След смъртта на дядото на ищеца – на *********** г. ищецът очаквал, че ще има среща с чичо си, за да се разберат по какъв начин ще разпределят останалите им в наследство имоти, но тази среща така и не се е провела като посоченото обстоятелство се възприело от ищеца като подозрение за извършена нередност. Ето защо в началото на м. август 2024 г. извършил справка в имотния регистър и с изненада установил, че както процесните имоти, така и други поземлени имоти са прехвърлени от дядото и бабата на чичо му /ответник по настоящото дело/ и на неговия син. След като ищецът се снабдил с преписи от нотариалните актове разбрал, че всички сделки с имотите на дядо му и баба му са станали в един ден – 11.09.2019г., като чичо му действал като пълномощник на своите родители и продал на себе си процесните имоти за сумата от 250 лева – за поземлен имот с идентификатор *** и общо за сумата от 650 4 лева – за останалите три поземлени имота. Твърди се, че продажната цена била идентична с данъчната оценка на процесните имоти. Във връзка с пълномощното, което послужило за сключването на процесните сделки, ищецът заявява, че за него било напълно неясно как това пълномощно е заверено от секретаря на община Сапарева баня при условие, че баба му е била с много тежка деменция и не разпознавала никого.

Разпечатката съдържа 42 от 263 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/82a3d02a-d816-4222-8ae2-29b6581791b8