Решение № 203 от 29.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20231000501713 по описа за 2023 година

Разгледа в съдебно заседание на 05.02.24г. /с участието на секретаря Ставрева/ въззивно гражданско дело № 1713/23г. и констатира следното:

С решение на СОС от 21.04.23г. по г.д. № 68/22г. са отхвърлени /изцяло: за суми в размер на 40 000 лева – за първия ищец - обезщетение за неимуществени вреди и 5 000 лева – за втория ищец – обезщетение за неимуществени вреди/ искове по чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД на М. М. и А. Т. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД.

Със същото решение е уважен /частично: до размера на сумата 190, 13 лева – обезщетение за имуществени вреди/ иск по чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД на М. М. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД.

Решението на СОС се обжалва от М. М. и А. Т. както следва: в частта, с която искът за неимуществени вреди на М. М. е отхвърлен за сума в размер на 32 500 лева /ищецът претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на посочената сума/; в частта, с която искът за неимуществени вреди на А. Т. е отхвърлен за сума в размер на 5 000 лева /ищецът претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на посочената сума/; в частта, с която искът за имуществени вреди на М. М. е отхвърлен за разликата над 190, 13 лева до 1 901, 27 лева /ищецът претендира присъждане на допълнително обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 711, 14 лева/. Ищците претендират /при условията на чл. 86 от ЗЗД/ присъждане и на законни лихви върху посочените главници за периода след 19.01.21г.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СОС и САС/.

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилата на чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват, че:

На 28.11.20г. Д. Д. е причинила /при управление на МПС-во/ ПТП-е.

Ищците поддържат, че са претърпели /като участници в ПТП-е

- като пътници в

1

МПС-во; заради инцидента/ физически болки и психически страдания /неимуществени вреди/.

Ищецът М. М. поддържа, че е претърпял и имуществени вреди /сторил е разходи за лечение/. С оглед това М. М. и А. Т. претендират да бъде ангажирана /при условията на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД /до размера на посочените по-горе суми – главници и законни лихви/.

Жалбите са частично основателни:

Досежно основанието на исковете:

Всички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД – позволяващи да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответника/, а именно: деянието на делинквента /Д. Д./, противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинноследствената връзка между деянието и резултата, вината на посоченият водач на МПС-во и наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между Д. Д. и ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД/ са установени надлежно /в рамките на производството пред СОС/ с писмени, гласни и експертни доказателства. Възражението на ответника /поддържано пред първоинстанционния съд/ за независимо съизвършителство на инцидента се явява опровергано от съдържанието на приетите в процеса доказателства /писмени, гласни и основно – експертни; в това число и обясненията на вещите лица от съдебното заседание/. Независимо от това /в същата връзка/: обстоятелството, че и другият участник в инцидента /водачът на второто МПС-во - К. Л./ евентуално е съпричинил /по смисъла на чл. 53 от ЗЗД/ произшествието /какъвто извод не може да се направи в случая/ принципно не може да дерогира /да изключи/ отговорността /по чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ на застрахователя /предвид правилото на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД и това на чл. 127 от ЗЗД/.

Не се спори, че застрахователят вече е изплати на ищеца М. М. обезщетение за неимуществени вреди /следствие от процесното ПТП-е/ в размер на 7 500 лева. Това обстоятелство следва /от една страна/ да се окачестви като извън-съдебно признаване на този иск по основание; същото обстоятелство следва /от друга страна/ да се съобрази при определяне на размера на дължимото обезщетение /за неимуществени вреди/ на този ищец.

Досежно размера на исковете:

Събраните в процеса /и преценени в съвкупност/ доказателства /писмени, гласни и експертни; в това число и обясненията на вещите лица от съдебното заседание/ установяват: вида и естеството на причинените на ищците физически травми /подробно описани от изброения доказателствен материал и от първоинстанционния съдия/; проведените спрямо пострадалите лечебни интервенции /по отношение на М. М. и оперативна терапия/; протеклият възстановителен /и рехабилитационен за жалбоподателя М. М./ период; настоящото здравословно състояние на жалбоподателите; медицинската перспектива на процесните увреждания и обстоятелството, че за определен период от време пострадалият М. М. е имал нужда от чужда помощ /за да се обслужва в ежедневието си/. Същите доказателства установяват, че заради инцидента ищецът М. М. е сторил и разходи за лечение /в размер на сумата общо 1 901, 27 лева/.

Описаните обстоятелства /преценени в съвкупност и в контекста на принципната постановка по чл. 52 от ЗЗД/ обосновават определяне на обезщетения /за неимуществени вреди/ както следва: 30 000 лева – за ищеца М. М. /който е претърпял по-сериозни физически и психически травми от ПТП-е/ и 5 000 лева – за ищеца А. Т. /който е пострадал по-леко от инцидента; този жалбоподател обаче също е търпял физически болки от получените макар и леки увреждания – съгласно събраните в процеса гласни доказателства; същият е получил и психически стрес в момента на ПТП-е – този факт следва да се презумира/.

Същите обстоятелства обосновават обезщетяване и на претърпените от пострадалия М. М. – имуществени вреди.

Горните обезщетения обаче /за неимуществени и за имуществени вреди/ следва да бъдат редуцирани при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:

Едното възражение за съпричиняване на ответника се явява доказано по делото: вещите лица от състава на комплексната експертиза установяват, че в момента на ПТП-е пострадалите са били /от една страна/ без поставени предпазни колани, а /от друга страна/ експертите констатират изрично, че такива колани в случая /предвид конкретния механизъм на инцидента/ биха били ефективни. Посоченото обстоятелство /наличието на основание за приложение на „санкцията“ по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ обосновава редуциране на горните обезщетения с 30%. От дължимото на 2 ищеца М. М. обезщетение /за неимуществени вреди/ следва да бъде приспадната и вече получената /извън-съдебно/ сума в размер на 7 500 лева. С оглед това: в полза на ищеца М. М. следва да се присъди сума в размер на 13 500 лева /обезщетение за неимуществени вреди; посочената сума се получава след редуциране на определеното обезщетение от 30 000 лева с 30% и след приспадане на вече изплатеното обезщетение в размер на 7 500 лева/; в полза на същия ищец следва да се присъди и сума в размер на 1 141 лева /обезщетение за имуществени вреди; посочената сума се получава след редуциране на горното обезщетение от 1 901, 27 лева с 30% и след приспадане на вече присъденото от СОС обезщетение за имуществени вреди в размер на 190, 13 лева/; в полза на ищеца А. Т. следва да се присъди сума в размер на 3 500 лева /обезщетение за неимуществени вреди; посочената сума се получава след редуцирана на горното обезщетение от 5 000 лева с 30%/.

Другото възражение за съпричиняване на ответника е неоснователно: вещото лице /медик/ установява, че пострадалите /конкретно по-тежко пострадалият ищец М. М./ са спазили предписанията на лекуващите лекари във времето на възстановителния /оздравителен/ период.

В полза на ищците следва да бъдат присъдени и законни лихви върху горните главници за периода след 19.01.21г. /когато застрахователят е бил сезиран с извън-съдебно искане за изплащане на обезщетения/. Най-новата /актуална/ практика на ВКС /обоснована с правилата на чл. 497 от КЗ във връзка с чл. 496 от КЗ във връзка с чл. 380 от КЗ/ постановява, че при иск по чл.

432 от КЗ законна лихва се дължи именно от този момент.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция: отговорността на страните за съдебни разноски /за производството и пред двете съдебни инстанции/ следва да бъде – преразпределена.

Възражението на ищците по чл. 78, ал. 5 от ГПК /поддържано в производството пред СОС/ е неоснователно: заявеният от ответника адвокатски хонорар – не надвишава минимума по Наредба № 1 /в новата й редакция/.

Възражението на ищците по чл. 78, ал. 5 от ГПК /поддържано в производството пред САС/ е основателно: заявеният от ответника адвокатски хонорар – надвишава минимума по Наредба № 1 /в новата й редакция/. С оглед това: претендираната сума следва да бъде редуцирана до размера на 4 500 лева /с ДДС/. В полза на ответника не се следва адвокатски хонорар по чл. 9 от Наредба № 1 /в процеса пред САС е осъществено процесуално представителство/.

Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на СОС от 21.04.23г. по г.д. № 68/22г. в частта, с която искът /за неимуществени вреди/ по чл. 432 от КЗ на М. Й. М. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е отхвърлен за сума в размер на 13 500 лева; в частта, с която искът /за имуществени вреди/ по чл.

432 от КЗ на М. Й. М. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е отхвърлен за разликата над 190, 13 лева до 1 331 лева; в частта, с която искът /за неимуществени вреди/ по чл. 432 от КЗ на А. С. Т. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е отхвърлен за сума в размер на 3 500 лева; в частта, с която исковете по чл. 86 от ЗЗД на М. Й. М. и А. С. Т. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД са отхвърлени; в частта, с която М. Й. М. е осъден да плати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД съдебни разноски над 1 575 лева; в частта, с която А. С. Т. е осъден да плати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД съдебни разноски над 87 лева.

ОСЪЖДА /на основание чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати на М. Й. М. ЕГН ********** сума в размер на 13 500 лева /обезщетение за неимуществени вреди/; сума в размер на 1 141 лева /обезщетение за имуществени вреди - допълнително към вече присъденото от СОС обезщетение в размер на 190, 13 лева/ и законната лихва върху посочените главници за периода от 19.01.21г. до цялостното им изплащане.

ОСЪЖДА /на основание чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати на А. С. Т. ЕГН ********** сума в размер на 3 500 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ и законната лихва върху посочената главница за периода от 19.01.21г. до цялостното й изплащане.

3

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати на адвокат В. Н. 1 663 лева /допълнителен адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА – за производството пред СОС/.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати на М. Й. М. и А. С. Т. общо 47 лева /съдебни разноски за производството пред САС/.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати на адвокат В. Н. 1 756 лева /адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА – за производството пред САС/.

ОСЪЖДА М. Й. М. и А. С. Т. да платят на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД общо 2 391 лева /съдебни разноски за производството пред САС/.

ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК/ ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати на САС допълнителна държавна такса в размер на 726 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решение на СОС от 21.04.23г. по г.д. № 68/22г. в останалата част.

Решението е постановено при участие на К. Д. Л. /3-то лице – помагач на ответника/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________