Решение № 1517 от 26.07.2017, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 6796/2015
- Вид
- Решение № 1517
- Подписан
- 26.07.2017
- В сила
- 03.01.2019
- Състав
- АТАНАС АНГЕЛОВ МАДЖЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 169, ал. 1 и ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 169, ал. 1 и ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 200 · Кодекс за застраховането
- чл. 203, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.205, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 208, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№…………./26.07.2017 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. МАДЖЕВ
При секретаря Веселина Христова, като разгледа докладваното от председателя т. дело № 6796/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 131549/29.10.2015 г. на „С.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес център С., срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******“ № 5.
От дружеството ищец са предявени при условията на кумулативно и обективно съединяване осъдителни искове при следните квалификации :
1./ иск по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата в размер от 162 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо вследствие на настъпило застрахователно събитие „Пожар“ по Комбинирана застрахователна полица „Имущества“ № 2200140300000055/20.02.2014 г. с обект сграда Бизнес Център С., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска (29.10.2015 г.) до окончателното изплащане на сумата;
2./ иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 10 681 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода 16.03.2015 г. – 28.10.2015 г.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че е собственик на сграда със смесено предназначение, находяща се в гр. София, ул. „*******, а именно Бизнес Център С.. Сочи се, че сградата е изградена при спазване на установените строителни и технически изисквани по ЗУТ и е въведена в експлоатация през 2006 г. Излага се, че на 20.02.2014 г. дружеството-ищец е сключило с ответното дружество застрахователен договор, обективиран в Комбинирана застрахователна полица „Имущества“ № 2200140300000055 за притежаваната сграда и намиращите се в нея машини, съоръжения, оборудване, инвентар и стоки. По силата на сключения застрахователен договор било уговорено застрахователно покритие по пет клаузи, сред които Клауза 001 „Пожар и други опасности“. От ищеца се изтъква, че е изпълнил точно и изцяло З.ълженията си произтичащи от така сключения между него и ответника договор за застраховане на имущество, а именно заплатил е уговорените и дължими вноски по застрахователната премия на фиксираните падежни дати и е полагал необходимите грижи за запазване на имуществото предмет на застрахователна закрила. Ищецът допълва твърденията си с това, че на 06.11.2014 г., през времетраенето на застрахователната полица обхващащо период от 21.02.2014 г. до 20.02.2015 г., около 12:50 часа в сградата, обект на застраховката, е възникнало застрахователно събитие, пожар, в резултат на който на застрахованото имущество са нанесени значителни материални щети, а именно – увредени са подови настилки стени, дограми, навеси, покрив, ВиК, електрическа и климатична инсталация. Освен това пожароизвестителната система на сградата била напълно унищожена, като са изгорели и множество движими вещи, представляващи застраховано имущество. Ищецът поддържа, че още в деня на настъпване на застрахователното събитие – 06.11.2014 г., наред със службата за противопожарна безопасност, било уведомено и ответното дружество, за което била образувана преписка по щета № **********/380-14 г. Отново в деня на реализация на застрахователното събитие представители на ответника извършили оглед на мястото на разразилия се пожар, като впоследствие били извършени още два огледа от ангажирани от ответника аварийни комисари, съответно на 07.11.2014 г. и 30.12.2014 г. В рамките на извършената проверка от Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ се установило, че най-вероятната причина за възникване на пожара е топлинно възпламеняване на сажди в комин, обслужващ пещ за пици и скара на твърдо гориво, намираща се в ресторант на партерния етаж на сградата. На застрахователя били представени всички документи от значение за установяване на причините за пожара, вида и размера на причинените вреди, като съгласно документацията, размерът на последните възлизал на сумата от 162 000 лева. С писмо от 16.03.2015 г. застрахователят отказал да плати застрахователно обезщетение, като приел, че основна причниа способствала за настъпване на пожара е нарушената експлоатационна сигурност от страна на строителя на сградата, изразяваща се в неспазване на изискванията на Наредба № 2 от 05.05.2987 г. за противопожарните технически норми – нарушени са изискванията за разстоянията между металните комини и горимите елементи на сградата и са налице неуплътнени отвори за инсталационната шахта в етажните плочи, което способствало за вертикалното разпространяване на пожара. Ищецът излага подробни съображения относно липсата на посочените от застрахователя основания за отказ във връзка с удовлетворяване на заявената застрахователна претенция. Посочва, че в процеса на изграждана на сградата са спазени всички противопожарни строително-технически норми, в т.ч. изискванията за противопожарна безопасност за проектиране на комини, предвидени за скари и др. подобни, както са спазени и изискванията за изграждането на инсталационната шахта. С оглед на изложеното ищецът претендира заплащане на дължимото застрахователно обезщетение. Поддържа, че поради обстоятелството, че ответника не е изпълнил в срок З.ължението си да заплати действителните размери на дължимото се на ищеца застрахователно обезщетение, то за ищеца е възникнало и вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху незаплатената част от застрахователното обезщетение, която лихва за забава се поддържа да е за периода от 16.03.2015 г. до 28.10.2015 г. Иска се присъждане й на законната лихва върху главното вземане, считано от деня на подаване на ИМ в съда до окончателното плащане на дълга. Отправя се претенция и за репариране на направените в производството съдебни разноски.
Ответникът в отговора си на исковата молба, подаден в срока по чл.367 ГПК, оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че между страните действително е била сключена посочената в исковата молба застрахователна полица с обект на застраховане описаната от ищеца сграда и намиращите се в нея машини, съоръжения, оборудване, инвентар и стоки, но отрича да е налице основание, което да поражда в негова тежест З.ължение за заплащане на застрахователно обезщетение. Ответникът оспорва правото на собственост на ищеца върху движимото и недвижимото имущество, за което се твърди да е увредено вследствие на пожара. На следващо място посочва, че застрахователният договор е сключен в полза на банка-бенефициер, която, в случай на настъпване на застрахователно събитие, следва да даде съгласието си за да бъде изплатено застрахователното обезщетение в полза на застрахования.
Ответникът признава твърденията на ищеца във връзка с настъпването на описания в исковата молба пожар, но счита, че последният не представлява риск, покрит по сключеният между страните застрахователен договор. Твърди, че пред него не са представени всички доказателства, необходими за установяване на причините за пожара, съответно за вида и размера на причинените от настъпването му вреди. Ответникът счита, че пожарът е настъпил в резултат от неспазването на противопожарните и строително-технически изисквания при изграждане инсталационните шахти и комина на сградата. Оспорва стойността на извършените от ищеца разходи по отстраняване на вредите, които се търсят като присъждане на застрахователно обезщетение.
По реда на чл. 372 ГПК с допълнителна искова молба дружеството-ищец е потвърдило и доразвило изложените от него фактически твърдения във връзка с възникването на спорните му материални права. Потвърждава истинността на твърденията на ответника във връзка с обстоятелството, че „*******“ е трето ползващо се лице по договора за имуществено застраховане, но откроява й това, че банката изрично е заявила пред застрахователя, че не желае да се ползва от правата по полицата и дава съгласието си застрахователното обезщетение да бъде изплатено в полза на застраховащия. Изказва се несъгласие по възраженията на ответника хипотеза на изключен риск при състоялото се събитие, тъй като отсъстват нарушения от страна на застрахованото лице на строително-техническите и противопожарни норми, изисквания, правилници и стандарти. Прави се пояснение, че коминът, определен при проверката на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ за най-вероятното мястото на възникване на пожара, е изграден от негорими материали (ламарина), като е снабден и с допълнителна негорима изолация. От своя страна инсталационната шахта, където се е намирал коминът и предназначена да го отдели от другите конструктивни елементи на сградата, е изпълнена от два броя по два слоя пожароустойчив гипсокартон, като между тях е поставена каменна вата, представляваща негорим материал, съобразно с изискванията на наредбата. Поддържа се и изложеното относно степента на засягане на застрахованото имущество и действителната стойност на увреденото такова при реализиралия се в обекта пожар.
С допълнителен отговор от ответника е взето отношение по депозираната допълнителна искова молба. Със същия се поддържат развитите от ответника възражения в първоначалния му писмен такъв. Отново основен акцент в кръга на възраженията за липса на основания за носене на отговорност се поставя върху това, че сградата предмет на застрахователна закрила не е отговаряла на необходимите строителни правила и норми и това е способствало за възникването и развитието на пожара.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Представена е Комбинирана застрахователна полица „Имущества“ № 2200140300000055, сключена на 20.02.2014 г. и отнасяща се за процесния имот – сграда със смесено предназначение Бизнес Център С., находяща се в гр. София, ул. „*******, както и за намиращите се в нея машини, съоръжения, оборудване, инвентар и стоки. Уговорено е, че застрахователната сума на застрахованото имущество по клауза 001 полицата, а именно „Пожар и други опасности“, възлиза на 5 564 039,31 лева, разпределена, както следва – 5 000 000 лева – сгради, 509 529,76 лева – машини и съоръжения, 44 509,55 – инвентар и 10 000 лева – стоки. Срокът на валидност на полицата обхваща периода от 21.02.2014 г. до 20.02.2015 г. Общият размер на застрахователна премия, дължима от застрахования по петте клаузи на застраховката възлиза на сумата от 3 849,44 лева. Според уговореното в клауза 001 от полицата застрахователно покритие, страните са постигнали съгласие, че основните покрити рискове са пожар (вкл. последиците от гасенето на пожара), експлозия, имплозия, удар от мълния, удар от самолет или друг летателен апарат или предмети, падащи от тях. Неразделна част от полицата са утвърдените от ответното дружество Общи условия по застраховка, които също са сред събрания по делото доказателствен материал.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото Добавък № 2200140300000055/3, съставляващ неразделна част от полицата, между страните по застраховката е уговорено, че тя се сключва в полза на „*******“ АД като трето ползващо се лице.
По делото е представен нотариален акт № 196, том VI, рег. № 16 770, нот. д. № 1048/2003 г. по описа на нотариус Валентина Благоева, с район на действие СРС, в който е обективиран договор за продажба на недвижим имот, сключен между Стоил Стоянв и Борислав С., в качеството им на продавачи от една страна, и „Смарта Сървисиз“ ЕООД, в качесвото му на купувач, а именно – поземлен имот, находящ се в гр. София, р-н „С.“, ул. „*******, с планоснимачен № 713, в квартал 211а по плана на гр. София, м-н „Христо Смирненски – С.“, целият с площ от 1852 кв. м.
По делото е представено Разрешение за строеж № 116/27.07.2004 г. на „Офис сграда с жилища и автомивка“ за УПИ-713, квартал. № 211А, м-н „Христо Смирненски – С.“, гр.
София, р-н „С.“, ул. „*******, издадено от главния архитект на р-н „С.“, СО.
Представено е Удостоверение № 95/16.11.2006 г. за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от инж. Л. в качеството й на главен архитектна р-н „С.“, СО, отнасящо се до процесната сграда, от което се установява, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, издадените разрешения за строеж и изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ.