Решение № 5641 от 17.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5641 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100509745 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20087463 от 12.04.2023г. по гр.дело № 18263/2021г. на Софийски районен съд, 164 състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 20110248 от 05.12.2023г. по гр.дело № 18263/2021г. на Софийски районен съд, 164 състав, ответникът А. А. А. е осъден да заплати на ЗД „Б.И.“ АД сумата от 413,50 лева, от която 388,50 лв. - главница, представляваща изплатено обезщетение по щета № **********/19г. за настъпили имуществени вреди по разделителната ограда на пътното платно по бул.

„Освобождение“ в гр. Пловдив, причинени при ПТП от 03.10.2018 г. по вина на А. А. А., управлявал лек автомобил марка „Опел –Астра“ с рег. № ****, след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма – 0,91 промила, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 31.03.2021 г. до изплащане на сумата, както и сумата от 25,00 лв. представляваща ликвидационни разноски, извършени от ищеца при ликвидиране на образуваната пред него щета № **********/19г.

Срещу така постановеното съдебно решение е подадена въззивна от ответника в първоинстанционното производство – А. А. А., в която са изложени оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Въззивникът счита, че не се е доказало той да е причинил настъпилите вреди, както и че увредените вещи са собственост на Община Пловдив. Не се доказало и плащането на 1 застрахователно обезщетение. Изложени са възражения, че застрахователният договор със ЗД „Б.И.“ АД не е сключен от надлежен застрахователен посредник, доколкото по делото липсвали доказателства, от които да се установят отношенията между „Е.Д.А.Г.“ и ищеца ЗД „Б.И.“ АД и факта, че застрахователния посредник е разполагал с права да сключва застрахователни договори от името на и за сметка на ищеца ЗД „Б.И.“ АД. Предвид това, за ищеца не възникнали права и задължения. В жалбата са развити съображения и за допуснати от районния съд процесуални нарушения. В този смисъл страната твърди, че е направила искане по чл. 183 от ГПК за представяне в оригинал на приложените от ищеца към исковата молба писмени доказателства, като ЗД „Б.И.“ АД не е сторил това, а районният съд не ги е изключил от доказателствената съвкупност. Твърди се още, че първоинстанционият съд не се е произнесъл по направеното оспорване на автентичността на документите по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с което е поискано след представянето на оригиналите да бъде назначена експертиза, която да изследва положените в тях подписи, както и по направеното оспорване на тяхното съдържание. Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск – да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ЗД „Б.И.“ АД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност.

Излага съображения за правилност на обжалваното решение. Счита, че по делото се е доказала по категоричен начин вината на ответника за настъпване на процесното произшествие. Представен бил протокол ПТП с подпис на водача, като била изискана и администативно-наказателната преписка.

Основания за съмняване достоверността на протокола за ПТП нямало, тъй като същият е издаден от служители на МВР в кръга на службата им, поради което представлявал и официален свидетелстващ документ. В хода на производството се установил и фактът на заплащане на застрахователно обезщетение. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 22006828/31.03.2021г. на ищеца ЗД „Б.И.“ АД, с която е предявил срещу ответника А. А. А. осъдителен иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ за заплащане на сумата от 413,50 лева, представляваща изплатено от застрахователя на ответника застрахователно обезщетение в размер на 388,50 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева по застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/02/118000500293, валидна за периода от 10.02.2018г. до 09.02.2019г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от 31.03.2021г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 03.10.2018 г., в гр. Пловдив, на бул.

2

„Освобождение" № 3, до кръстовището с бул. „Цариградско шосе", е настъпило ПТП, реализирано от водача на лек автомобил „Опел Астра", с ДК № **** - А. А.. За процесното ПТП бил съставен от органите на КАТ Протокол за ПТП № 1708165/03.10.2018 г., от който се установявало, че причина за произшествието е поведението на ответника, който при управление на процесното МПС с несъобразена с пътните условия скорост / мокра настилка/, загубил контрол върху автомобила и се ударил в разделителната ограда на пътното платно. Освен това, също от съставения протокол се установявало, че водачът е управлява автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма - 0,91 промила. В резултат на настъпилото ПТП били увредени 4 броя оградни пана и 5 броя стълбове за тях. Собственика на увреденото имущество – Община Пловдив подал уведомление при застрахователя, въз основа на което била заведена щета № **********, в хода на която се установило, че причинените щети са на стойност от 388,50 лева. Твърди, че за обезщетяване на претърпените имуществени вреди бил изплатил застрахователно обезщетение в размер на 388,50 лв. на Община Пловдив с преводно нареждане за кредитен превод от 09.05.2019 г. Към момента на настъпване на произшествието за процесния лек автомобил била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност" при ищеца със застрахователна полица № BG/02/118000500293, валидна за периода от 10.02.2018г. до 09.02.2019г. Ищецът счита, че има правно да получи заплатеното от него застрахователно обезщетение на основание чл.500 от КЗ, поради което предявява регресното си вземане срещу делинквента.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А. А. А. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения срещу него иск. Оспорва процесното ПТП да е причинено по вина на ответника и от действията на ответника да са настъпили процесиите щети. Оспорва Община Пловдив да е собственик на увредените вещи, както и оспорва ищецът да е заплатил застрахователно обезщетение на правоимащото лице. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение между страните, както и дължимостта на сумата от 25 лева за застрахователни разноски. Навел е и възражение за нищожност на застрахователния договор. Изложени са възражения, че застрахователният договор със ЗД „Б.И.“ АД не е сключен от надлежен застрахователен посредник, доколкото по делото липсвали доказателства, от които да се установят отношенията между „Е.Д.А.Г.“ и ищеца ЗД „Б.И.“ АД и факта, че застрахователния посредник е разполагал с власт да сключва застрахователни договори от името на и за сметка на ищеца ЗД „Б.И.“ АД. Предвид това, за ищеца не възникнали права и задължения.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

След задължаване от страна на въззивния съд на ищеца по реда на чл.183 от ГПК по делото са представени в оригинал следните документи:

Застрахователна полица BG/02/118000500293, подписана от ответника А. А. А., от която се установява, че на 07.02.2018г. между ищеца ЗД „Б.И.“ и А.

А. А. е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по 3 отношение на л.а. „Опел Астра"с per. № ****, като срокът на валидност е от 10.02.2018 г. до 09.02.2019 г.

Представени са оригинали на Уведомление за настъпила щета на имущество от 20.03.2019г., Количествена сметка за вложени материали /оградни пана и стълбове за тях/ за отстраняване на щетите по пътната инфраструктура по бул. **** до кръстовището с бул. „Цариградско шосе", както и Доклад по щета № **********/28.03.2019г. От тях се установява, че след настъпване на процесното ПТП, Община Пловдив е подала уведомление за щета до застрахователя, с което го е уведомила за настъпилото застрахователно събитие и е поискала заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди по вина на виновния водач и ответник Алексадър А. А.. Община Пловдив е отстранила за своя сметка увредените от процесното ПТП елементи - оградни пана и стълбове, чиято стойност възлиза на 388,50 лева без ДДС, като застрахователят е одобрил заплащането на застрахователно обезщетение в същия размер.

По делото е приет заверен препис от административно-наказателна преписка против ответника А. А. А., към която е приложен и препис от Протокол за ПТП с № 1708165/03.10.2018 г. В протокола е отразено, че на 03.10.2018г., около 03,20 ч. в гр.Пловдив, по бул. „Освобождение“ № 3, ответникът А. А. А. е управлявал МПС с марка „Опел", модел „Астра" с per.

№ ****, с несъобразена с пътните условия скорост /мокра настилка/, като е изгубил контрол на управляваното МПС, в резултат на което се ударил в разделителната ограда на пътното платно. Отразени са нанесените материални щети, а именно – увреждания по разделителната ограда и по 4бр. пана и колчета. Установява се от заверения препис на протокола, че водачът е управлявал превозното средство под въздействието на алкохол – 0,91 промила.

В административената преписка се намира заверен препис от талон за изследване, подписан от ответника, в който също е отразено, че след извършена проба с техническо средство „алкотест дрегер“ се е установила концентрация на алкохол в кръвта от 0,91 промила. Срещу този резултат провереното лице не е възразило и изрично е отбелязало, че го приема.

Приети са АУАН от 03.10.2018г. и Наказателно постановление № 181030-008112/08.10.2018г., съгласно които на 03.10.2018г. е съставен АУАН, установяващ нарушения на правилата за движение по пътищата, извършени от ответника на 03.10.2018г. При управление на личния си автомобил л.а. „Опел Астра"с per. № **** не съобразил скоростта си с пътните условия /мокър асфалт/, загубил контрол над МПС и се ударил в разделителни метални пана;

Управлявал е под въздействието на алкохол, като е изпробван с техническо средство „дрегер алкотест“ 7510, който е отчел 0,91 промила. Издаден е талон за медицинско изследване; лицето не е дало кръвна проба.

В хода на първоинстанционното производство е допуснато изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза, по която вещото лице е посочило, че щетите в описа на застрахователя и отразени в протокола за ПТП се намират в 4 пряка причинна връзка с настъпилото на 03.10.2018г. произшествие в гр.

Пловдив. Уврежданията не позволяват ремонтиране, поради което се налага замяна на увреденото имущество с ново, като пазарната стойност на вредите възлиза на 466,20 лева.

Изслушано е заключението и на съдебно-счетоводна експертиза.

Експертът е извършил проверка в счетоводството на ищеца, като е установил, че дължимата застрахователна премия по полица BG/02/118000500293 е разсрочена на четири вноски, всяка една от които е заплатена по банкова сметка от застрахованото лице. Счетоводството на ищеца е водено редовно.

Във връзка с процесната щета застрахователят е заплатил на 09.05.2019г. застрахователно обезщетение на Община Пловдив в размер на 388,50 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.