Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 144 от 28.11.2022, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
Административно наказателно дело 562/2022
Вид
Решение № 144
Подписан
28.11.2022
В сила
30.03.2023
Състав
Пламен Пантев Денев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 103 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Габрово, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Денев при участието на секретаря Росица М. Ненова като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно наказателно дело № 20224210200562 по описа за 2022 година

Жалбоподателя В. К. В. е обжалвал Наказателно постановление № 22-0892-000408, издадено на 04.07.2022 г. от Началник на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, чрез което за нарушения по чл. 103, чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП той е бил санкциониран с:

„Глоба” в размер на сумата от 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от „Един месец”, наложени на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП; с „Глоба” в размер на сумата от 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от „Шест месеца”, наложени на осн. чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и „Глоба” в размер на сумата от 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от „Двадесет и четири месеца”, наложени на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2-ро от ЗДвП, както и отнемане на 22 контролни точки – същото постановено в съответствие с Наредба Із-2539 от 17.12.2012 година, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 1 от 04.01.2013 г., в сила от 04.02.2013 г., изм. бр. 44 от 16.06.2015 г., изм. и доп., брой 28 от 04.04.2017 г., в сила от 04.04.2017 г., брой 26 от 23.03.2018 г., в сила от 23.03.2018 г., бр. 58 от 23.07.2019 г. По съображения, подробно изложени в постъпилата жалба и допълнително подадено писмено становище с Вх. № 7247/14.11.2022 г., жалбоподателя е направил искане за отмяна на наказателното постановление в частта, отнасяща се до първото и третото от нарушенията, както и искане за неговото изменяване в останалата част – чрез намаляване на наложената санкция за второто от нарушенията към минимално установения размер за нея.

Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, с което е препратила жалбата до съда, същата е изразила искания за нейното оставяне без уважение и за потвърждаване на обжалваното постановление като правилно и законосъобразно.

След като съпостави събраните при

1 производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

Към 01.06.2022 година жалбоподателя В. К. В. е бил правоспособен водач на МПС от категориите „В” и „М”, воден на отчет в Сектор „ПП” при ОД на МВР – Габрово. Той се явява притежател на свидетелство (с № 282690416) за правоуправление от тези категории, издадено за последно на 19.05.2015 г., което е имало срок на валидност до 19.05.2025 година. Приложената на л. 37 по делото справка сочи, че през периода, изтекъл между отразената в постановлението дата и момента (през месец май 2015 г.), в който е придобил съответната правоспособност от категория „В”, той е бил санкциониран по административен ред с общо три влезли в сила наказателни постановления за нарушения на разпоредби от ЗДвП и други нормативни актове, осъществени при управлението на МПС. От отразеното в тази справка е видно, че освен с тези наказателни постановления, същият е бил санкциониран и чрез общо шестнадесет броя фишове за нарушения на норми от ЗДвП, които също са били влезли в сила към въпросната дата.

Свидетелите Е. И., М. С. и Д. Д. са служители на РУ Габрово, които за времето от 19,00 часа на 01.06.2022 година до 07,00 часа на 02.06.2022 година са изпълнявали задължения по контрол на пътното движение и охрана на обществения ред в състав на един автопатрулен екип. Във връзка с това към 22,30 часа на 01.06.2022 година тримата са се намирали на контролен пункт, разположен на улица „Козещица” в гр. Габрово. Всеки един от тях е носел униформено облекло и светоотразителна жилетка, както и отличителни знаци на служител от националната полиция. С такива отличителни знаци е бил обозначен и използвания от същите служебен автомобил.

Докато били на посочения контролен пункт, около 22,35 часа на 01.06.2022 година тримата свидетели видели лек автомобил марка „Форд”, модел „Галакси” с Рег. № ЕВ 42-12 АТ, който се движел по път III-5006 в посока от гр. Габрово към кв. „Радецки”. Свид. Е. И. излязъл от патрулната кола и подал сигнал за спиране към неговия водач чрез стоп-палка по образец. Тъй като същия не се подчинил и продължил да се движи в посока на местността „Узана”, тримата полицаи го последвали със своето служебно МПС. Без да го губят от поглед те се движили зад колата до място, което се намирало след отбивката за кв.

„Радецки”, но преди заведение „Пастървата”, където тя спряла, а след нея спрял и полицейския автомобил. След спирането водача на тази кола излязъл от нея и навлязъл в горист участък, въпреки отдадените му разпореждания да остане на място. Това наложило същият да бъде последван от св. Д. Д. и М. С., които тръгнали след него, за да го заловят, а св. Е. И. останал на мястото, на което автомобила с Рег. № ЕВ 42-12 АТ бил спрял. На предната дясна седалка в него имало друго лице. Св. И. му наредил да излезе от колата и да представи документ за самоличност. То не носело такъв, което наложило да бъде задържано и да му се поставят белезници, за да се осигури безопасността на полицейските служители.

Докато траели тези действия свидетелите Д. и С. задържали водача и го довели до автомобила, където се намирал свидетеля Е. И.. След като на това лице също били поставени белезници и се установила неговата самоличност – В. К. В. от град Габрово, ЕГН **********, то било изпробвано за употреба на алкохол чрез техническо средство „Алкотест 2

Дрегер 7510” с Инв. номер 0025, при което уреда отчел положителен резултат, възлизащ на 0,78 промила. С помощта на служители от втори полицейски екип водача и пътника били закарани в РУ Габрово, където се установило, че пътника бил А.А.К., с адрес град Габрово, улица „**********” № 1. В РУ Габрово на В. е била предоставена възможност да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000” с инв. номер 0025, но той отказал да се подложи на проверка с него. След това същият е бил транспортиран до МБАЛ „Д-р Тота Венкова” в гр. Габрово. От приложения на л. 26-27 протокол е видно, че той е отказал да даде кръвна проба за изследване и пред медицински специалист в Спешно отделение на това болнично заведение, въпреки че е подписал и получил издадените му медицински талони за тази цел. Въз основа на установеното при проверката и извършените от страната на В. действия, свързани с неподчинението на подадения сигнал за спиране от страна на полицейския служител, в личното присъствие на същият е съставен акт за установяване на административни нарушения по чл. 103, чл. 5, ал.

3, т. 1 и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Този акт е бил подписан от жалбоподателя, който се е запознал с отразените в него констатации във връзка с описаните нарушения, но без да изложи конкретни възражения в самия акт по повод на тях. Такива не са били направени от него и в рамките на допълнителния седемдневен срок, предвиден в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на този акт и останалите материали по административно-наказателната преписка от Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово е издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Данните в разписката към приложения на л. 4 от делото екземпляр на НП сочат, че той е получен от жалбоподателя на 04.08.2022 г. Жалбата против същото е постъпила при наказващия орган на 09.08.2022 г., или преди края на посочения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесет дневен срок, започнал (съобразно правилата на чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал.

2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за неговото получаване. С оглед на това и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на направеното искане за изменение на обжалваното постановление и това за неговата отмяна.

Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се санкционира чрез него. Последния трябва да отговаря на определени изисквания и следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези срокове са спазени, тъй актът е съставен още на датата за извършване на самите нарушения, както и преди изтичане на тримесечен срок от деня, в който техния автор за явява открит. Предвидения срок за издаване на обжалваното наказателно постановление също е спазен, тъй като то е било издадено преди края на шестмесечния период, започнал да тече от датата за съставяне на 3 акта за установяване на въпросните нарушения, които са били документирани според регламентирания в ЗАНН ред. Актът е съставен от компетентно (съгласно указаното в чл.

189, ал. 1 от ЗДвП) лице, а същия и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, предвидени като задължителни в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Последното също е издадено от компетентен орган, тъй като изрично направеното позоваване от него и т. 3.7 от посочената в постановлението Заповед с Рег. № 8121з1632/02.12.2021 година, издадена от Министъра на вътрешните работи и приложена на л. 2829 от НАХД № 562/2022 г., водят до заключение, че Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово е бил надлежно определено (по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП) лице, което е разполагало с правото да издава подобни постановления за нарушения на норми от посочения закон.

Съпоставката между показанията на полицейските служители и съдържанието на приложените писмени материали налага заключение, че в производството по настоящото дело са установени обстоятелства, които не са предмет на спор. Те се отнасят не само за факта, че описания в акта и наказателното постановление автомобил „Форд Галакси” с Рег.

№ ЕВ 42-12 АТ е бил управляван от жалбоподателя около 22,35 часа на 01.06.2022 по път III-5006 в посока към кв. „Радецки” на гр. Габрово, но и че по време на това управление към него е подаден сигнал за спиране, на който той не се е подчинил. Обстоятелството, че на посочената дата св. Е. И., М. С. и Д. Д. са били на контролен пункт, който е бил разположен на ул. „Козещица” в съответното населено място, също не е предмет на спор, а при естеството на причините за това, като безспорен следва да се определи и факта, че към нея всеки един от тях се е явявал орган, който (по силата на заеманата длъжност в РУ Габрово и отразената в докладната записка на л. 6 информация) е осъществявал контрол върху движението на ППС по него като част от пътната мрежа на територията на града.

След като анализира изложеното в предходния абзац и показанията на разпитаните полицейски служители, съдът прие, че отразените в акта и постановлението фактически констатации във връзка с нарушението по чл. 103 от ЗДвП, са основани на събраните доказателства. Показанията на тези служители кореспондират помежду си, а твърденията, че при изпълнение на задълженията им те са носели униформено облекло, не противоречат на нито едно от доказателствата по делото. Вследствие на това и доколкото заявеното от свид.

Е. И., М. С. и Д. Д. е потвърдено под страх от наказателна отговорност, не би могло да се счита, че знакът за спиране към жалбоподателя е бил подаден от лице, за което същият е имал основателни причини да смята, че не е служител на националната полиция, включително при съществуването на стоп-палка по образец, използвана за тази цел от първия свидетел. С оглед на изложеното и след като не се е подчинил на този сигнал, може да се приеме, че той действително е осъществил състава на това нарушение от обективна страна, както и че неговата правна квалификация е правилно определена. В жалбата и подаденото от В. допълнително становище се излага, че причините, които са довели до неизпълненото задължение за спиране, са породени от обстоятелството, че той не е могъл да забележи подадения към него сигнал, тъй като свързаното с него действие е било извършено 4 в тъмната част на денонощието на недобре осветено място, а полицейския автомобил вероятно е бил спрян на участък, който не е позволявал да се види от пътя. Тези твърдения не намират опора в данните, съдържащи се в показанията на разпитаните лица, тъй като свидетелите Е. И. и Д. са съобщили, че техния служебен автомобил се е намирал на осветено място, а това заявено от тях обстоятелство не противоречи на данните, които се съдържат в останалите доказателствени материали. Щом като това е така, а според дадените от И. показания при подаването на сигнала за спиране този полицейски служител е излязъл на пътното платно, то не би могло да се предполага, че водачът на колата не е имал обективна възможност (или не е могъл) да го види, още повече че (при липса на потвърдени от свидетелите данни за противното) се е движил с включени фарове заради тъмнината, а самият свидетел освен униформено облекло, е носел и светоотразителна жилетка. С оглед на изложеното така описаните обяснения за причините, довели до неизпълнение на знака за спиране на автомобила, следва да се определят като защитна теза, която не би могла да се счита за достоверна при положение, че не намира опора в нито едно от събраните доказателства и се опровергава от тях. Подобно заключение се налага и от действията, които жалбоподателя е извършил след като е преустановил движението на своето МПС, тъй като бягството на същият след излизането му от него сочи за едно умишлено поведение, чрез което той напълно съзнателно се е опитал да осъществи предстоящата проверка по отношение на него. Данните за причините, които са били в основата на това поведение, се съдържат в приложените доказателствени материали. Те се дължат на употребата на алкохол, както и на употребата на марихуана, която според (саморъчно изписаните от В.) писмени сведения, приложени на л. 9 по делото, е била извършена от него на 31.05.2022 година. Свързаните с тях обстоятелства също водят до извод за умишлено поведение, което установява пряк умисъл, а въз основа на него – и съставомерност на посоченото нарушение от аспект на изискващата се при него умишлена форма на вина.