Определение № 2415 от 14.09.2015, Районен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л

Е Н И Е

14.09.2015г,гр.Пазарджик

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА при секретаря …………….като разгледа докладваното от районния съдия Ани Харизанова гр.д.№1810 по описа на съда за 2015г.и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.140, ал.1 от ГПК.

Делото е образувано по предявени от Д.Т.П. с ЕГН ********** *** срещу Пловдивски районен съд с адрес град Пловдив, бул.“Шести септември“№167, представляван от административния ръководител – председателя И.Г.К. обективно и кумулативно съединени искове.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 26.08.2002г. между страните по спора е бил сключен трудов договор, по силата на който ищцата е заемала длъжността „призовкар“ при ответника. Твърди се, че въз основа на влязло в сила решение №416/08.10.2013г , постановено по възз.гр.д.№694/2013г по описа на Окръжен съд –Пазарджик , с което е признато за незаконно и отменено предходното дисциплинарно уволнение на ищцата, същата на 26.05.2014г е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „призовкар“. Твърди се, че със заповед№431/28.05.2014г. ищцата е преместена на длъжност“ чистач“ съгласно започналата процедура по трудоустрояването и, която заповед ищцата отказала да подпише поради несъответствието на заповедта с посочения от НЕЛК режим на работа, с който режим работодателят и не се е съобразил. Твърди се, че председателят на Пловдивския районен съд е издал нова заповед№917/02.09.2014г . ново разпределение на районите, като определения за нея район според тази заповед е район №2, включващ съдебни зали от №1 до 9, включително и фоайе на първи и втори етаж – стара сграда. Твърди се, че със заповед №1403/13.12.2014г трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.192, ал.1 във вр.с чл.195, ал.1 във вр.с чл.189, ал.1 от КТ във вр.с чл.188, т.3 във вр.с чл.190, ал.1,т.3 във вр.с чл.330, ал.2,т.6 и чл.80, ал.1,т.1 от ЗСВ. Ищцата твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна , тъй като не е изпълнено изискването на чл.333, ал.2 от КТ за вземане мнение на ТЕЛК преди уволнението. В тази връзка твърди, че с експертно решение №2136/05.09.2012г и е определено 50%ТНР за ИБС двуклонова коронарна болест, състояние след перкутанна реваскуларизация и стабилна стенокардия от II ФК. Артериална хипертония III кард форма. Постоперативен субкомпенсиран хипотиреодизъм на заместително хормонално лечение . Дислипидимия компенсиран отоневролог с/м обезител III степен. Твърди се, че с експертно решение№4578/04.12.2014г ТЕЛК се е произнесла по повод искане на РС-Пловдив №18221/01.12.2014г. във вр.с чл.333 от КТ . С експертното решение ТЕЛК дава положително мнение по искането , че евентуалното уволнение на ищцата или преместване на друга работа няма да се отрази неблагоприятно на здравословното и състояние. Твърди се, че ТЕЛК не е дала мнение за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание дисциплинарно уволнение, а уволнение поради съкращение в щата или преместване на друга работа. Ищцата твърди, че даването на мнение на ТЕЛК на основание прекратяване на трудовото и правоотношение различно от това на което е уволнена, е липса на мнение и неизпълнение на законовото изискване по чл.333, ал.2 от КТ. При това положение според ищцата е налице съществено нарушение на дисциплинарното производство, поради което процесната заповед се явява незаконосъобразна. На следващо място се твърди, че експертно решение №4578/2014г е издадено в разрез с всякакви процедурни правила по издаването на такива документи, тъй като ищцата не е викана на преглед, не е уведомена за това решение, не е подписала това решение. Същото не и е връчено лично на ръка, а се е сдобила на

17.12.2014г с копие от него, изискано със заявление №55679/15.12.2014г., адресирано до председателя на РС-Пловдив. Твърди се, че в това експертно решение текстовете са неверни и неточни, диагнозите непълни. Ищцата твърди, че е обжалвала това експертно решение и в срока на обжалването му работодателят и е постановил уволнението и, при липса на предварително мнение на

ТЕЛК , респективно в нарушение на чл.333, ал.2 от КТ. Твърди се, че с писмо изх.№0058-7197/09.12.2014г Дирекция“Инспекция по труда“-Пловдив е дала разрешение по чл.333, ал.1,т.2 и 3 от КТ във връзка с постъпило искане вх.№0058-7184/08.12.2014г.за уволнението и.

Последното според ищцата е издадено в нарушение но нормативните изисквания, тъй като не са взети предвид всички относими към случая факти, не е изследвано социалното и положение. Ищцата твърди, че не е извършила вменените и дисциплинарни нарушения . Твърди, че събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства са събрани не по предвидения процесуален ред и в нарушение на нейното конституционно право на лична неприконосновеност, тъй като личните и данни са обработвани незаконосъобразно и недобросъвестно. Ищцата твърди, че като служител в ПРС не е давала съгласие работодателят да обработва личните и данни, поради което незаконосъобразно са снемани такива чрез записи от камерите за видео наблюдение в сградата на съда, които са с охранителна цел и отразяват движението в съдебната палата на партер и първи етаж. Твърди, че работното и време е било променено без съгласие на служителите и явно с цел никой да не го спазва графика сутрин поради липса на градски транспорт в тези часове . Твърди, че е полагала в максимална степен усилия да изпълнява точно и своевременно трудовите си задължения. Твърди, че в резултат на незаконното и уволнение е останала без работа през периода от 13.12.2014г. до 23.01.2015г, за който период претендира обезщетение в размер на 1 141 лв., изчислено на база БТВ, което възлиза на сумата от 821 лв. Твърди, че за периода от 26.01.2015г до 02.02.2015г. е работила по трудово правоотношение, учредено с друг работодател „ИСУ Спорт“ЕООД. Твърди, че поради незаконното и уволнение е останала без работа за периода от 02.02.2015г до 13.06.2015г., за който период претендира заплащане на обезщетение в размер на 3 684 лв., формирано на база БТВ .

Твърди, че за главницата от 1 141 лв. и се дължи лихва в размер на 6.03 лв. за периода от 24.01.2015г до датата на завеждане на исковата молба 11.02.2015г. Твърди, че и се дължи обезщетение в размер на 199.15 лв. за неизползван платен годишен отпуск за 2014г в размер на 5 дни. Твърди ,че и се дължи сумата от 81.37 лв. , представляваща разликата от изплатената сума за облекло, считано от 21.05.2014г до 13.12.2014г. Твърди, че посочените суми са прихванати от работодателя със заповед №1404/13.12.2014г от претендираното от него обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ. Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за незаконни и отменено уволнението и, извършено със заповед №1403/13.12.2014г, да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 1 141 лв. обезщетение за оставането и без работа поради незаконното и уволнение за периода от 13.12.2014г до 23.01.2015г. , ведно със обезщетение за забава върху тази сума в размер на

6.03 лв. за периода от 24.01.2015г до датата на подаване на исковата молба

-11.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли се да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 3 684 лв. обезщетение за оставането и без работа поради незаконното и уволнение за периода от 02.02.2015г. до 13.06.2015г , ведно със законната лихва, считано от 14.06.2014г до окончателното изплащане на сумата. Моли се съда да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 199.15 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014г в размер на 5 дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли се съда да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 81.37 лв., представляваща разликата от изплатената сума за облекло, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който исковете се оспорват исковете като неоснователни. Поддържа се, че с експертно решение на ТЕЛК към „МБАЛ Пловдив“АД №2073 от зас№102/11.06.2014г е посочено , че ищцата е с водеща диагноза исхемична кардиомиопатия като на същата е определена 50 % трайно намалена работоспособност за срок от три години – до 01.09.2015г.

Поддържа се, че въпросното експертно решение не е влязло в сила, доколкото се обжалва пред НЕЛК от ответника , но независимо от това работодателят се е съобразил с препоръките на здравния орган и със своя заповед №431 от 28.05.2014г. на ищцата временно е възложено да изпълнява функции за длъжност“чистач“, считано от 29.05.2014г. до приключване на процедурата по трудоустрояване. Според ответника с оглед съдържанието на длъжностната характеристика за длъжността „чистач“ същата тази длъжност се явява единствено подходяща предвид здравословното състояние на ищцата.

Твърди се, че съблюдавайки тези специфики на ищцата е определен район за почистване при облекчени условия за полагане на труд в сравнение с останалите лица в съда, изпълняващи същата длъжност, в която връзка е издадена заповед №917/02.09.2014г на председателя на РС-Пловдив. Твърди се, че по повод постъпила докладна записка на административния секретар на РС-Пловдив относно устно оплакване на гражданин във връзка със занижено ниво на хигиената в конкретните части на сградата на съдебната палата , попадащи в определения на ищцата район за почистване, е била разпоредена цялостна проверка на работата и и спазване на трудовата дисциплина за конкретен период от време

, като специално назначена за това комисия е изготвила протокол и доклад, от които се установява, че хигиената в този район е на изключително ниско ниво. Констатирано е наличие на накъсани хартиени отпадъци по коридорите, прах под столовете , непочистени прозорци по залите и неизмита подова настилка, както в съдебните зали , така и в коридорите и фоайетата на съдебната палата. Поддържа се , че за установяване на трудовата дисциплина и спазване на работното време от ищцата от ОЗ“Охрана“-Пловдив са били изискани и съответно представени записи от камерите за видео наблюдение на Съдебната палата, отразяващи движението от входа от ул.“Йоаким Груев“, входа от страна на бул.“шести септември“ и първи и втори етаж от източната част на съда , като констатациите са подробно описани по дни и часове в процесната уволнителна заповед. Поддържа се ,че залегналите в мотивировъчната част на уволнителната заповед констатации се свеждат до две основни групи нарушения на трудовата дисциплина: като първата е редовни закъснения за работа и преждевременни напускания на работното място. Твърди се, че със Заповед№582 от 02.07.2014г. на председателя на РС-Пловдив е определено работно време на чистачите в съда както следва – сутрин от 06:00 часа до 10:00 часа и след обяд от 15:30 часа до 19:30 часа . Твърди се, че проверката за дейността на ищцата е обхванала периода

06.10.2014г до 31.10.2014г, в който от реално 20 работни дни , тя в осем случая е закъснявала за работа с повече от един час / на дати 07.10.2014г, 08.10.2014г, 15.10.2014г, 17.10.2014г, 20.10.2014г, 21.10.2014г., 23.10.2014г и 29.10.2014г/ в шест случая / на дати 06.10.2014г 09.10.2014, 10.10.2014г, 13.10.2014г , 27.10.2014г. и 31.10.2014г. / е дошла на работа със закъснение повече от 50 минути, в пет случая/ на дати 10.10.2014г, 16.10.2014г , 17.10.2014г, 24.10.2014г и 31.10.2014г / си е тръгнала по-рано с повече от един час и в три случая/ на дати 08.10.2014г, 27.10.2014г и 28.10.2014г / е напуснала работа с около 45 минути преждевременно, в като в нито един от 20 те дни не дошла навреме на работа и не е стояла до края на работното си време. Поддържа се ,че в посочените дни ищцата не само е закъснявала за работа , на и преждевременно е напускала работното си място, което и поведение е трайно ,системно и не представлява изолиран случай. Поддържа се, че са несъстоятелни твърденията в исковата молба, че закъсняването на ищцата за работа се дължи на градския транспорт като според ответника това не може да бъде основателна причина за ежедневните закъснения за работа с почти един час, доколкото служителят е длъжен да се явява точно и навреме на работното си място , независимо от това по какъв начин ще организира придвижването си до работа. Според ответника не може да се приеме за извинително поведение или оправдание редовното преждевременно напускане на работа, след като въпросната автобусна линия , ползваща се от ищцата във всичките 20 от проверяваните дни е била действаща много след 19: 30 часа , видно от разписанието и, когато е приключвало установеното и работно време. Според ответника е налице всекидневно нарушение на трудовата дисциплина , посочено в нормата на чл.187, т.1 от КТ , а именно- закъснение или преждевременно напускане на работата, поради което е изпълнена хипотезата на чл.190, ал.1,т.1 от КТ – три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по.малко от един час, което формално обоснована налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.