Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 123 от 21.08.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 131/2025
Вид
Решение № 123
Подписан
21.08.2025
Състав
ПЕТЯ СТОЯНОВА, СЛАВКА ДИМИТРОВА, АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Велико Търново, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА Д. при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от СЛАВКА Д. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600131 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда №11 от 13.03.2025г. по НОХД№741/24г. по описа на Великотърновския окръжен съд подсъдимият А. Б. К. е признат за виновен в това, че на 04.02.2023 г., на ПП 1-5, при км. 100 + 040, между село Самоводене и град Велико Търново, района на „Кожа база", при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Скания Р 420" с peг. № СВ 83 **** с прикачено полуремарке марка „Шмитц" с peг. № СВ 94 ****, в посока от север към юг, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.

16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: "На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне", и чл. 63, ал. 2, т. 1, пр. 1-во, от ППЗДвП:

"Надлъжната пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения: "Единична непрекъсната линия" - М 1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат.", в резултат, на което допуснал пътно-транспортно произшествие с движещия се в насрещната пътна лента лек автомобил „Фолксваген Поло" с peг. № E H 61****, управляван Н. Л.ов П. от гр. Плевен и по непредпазливост е причинил смърт на едно лице: Н. Л.ов П., както и телесна повреда на едно лице - средна телесна повреда на Ж. Д. К. от гр. Плевен, изразяваща се в закрито счупване на костите на лява предмишница, довело до трайно затруднение в движението на ляв горен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, б.„б" , пр.1, вр. с ал.1, б."б" и б."в" във с 342, ал.1, пред.3 от НК, във вр. с чл.

1

16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал.2, т.1, пр. 1-во от ППЗДвП във вр. с чл.373 ал.2 НПК, вр.чл.58а, вр. чл.54 от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода , като е признат за невинен в това да е нарушил чл.20 ал.1 от ЗДвП и е оправдан по обвинението в тази му част.

На основание чл.66 ал.1 НК наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.67 ал.3 от НК окръжният съд е постановил през изпитателния срок подсъдимият да изпълнява пробационна мярка по реда на чл.42а ал.2 т.1,вр.чл.42б от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично.

На основание чл.343г от НК подсъдимият К. е лишен от правото да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

На основание чл.59 ал.4 от НК от така наложеното наказание е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право.

Съдът се е произнесъл с направените по делото разноски, разпоредил се е и с иззетите по делото веществени доказателства.

Недоволни от постановения съдебен акт са останали частните обвинители Н. Н. П., Л. Н. П. и Ж. Д. К., които чрез повереника си адв.Ж. Д., я обжалват с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Изтъкват се доводи, че наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с приложението на института на условното осъждане се явява явно несправедливо – в смисъл занижено с оглед настъпилите изключително тежки съставомерни вредни последици.Излагат се аргументи, че в конкретния случай се касае за грубо нарушение на правилата за движение по пътищата в резултат на което е настъпил пътния инцидент,което сочи на престъпна самонадеяност в поведението му.Правят се оплаквания, че окръжният съд не е отчел изключително високата степен на обществена опасност на престъплението и необосновано е надценил част от смекчаващите отговорността обстоятелства при определяне на наказанието без да отчете всички релевантни за това факти.Изложени са доводи,че първият съд не е съобразил тежките последици от престъплението.Прави се искане присъдата да бъде изменена, като се увеличи наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода на шест години,което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК се определи на четири години лишаване от свобода и се постанови ефективното му изтърпяване при първоначален общ режим.С въззивната жалба е отправено искане да се ревизира и размера на наложеното кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС от две години и четири месеца на четири години.

Срещу подадената въззивна жалба на частните обвинители е постъпило писмено възражение от подсъдимия А. К., подадено чрез защитника му адв.Е.

К.,в което са изложени доводи за нейната неоснователност.Твърди се,че в мотивите към атакуваната присъда окръжният съд е изложил подробни и задълбочени съображения относно вида и размера на наложеното наказание,включително и относно приложението на чл.66 от НК.Сочи се, че 2 поведението на починалия водач не е било съобразено с конкретните пътни условия, тъй като се е движел със скорост от 59,8км./ч., при ограничение от 40км./ч.,която му е попречила да спре преди мястото на удара.Изложени са подробни съображения в подкрепа на разбирането,че по отношение на подсъдимия е налице значителен превес на смекчаващи отговорността му обстоятелство, личната му степен на обществена опасност е ниска, поради което и определеното наказание с приложението на чл.66 от НК се явява справедливо и съответно.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на АПВелико Търново намира обжалваната присъда за законосъобразна. Досежно наложените на подсъдимия наказания счита, че част от наведените доводи във въззивната жалба на частните обвинители са основателни.Предлага въззивният съд да преразгледа със съдебния си акт въпроса за смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия,след което да направи преценка за корекция на наложените наказания в посока увеличаване, както и евентуално относно приложението на чл.66 от НК.

Адв.Д., повереник на частните обвинители Ж. К., Н. П. и Л. П., пледира подадената жалба с наведените в нея доводи с искане за увеличаване на наложените на подсъдимия наказания и отмяна приложението на чл.66 от НК да бъде уважена.Счита, че съдът неправилно е дал превес на смекчаващите вината обстоятелства по отношение на подсъдимия,който не се е съобразил с пътната обстановка при навлизането в завой, навлязъл е в насрещната лента за движение и е предизвикал ПТП с тежък съставомерен резултат.Акцентира на грубото нарушение на правилата за движение по пътищата и пледира жалбата да бъде уважена.

Защитникът на подсъдимия адв.К., моли въззивната жалба на частните обвинители като неоснователна да бъде оставена без уважение.Аргументира доводи, че първоинстанционният съд е изложил обстоятелствени мотиви досежно вида, размера и начина на изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание.Счита,че не са открити отегчаващи вината обстоятелства по отношение на К.,а само смекчаващи,поради което пледира присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдимият А. К. поддържа пледоарията на защитника си и моли присъдата да бъде потвърдена.В последната си дума изразява съжаление.

Великотърновският апелативен съд, като въззивна инстанция, проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт, във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба и служебно, съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл.371 т.2 от НПК-подсъдимият А. К. е признал всички факти,изложени в обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тях, а събраните на досъдебното производство доказателства да се ползват при формиране на вътрешното убеждение на съдилищата.В съгласие с изискванията на чл.373 ал.3 вр. чл.373 ал.4 от НПК при постановяване на присъдата си окръжният 3 съд е ползвал направеното от подсъдимия признание на фактите, за което е счел, че се подкрепя от събрания в досъдебната фаза доказателствен материал и е приел за установена фактическа обстановка,откриваща се и в обвинителния акт.

Подсъдимият А. Б. К. е роден на 25.11.1966г. в с.Гега, общ.Петрич, обл.Благоевград, българин, български гражданин, осъждан – реабилитиран, с постоянен адрес гр.София.

През 2023 г. подсъдимият А. Б. К. работел в „Мобилис-М" ЕООД гр.София на длъжност „шофьор".Той притежавал СУМПС № 2856***** издадено на 27.01.2022 г. с валидност до 27.01.2027 г., с придобити категории С,В, DE, М, СЕ, D , ТКТ, АМ и BE . Дружеството „Мобилис-М" ЕООД осъществявало транспортна дейност.

На 31.01.2023г. подсъдимият К. тръгнал от гр.София с товарен автомобил марка „Скания Р 420" с peг. № СВ 83 ****, собственост на „Мобилис -М" ЕООД с прикачено полуремарке марка „Шмитц" с peг. № СВ 94 ****, собственост на „Трейд-трис" ЕООД, натоварено с 20т. краставици, които трябвало да достави на фирма „Карема Фрут" в гр.Букурещ в Румъния.

На 01.02.2023г. по обяд той пристигнал в гр.Букурещ, където стоката била разтоварена.К. останал на паркинга на фирма „Карема Фрут" докато изчака да му се обади работодателят дали ще товари друга стока от гр.Букурещ, която да превози в обратен курс към гр.София.

На 03.01.2023г. подсъдимият получил телефонно обаждане да се прибира към Р.България, тъй като нямало подсигурен товар в обратна посока и затова сутринта на 04.01.2023г. тръгнал от гр.Букурещ към гр.София с товарния автомобил с прикаченото ремарке, което било празно.Около 10.00-11.00 ч. преминал границата през Дунав мост посока гр.Русе.

На същата дата, 04.02.2023 г., около 9:30 ч. сутринта, свидетелката Ж. Д.

К. и Н. Л.ов П. тръгнали от гр.Плевен, където живеели, за с.Арбанаси на почивка с лек автомобил "Фолксваген Поло" с peг. № EH 61 ****.Автомобилът бил управляван от Н. П.. Около 11:30 ч. се отбили в гр.В.Търново, където обядвали и в 12:30 тръгнали към с.Арбанаси. П. управлявал автомобила, а св.К. пътувала на предната дясна седалка до него.Движели се по ПП 1-5. Около 13:13 ч. товарният автомобил марка „Скания Р 420" с peг. № СВ 83**** с полуремарке марка „Шмитц" с peг. № СВ 94 ****, управляван от подсъдимия се движел по път 1-5, от с.Самоводене в посока гр. В. Търново, извън населено място, в района на „Кожа база", от север към юг със скорост 67 км/ч. Пътната обстановка била с нормална видимост, през светлата част на денонощието, валяло слаб дъжд. Достигайки км. 100 + по ПП 1-5, след преодоляването на крива,десен за автокомпозицията завой, подсъдимият К. продължил движението,като навлязъл в източната пътна лента за насрещното движение, като се движел със скорост от 37,2 км/ч.

В същото време, върху полагащата му се източна пътна лента се движел от юг към север, по същия път, но в обратна посока лекият автомобил „Фолксваген Поло" с peг. E H 61****, управляван от П. със скорост от 59,8 км/ч.Възприемайки опасността, подсъдимият К. предприел спиране и маневра 4 завой надясно, но въпреки това траекториите на движение на автокомпозицията и лекия автомобил се пресекли и настъпил удар, който бил кос. В контакт влезли преден долен ляв ъгъл на фургона на полуремаркето, лявата странична част на влекача - външната част на лява задна двойка колела,пластмасов калник с предна лява горна част и предна лява ъглова част на лекия автомобил. След удара автокомпозицията продължила движението си в посока юг, изминала разстоянието от 10,00 м. и спряла, разположена частично върху западната пътна лента с предната част на кабината, като предно ляво колело на влекача било върху разделителната линия, а левите задни колела на влекача и на полуремаркето върху източната пътна лента.

След удара лекият автомобил „Фолксваген Поло" продължил движението си с ротация и транслация в североизточна посока, като се завъртял обратно на часовниковата стрелка, спрямо вертикална ос, гледано отгоре и изминал разстоянието от 7,80 м., достигнал до западната /вътрешна/ страна на изградената мантинела, където спрял, частично с предно ляво колело върху източната пътна лента, задно ляво и задно дясно колело върху банкета, а предно дясно колело върху източната граница на платното за движение, с предната си част към северозапад. Зад лекия автомобил се движела колона от други МПС, като сред нея, в лек автомобил управляван от М. С. била и свидетелката Г. В. З.. Тя не възприела удара, тъй като имало завой и пред тях се движели други автомобили. Тя само видяла как кабината на движещия се срещу тях товарен автомобил отскочила нагоре и се извила по диагонал, а встрани от нея имало пушек.Станчев веднага спрял.Златарска видяла,че шофьорът на товарния автомобил слязъл, хванал се за главата с двете си ръце и се подпрял на кабината с лице.Предположила,че пушека идва от лек автомобил,с който товарния катастрофирал и за това веднага подала сигнал на тел. 112.