Решение № 138 от 30.03.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. С., 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. С.

Членове:

И.йло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20251800500844 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 144 от 13.06.2025 г., постановено по гр.д. № 950/2024 г. на Районен съд – И. е признато за установено по иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на М. М. Н., че К. А. М. и И. С. П. са собственици на 118.04 кв.м., които представляват реално обособена част от поземлен имот /дворно място/ с площ от 1069.65 кв. м, съставляващ имот пл. № 53, от който имот 118.04 кв.м. са извън регулация и за който е отреден УПИ IV - 53, в квартал 39 по дворищно-регулационния план на с. В., общ. И., обл. С., одобрен със Заповед № АБ-39/1983г. и Заповед № 745/01.07.2016г. Със същото решение съдът е осъдил М. М. Н. да предаде на К. А. М. и И. С. П. владението върху имота.

С постановеното по делото решение е разпределена и отговорността за разноски между страните, като М. М. Н. е осъден на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на К. А. М. и И. С. П. сторените по делото разноски в общ размер на 3 700 лв. От своя страна К. А. М. и И. С. П. са осъдени да заплатят на осн. 78, ал. 4 ГПК на В.Й.Г. сторените по делото разноски в размер на 800 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника – М. М. Н. с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Счита, че в постановеното по делото решение не е посочено ясно основанието, въз основа на което съдът приема, че ищците К. А. М. и И. С. П. са собственици на 1 процесните 118 кв.м. От мотивите на решение не личи ясно волята на съда, за това дали приема, че ищците са собственици на основание давностно владение или по силата на чл. 53 ЗКИР, доколкото декларативно са посочени и двете основания. От своя страна жалбоподателят счита, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин при условията на пълно и главно доказване, в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, праводателят на ищците, впоследствие те самите, да са упражнявали фактическата власт с намерението да държат процесните реални части от имота, като свои. Според жалбоподателят показанията на разпитаните по делото свидетели не установяват да е упражнявано владение в изискуемия период, което да е било явно, поС.но и непрекъснато. На следващо място счита, че не се доказва и субективния признак на владението, а именно наличието на намерение за своене. Счита, че съдът е игнорирал показанията на свидетели на ответника, разпитани по делото, като не ги е обсъдил в решението си. Отделно от всичко изложено, намира че от приложените по делото доказателства се установява, че процесната реална част от имот е била винаги извън регулация – земеделска земя, включена в ТКЗС и възстановена с Решение № 8064/08.05.1997 г. на ПК – гр. И. и като такава не може да бъде придобИ.на по давност. Неправилни намира да са и изводите на съда за това, че спорната реална част има селищен характер и неправилно е била включена в картата на възстановената собственост като част от имот № 0818137, доколкото тези изводи на съда протИ.речат на т. 4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. дело № 8/2014 на ОСГК на ВКС. Счита, че ответникът владее имота на годно правно основание, доколкото по силата на Решение № 8064/08.05.1997 г. на ПК – гр. И., постановено на осн. чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и последващите разпоредителни сделки, а именно дарение и покупкопродажба, обективирани съответно в Нотариален акт за дарение № 179, том III, рег. № 3817, дело № 479 от 2019 г. и Нотариален акт за покупко-продажба № 54, том III, рег. № 3230, дело № 389/2021 г., последният е придобил и процесната реална част от него. С оглед на изложеното, отправя искане решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, а предявения иск отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна К. А. М. и И. С. П., депозиран чрез адв. Х. Б., с който жалбата се оспорва по подробно изложени в отговора аргументи. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от третото лицепомагач на страната на ищците – И. С. И..

Софийският окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от К. А. М. и И. С. П. с ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС първоначално предявен срещу М. М. Н. и В.Й.Г., с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 118.04 кв.м., които представляват реална част от поземлен имот /дворно място/ с площ от 1069.65 кв. м, съставляващ имот пл. № 53, от който имот 118.04 кв.м. са извън регулация и за който е отреден УПИ IV - 53, в квартал 39 по дворищнорегулационния план на с. В., общ. И., обл. С., одобрен със Заповед № АБ39/1983г. и Заповед № 745/01.07.2016г., на основание договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт № 109, том III, дело № 532/2019 г., а в условията на евентуалност изтекла в полза на праводателите им придобивна давност в периода от 1966 до 23.04.2019 г. и покупко-продажба, както и на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, в качеството им добросъвестни владелци, в периода 23.04.2019 г. до настоящия момент.

Сторено е и искане съдът да осъди ответниците да предадат владението върху реалната част от имота.

По искане на ищците като трето лице-помагач е привлечен техния праводател - И. С. И., който твърди, че цялото дворно място винаги е било владяно от неговите баба и дядо и оградата никога не е била местена, като площта от 118 кв. м не е била включвана в ТКЗС.

В проведеното пред първоинстанционния съд първо открито съдебно заседание по делото на 18.11.2024 г., поради направен отказ от иска по смисъла на чл. 233 ГПК, производството по делото е прекратено по отношение на ответника В.Й.Г., с влязло в сила определение.

За да уважи иска първоинстанционният съд, анализирайки събраните по делото свидетелски показания и писмени доказателства, е приел, че са доказани твърденията на ищците за установеното от техните праводатели владение, върху процеснaта реална част от недвижимия имот, което е с траен характер, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя, която реална част в последствие е придобита от ищците по силата на транслативни сделки.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - И., които стават част и от правните съображения на настоящата съдебна инстанция, като с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания следва да се добави и следното:

3

В решението съдът подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и заключенията на двете основни и една допълнителна съдебнотехнически експертизи в тяхната съвкупност и обосновано е приел, че предявеният иск е основателен и доказан. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е направил обосновани правни изводи с които е подвел установените факти по делото, съобразно приложимите правни норми и подробно е мотивирал решението си, като правилно е приложил процесуалния и материалния закон.

От представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 12, том III, дело № 787/1976 г. на И.ския районен съдия, се установява, че М. С.а С. от с. В. е призната за собственик на дворно място от 944 кв.м, с построените в него къща и плевня, съставляващ парцел IV-173 в кв. 3 по плана на с. В., урегулиран парцел от 1070 кв.м, при неуредени сметки по регулация.

Последната по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 52, том II, дело № 717/1996 г. на нотариус при Районен съд-И., е дарила на С. И. С. дворно място, находящо се в с. В., цялото с площ от 1070 кв.м, а измерено графично 1091 кв.м, от които 120 кв.м са извън регулация, утвърдена със Заповед № АБ-34/1989 г., според която имотът представлява парцел IV 53, в квартал 39 по плана на с. В. с площ от 1017 кв.м, с неуредени сметки по регулация за придаваеми се 46 кв.м от имот № 52, заедно с построените в имота къща и плевня.

От представеното по делото удостоверение за наследници от 05.08.2014 г., се установява, че И. С. И. /праводател на ищците/ е единствен наследник по закон на С. И. С..

По делото не се спори, а и се установява от нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 200, том I, рег. № 1208, дело № 155 от 23.04.2019 г. на Нотариус Деси**** Караджова, рег. № 456 в Регистъра на Нотариалната камара, че К. А. М. е закупил от И. С. И. поземлен имот /дворно място/ с площ от 1069.65 кв.м по актуална скица и с площ от 1070 кв.м. по документ за собственост, съставляващ имот пл. № 53, от който имот 118.04 кв.м. са извън регулация и за който е отреден УПИ IV- 53, в квартал 39 по дворищно регулационния план на с. В., общ. И., обл. С., одобрен със Заповед № АБ-39/1983г. и Заповед № 745/01.07.2016г., урегулиран парцел с площ от 999.90 кв.м, с неуредени сметки по регулация за придаваеми се от имот пл. № 52 – 46,40 кв.м и 1,89 кв.м от имот пл. № 9515, ведно с построените в имота едноетажна полумасивна жилищна страда и второстепенна сграда-плевня.

По делото е представено удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 3385 от 16.08.2013 г. на Столична община, Район „Красно село“, от което се установява, че към момента на придобИ.не на имота К. А. М. се е намирал в граждански брак с И.

С. П.. От горното следва извода, че посочения имот е придобит в режим на СИО, доколкото по делото не се установява, а не се и твърди да е избран различен режим на съпружески имуществени отношения между ищците.

Съгласно заповед № 1157 от 29.07.2021 г. на Кмета на община И. е 4 изменен плана за регулация на УПИ IV - 53, в квартал 39 като е изменена регулационната граница между УПИ IV – 53 и УПИ III-52.

По силата на Решение № 8064 от 08.05.1997 г. на Поземлената комисия гр. И. на наследниците на С. И. Р. е възстановен в стари реални граници, следния имот – нИ. от 6.313 дка, седма категория, местност А., имот № 018134 по картата на землището при граници: № 018133 нИ. на А. И. и др; № 018142 нИ. на наследниците на С. Р.; № 018143 нИ. на Д.Д.; № 018149 нИ. на Г.Д.; № 018144 нИ. на Д.Д.; № 018148 нИ. на наследниците на Д.Д.в и № 000602 населено място на община И., за който е съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 183, том V, дело № 1237 от 1998 г. на нотариус при Районен съд-И. и е бил предмет на договор за доброволна делба от 08.08.2013 г., съгласно който имотът е възложен в дял шести на В.Й.Г. и В.Ю. Р.а и представляващ поземлен имот – нИ., с площ 3.000 дка седма категория на земята при наполивни условия, в местността „А.“, съставляващ имот № 018137, при граници на имота по скица: имот № 018142 нИ. на наследниците на С. Р.; имот № 018138 нИ. на С. С. и др.; имот № 000602 населено място на община И. и имот № 018133 нИ. на А. Р. И., като имотът е образуван от имот № 018134.