Определение № 166 от 18.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 166 гр. Пловдив, 18.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500132 по описа за 2024 година Производство по чл. 274 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на " Ти Би Ай Банк " ЕАД, ЕИК 131134023 срещу Разпореждане от 21.03.2023 г., обективирано в Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 8959/19.12.2023 г. по ч.гр. д. № 17822/2023 г. на РС - Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател за издаване на Заповед по чл. 417 от ГПК за незабавно изпълнение срещу кредитополучателя С. С. С.,

ЕГН ********** за обезщетение за забава в размер на 83.01 лева върху просрочената главница.

Поддържаните от частния жалбоподателя оплаквания са за неправилност на атакуваното разпореждане. Искането от въззивния съд е за неговата отмяна и издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист досежно това вземане.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Производството пред районния съд е образувано по подадено от кредитора "Ти Би Ай Банк " ЕАД Заявление по чл. 417 от ГПК с приложен към него документ по т. 2, с което се иска издаване на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за парични вземания, произтичащи от сключения между тях Договор за потребителски кредит № *** от 08.12.2022 г., както следва: 5 576,12 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане; 801,72 лв. - договорна лихва за период от 15.05.2023г. до 23.10.2023г.; 83,01лв. - обезщетение за забава за период на 1 забава от 15.05.2023г. до 23.10.2023г.; 129.22 лв- държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Представени са към заявлението Договора за кредит, извлечението от счетоводните книги, уведомление до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, обратна разписка за връчването на уведомлението по пощата на адреса на длъжника.

С уточнителна молба, депозирана в изпълнение на дадени от съда указания, заявителят е пояснил, че размерът на претендираното обезщетение за забава в размер на 83,01лв. е начислено като са приложени следните лихвени проценти: 34,12 % /договорената възнаградителна лихва/ + 10% / законната лихва/.

За да постанови отказ по заявлението досежно това вземане съдът е приел че така начислено обезщетението за забава в размер на 44,12%, съответно 45,54% след промяната на основния лихвен процент, съставлява неравноправна клауза по чл. 143, ал. 1 т. 5 от ЗЗП, като е нарушена и императивната материално правна норма на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, съгласно която при забава на потребителя в плащанията по договора, дължимото се от него обезщетение за забавата не може да надвишава законната лихва.

Настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна.

Споделя се извод ът на първоинстанционния съд за обоснована вероятност за нищожност на клаузата от договора, на която се основава вземането, съставляващо обезщетение за забава за период 15.05.2023г. 15.11.2023г.

Съгласно т.15.1 от договора за потребителски кредит и уточнителната молба от жалбоподателя върху просрочените плащания се начислява законна лихва върху цялата просрочена сума, която се формира, съобразно т.9 от договора – 34,12% /договорената възнаградителна лихва/ наред със законната лихва върху просрочените задължения. Така общият лихвеният процент върху просрочените погасителни вноски е в размер на 44,12% или 45,54% след промяната на основния лихвен процент.

Следователно клаузата предвижда обезщетение за забава в размер над законната лихва, което е в противоречие с императивна материално правна норма - чл. 33, ал. 2 от ЗПК, и като така ва е нищожна. Така претендираното обезщетение при липса на въведеното правопораждащо го основание /нищожност на клаузата /, не се дължи.

Предвид изложеното, правилно е постановен отказ по заявлението за сумата 83,01 лв., съставляваща обезщетение за забава по договор за потребителски кредит № 7053379714 от 08.12.2022, съответно частната жалба е неоснователна и се оставя без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, обективирано в Заповед за незабавно изпълнение № 8959/19.12.2023 г. по ч.гр. д. № 17822/2023 г. на РС Пловдив в обжалваната му част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3