Решение № 4657 от 13.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4657 гр. Пловдив, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20265330102956 по описа за 2026 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от З. К. Н. чрез адв. С.Н. против „Профи Кредит България“ ЕООД с която се иска осъждането на ответника да върне на ищцата сума в общ размер на 1650лв. /841.83 евро/ включена в клаузата от договор за потребителски кредит №*********/01.07.2022г., сключен от нея с ответника и обективирана в глава VI „Параметри по кредита по поискани и за закупени допълнителни услуги" и предвиждаща възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" в размер на 600лв. и предвиждаща възнаграждение в размер на 1050лв. за закупена допълнителна услуга „Флекси“ и представляваща получена без основание от ответника, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Ответник „Профи Кредит България“ ЕООД признава по основание предявения установителен иск, досежно клаузата в глава VI, касаеща допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Оспорва се твърдението, че по договора били недължимо заплатени по допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ общо 1650.00 лева или 843.63 евро.

Във връзка с платеното по Договор за потребителски кредит № ********* се заявява, че кредитът е усвоен на 01.07.2022г. и не е приключен регулярно, а е погасен предсрочно на 13.10.2022г., като падежът на последната дължима вноска съгласно погасителния план към договора за кредит е бил на 10.07.2025г.

Съгласно т.7.2.1 от Общите условия към Договора за кредит, кредитополучателят има право да погаси кредита преди падежа като заплати на кредитора остатъчната непогасена главница по кредита, заедно с всички задължения по погасителен план с 1 настъпил падеж, в това число и възнаграждението за закупена допълнителна услуга, както и дължимите лихви, такси и неустойки, ако има такива към момента на погасяване на кредита. т.е. всички задължения по кредита дължими към датата на предсрочно погасяване на кредита са погасени и кредитът е приключен, а не задълженията в първоначалния размер, уговорен между страните, така както са описани в договора за кредит и погасителния план към него.

Прилага се извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит No *********, от което е видно, че по допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са заплатени общо 72.58 евро, от които по услуга „Фаст“: 26.40 евро и по услуга „Флески“: 46.18 евро.

Кредитът не е приключен регулярно, а е погасен предсрочно на 13.10.2022г. чрез рефинансиране от друг договор на ищцата с ответника ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, а именно от ДПК № ********.

От заемната сума по ДПК № 40012690317, 1560.64 лева /797.94 евро/ са били превхърлени по задължението по ДПК ********* и процесният договор е предсрочно погасен, затова и в приложеното към отговора на исковата молба от ответника, извлечение по сметка е вписано „Общата платена сума по ДПК № ********* към дата 24.04.2026 г. е в размер на: 132.93 евро.“ Само 132.93 евро са били личните средства /пари/, които З. К. Н. е внесла за погасяване на ДПК *********.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Клаузата, която предвижда заплащане на сума в общ размер на 1650лв. /841.83 евро/ от договор за потребителски кредит №*********/01.07.2022г., сключен между страните и обективирана в глава VI „Параметри по кредита по поискани и за закупени допълнителни услуги", която касае допълнителна услуга „Фаст" и допълнителна услуга „Флекси“ е нищожна поради противоречието й с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК – тези разходи не са включени в ГПР. Нищожността на клаузата изрично се признава от ответника поради което и е безпредметно допълнителното й анализиране.

Сумата от 1650 лева/841.83 евро е изцяло изплатена от потребителя по ДПК №*********/01.07.2022г. в полза на ответника с лични средства и чрез рефинансиране с друг кредит по ДПК № ************. Този факт се потвърждава от извлечение по сметка към ДПК No *********, от което е видно, че по допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са заплатени общо 72.58 евро, от които по услуга „Фаст“: 26.40 евро и по услуга „Флески“:

46.18 евро. Кредитът не е приключен регулярно, а е погасен предсрочно на 13.10.2022г. чрез рефинансиране от друг договор на ищцата с ответника, а именно от ДПК № ***********.

Всеки договор за потребителски заем е реален, т.е сключването му настъпва с предаване на заемната сума на потребителя, която сума става собственост на заемополучателя. Следователно, независимо, че с новия заем от ответника се погасяват стари задължения на ищцата, това погашение е с нейни лични средства, които са нейна собственост. След като тези средства са използвани за погасяване на задължения по нищожна клауза „Фаст“ и „Флекси“ от ДПК №********* фактът че са набрани чрез нов заем от ответника е ирелевантен поради което и претендираната сума подлежи на възстановяване, тъй като с нея ищцата се е обеднила за сметка обогатяването на ответника без да има правно основание затова.

С оглед изхода на спора по делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 3 4 евро и на основание чл. 38 ЗА в полза на адв. Н. адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 204.52 евро.

При определяне хонорара на адв. Н. съдът отчита, че не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по НМРАВ № 1/2004 г. – сега Наредба за възнагражденията за адвокатска работа / НВАР / № 1/2004 г., определени единствено на база материалния интерес – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22. За 2 определяне размера на дължимото се адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА следва да бъдат съобразени видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото, като преценката относно тези критерии е обективна и конкретна за всяко дело /в този смисъл са Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия и Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия/.

Възнаграждението на адвоката следва да отговаря и на критериите за разумност и пропорционалност спрямо фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката труд – който е квалифициран, обемът на извършените действия. Делото се характеризира с ниска фактическа и правна сложност и нисък материален интерес – кумулативно. Решено е на база приетия като доказателство по делото договор за кредит , при наличието на обилна и трайно установена съдебна практика по спорните правни въпроси, касаещи недействителността по ЗПК, като няма спор, а е и служебно известно на съда, че адв. Н. е запозната със същата, т.к. е процесуален представител по чл. 38 ал. 1 от ЗА на ищеца не само в случая, но и по други заведени от него аналогични дела / с предмет други договори за потребителски кредити срещу други кредитори/, както и на стотици други потребители по водени от и срещу тях дела чрез адв. Н . с предмет аналогични правни спорове.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Профикредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 да заплати в полза на З.

К. Н. с ЕГН ********** сумата от 841.83 евро, която е платена по нищожна клауза „Фаст“ и „Флекси“ към договор за потребителски кредит №*********/01.07.2022г. както и разноските по делото в размер на сумата от 34 евро за държавна такса

ОСЪЖДА „Профикредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 да заплати в полза на адв. С. Н. с адрес: гр.******************************** на основание чл. 38 ЗА сумата от 204.52 евро, която представлява адвокатско възнаграждение за правна защита, съдействие и процесуално представителство на ищеца по настоящето дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3