Решение № 37 от 06.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело № 20231100511047 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Със съдебно решение №20098619 от 27.07.2023 г., постановено по гр.д. № 58005/2019 г. СРС е уважил предявения от С. Г. П., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адв. К. К. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, офис 1 срещу Б. Г.

Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, действащ чрез назначения й особен представител адвокат С. Р. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул.“ **** иск с правно основание чл. 30 ЗН, с което е НАМАЛЕНО дарение, извършено от Г.Т. П., починал на 15.07.2019 год., с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №136, том LXLVI, дело № 19293/1994 год. на 1 / 2 идеална част от самостоятелен обект идентификатор ***, представляващ жилище-апартамент, съгласно кадастралната карта на гр. София, одобрена със Заповед №РД-18-49/16.09.2015 год. на изпълнителния директор на АГКК, а съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №136, том LXLVI, дело №19293/1994 год., представляващ апартамент №36, находящ се в бл.40, на осми жилищен етаж, в ж.к. „Захарна фабрика“, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 70,52 кв.м., при съседи: от изток-улица, от запад-детска площадка, от север-апартамент 37, от юг-зелена площ, заедно с избено помещение №4 с полезна площ от 5,37 кв.м., при съседи: от изток-тревна площ, от запад-коридор, от север-коридор, от юг-мазе №37, ведно с 2,710% идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата с 0.65 %, необходими за възстановяване на запазената част на С. Г. П. от наследството на Г.Т.

П. и ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на С. Г. П. от наследството на Г.Т. П. в размер на 0.65 % от описания по горе имот. Ответникът е осъден да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК 1 сума в размер на 1 955 лева, представляваща направени разноски по делото.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ответника, с която оспорва първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно.

Основното възражение на въззивника е относно извода на съда за накърняване запазената част на ищеца с атакуваното дарение, като твърди, че наследодателят е притежавал достатъчно друго имущество, от което да се удовлетвори ищеца, като запазената му част не е накърнена. Моли съда, да отмени изцяло постановеното съдебно решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от страна на ищеца по делото, с който се поддържа становище за правилност и законосъобразност на съдебното решение, а подадената въззивна жалба за неоснователна. Моли съда да потвърди изцяло постановеното решение, като остави въззивната жалба без уважение. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в предвидения по чл.259, ал.1 ГПК срок, изхожда от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Отговорът на въззивната жалба е подаден в предвидения по чл.263, ал.1 ГПК срок, изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивна материалноправна норма.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност, съдът намира следното:

Ищецът твърди, че е наследник по закон на покойния си баща Г.Т. П., който приживе, заедно със съпругата си - майка на ответника Б. Г. Ш. са дарили на последната самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ жилищеапартамент, съгласно кадастралната карта на гр. София, одобрена със Заповед №РД-1849/16.09.2015 год. на изпълнителния директор на АГКК, а съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №136, том LXLVI, дело №19293/1994 год., представляващ апартамент №36, находящ се в ж.к. „ Захарна фабрика“, на осми жилищен етаж, в бл.40, гр.

София, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 70,52 кв.м., при съседи: от изток-улица, от запад-детска площадка, от север-апартамент 37, от югзелена площ, заедно с избено помещение №4 с полезна площ от 5,37 кв.м., при съседи: от изток-тревна площ, от запад-коридор, от север-коридор, от юг-мазе №37, ведно с 2,710% идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата. Излага, че освен дарения имот към момента на смъртта си наследодателят е притежавал и поземлен имот с идентификатор ***, област Враца, община Враца, с. Горно Пещене, м. Копана могила, земеделска категория 3, НТП лозе с площ 984 кв.м., стар №100021, Заповед за 2 одобрение на КККР №РД-18-941/17.04.2018 год. на изпълнителния директор на АГКК. и поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в област Враца, община Враца, област Враца, м. Навоя, с площ от 2600 кв.м.-ливада. Твърди, че с извършеното дарение е накърнена запазената му част от наследството на покойния му баща.

Ответникът - Б. Г. Ш., чрез назначения й особен представител, оспорва предявения иск, като твърди, че с извършеното дарение не е накърнена запазената част на С. Г. П..

За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното:

Съгласно чл. 28, ал.1 ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Според чл. 30, ал.1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. С иска по чл. 30, ал.1 ЗН е установена правната възможност за реализиране и защита на едно самостоятелно субективно преобразуващо право на наследниците по чл. 28, ал.1 ЗН. Материалноправно легитимирани лица по тази претенция са наследникът с право на запазена част и лицето /лицата/, което е облагодетелствано от извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя.

Законът не ограничава възможността на всяко дееспособно лице да се разпорежда в полза на трето лице с конкретно свое имущество или изцяло с онова, което притежава, но в случаите на безвъзмездни разпореждания - дарения или завещания - брани правата на наследниците със запазена част по чл. 28, ал.1 ЗН, като именно чрез иска по чл. 30, ал.1 ЗН им гарантира възможността да получат онази част от имуществото на наследодателя или нейната парична равностойност, която е определена като тяхна запазена част. Правото по чл. 30 ЗН е имуществено и е наследимо - може да бъде упражнено и от наследниците на лицето, чиято запазена част е накърнена.

В конкретния случай ищецът е предявила иск за възстановяване на запазената му част от наследството на Г.П. П., починал на 15.07.2019 г., чрез намаляване на процесното дарствено разпореждане извършено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №136, том LXLVI, дело №19293/1994 год. до размера, необходим за допълване на запазената част.

Без съмнение ищецът е легитимиран да предяви подобна претенция, тъй като от представено удостоверение за наследници № РИЛ19-УГ01-3725/23.07.2019 г., издадено от район "Илинден" - СО е наследник с право на запазена част в качеството си на син на наследодателя. Законът не ограничава възможността на всяко дееспособно лице да се разпореди в полза на трето лице с конкретно свое имущество или изцяло с онова, което притежава, но в случаите на безвъзмездни разпореждания - дарения или завещания, той брани правата на наследниците със запазена част по чл. 28, ал.1 от ЗН, като именно чрез иска по чл. 30, ал.1 от ЗН им се гарантира възможността да получат онази част от имуществото на наследодателя или нейната равностойност, която е определена като тяхна запазена част. Правото да се иска намаление има имуществен характер и може да се предяви 3 и от наследниците на лицата, чиято запазена част е накърнена в съответствие с обема на наследствените права (в този смисъл т.3 от Постановление № 7/28.11.1973 г. на Пленума на ВС и други).

За да се установи дали извършеното от наследодателя Г.Т. П. в полза на ответника Б.

Г. Ш. дарствено разпореждане е накърнило запазената част на ищеца С. Г. П., необходимо е да се образува и остойности наследствена маса съгласно чл. 31 от ЗН. Тази маса следва да се образува от всички имущества, които са принадлежали на наследодателя към момента на откриване на наследството - момента на смъртта на наследодателя съгласно чл. 1 от ЗН, като се извадят задълженията на наследството, включително и увеличението на наследството по чл. 12, ал.2 от ЗН. Към тази маса следва да се прибавят и даренията, с изключение на обичайните такива, според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството - за недвижимите имоти, и по време на подаряването - за движимите вещи. При образуване на масата по чл. 31 от ЗН се прибавя и обикновената покъщнина по чл. 12, ал.1 от ЗН, без значение дали същата следва да се постави в дял на наследника, който е живял с наследодателя и се е грижил за него (в този смисъл решение № 367/13.03.1984 г. по гр. д. № 2511/1983 г. на ВС, I ГО). Вещите от обикновената покъщнина са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, поради което са част от неговото наследство - видно и от изричния текст на чл. 12, ал.1 от ЗН, и при липса на изрична разпоредба в обратния смисъл те на общо основание се включват в масата по чл. 31 от ЗН.

По делото не се установява наследодателя на страните да е имал задължения спрямо трети лица, с които да се намалява общата наследствена маса, като между страните не се твърди и не се представят доказателства за наличие на увеличение по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗН.

Наследниците по закон на Г.Т. П., съгласно чл. 5, ал.1 от ЗН са негов син – ищец по делото и негова дъщеря - ответник по делото. Запазената част на наследниците по закон на наследодателя, който не е оставил след своята смърт преживял съпруг, при две деца, какъвто е случаят, е в размер общо на 2/3 или по 1/3 за сина и за дъщерята, а разполагаемата част от наследството е в размер на 1/3 - арг. от чл. 29, ал.1 във връзка с чл. 5, ал.1 от ЗН.

Общата маса на наследството правилно е изчислена от първоинстанционния съд, като възлиза в размер на 66 104,50 лева, включваща сумата от 3607 лева за гореописаните земеделски земи и 62 497,50 лева, представляваща сумата за 1 / 2 от дарението на процесния недвижим имот. Стойността на запазената част общо за наследниците по закон на наследодателя е 44 069,67 лева, а за всеки от тях съобразно с обема на наследствените им права е 22 034,83 лева. Стойността на запазената част е 22 034,83 лева. Тъй като към момента на откриване на наследството наследодателят не е притежавал имущество на стойност, достатъчна за покриване на размера на запазената част на ищеца С. Г. П., то следва да се приеме, че искът по чл. 30, ал.1 от ЗН е основателен, като бъде извършено възстановяване на запазената част на ищеца С. Г. П.. Правилно първоинстанционният съд е изчислил размера, с който следва да бъде намалено дарението.

4

С оглед изложеното и при съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Право на разноски има само въззиваемата страна, която прави своевременно искане, представен е списък с разноски, но не са представени доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение. Въззиваемият не представя договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено плащане в брой, в който случай договорът служи за разписка за реалното заплащане на уговорената сума. Въззиваемият не представя и платежно нареждане за платена по банкова сметка сума за адвокатско възнаграждение.