Решение № 73 от 27.03.2025, Районен съд - Попово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Попово, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20233520100750 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Й. П. Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В.Т., ***, чрез адв. Й. Ц. Й., вписан във Великотърновската адвокатска колегия, със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ***, ет. 6, офис 18, СРЕЩУ: Д. Д.

П., с ЕГН **********, с адрес с. П., общ. Г. О., ул. „М.“ № , Д. П. Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. П., общ. Г.О., ул. „М.“ № , и Г. Д. Я., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Р., общ. Т., ул. „Я.“ № , за обявяване за нищожен обективирания в нотариален акт № 197, т.IV, рег.№ 3587, н.д.№ 524/2023г. на Нотариус Полина Д.а, рег. № 680 договор за дарение на 1/120 ид.част от описаните недвижими имоти - Поземлен имот с идентификатор *** и Поземлен имот с идентификатор , находящи се в землището на село П., общ.

П., област Т., на посочените, съединени при условията на евентуалност основания, както и да се допусне ищцата Й. П. Й., като съсобственик да изкупи на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС продадените от Д. Д. П. и Д. П. Й. на Г. Д. Я. общо 20/120 ид. части от поземлените имоти при посочената в нот. акт № 198, Т. IV, рег. № 3589, н.д.№ 525/2023г. на Нотариус Полина Д.а цена в размер на 5000 лева.

В исковата молба се твърди, че ищцата, нейната майка Д. Д. П. и нейният брат Д. П.

Й. са съсобственици на два поземлени имота, подробно описани в исковата молба.

На 19.10.2023 г. с ищцата се свързало лице на име И.К., което й предложило да изкупи нейната част от тези имоти за сумата от 2000 лв., като съобщила, че вече имала пълномощно от майка й и брат й за продажба на техните дялове.

Й. Й. се изненадала от информацията, тъй като знаела, че майка й страда от деменция, а брат й имал умерена умствена изостаналост. Тя успяла да се снабди с копие от въпросното пълномощно, което било нотариално заверено от нотариус Красимира Боева с рна на действие РС – Г. Оряховица.

При извършена от ищцата справка в имотния регистър, се установило, че на 20.10.2023 г. са били извършени две сделки: Дарение – Д. Д. П., чрез пълномощника си И.К., дарила 1/120 идеална част от имотите на отв. Г. Д. Я. и покупко-продажба – Д. Д. П. и Д. П. Й., отново чрез пълномощник Илияна Кирилова, продали съответно 9/120 и 10/120 идеални части от имотите на същото лице – Г. Д. Я., за сумата в общ размер на 5000 лв.

Твърди се, че процесният договор за дарение е нищожен на няколко, съединени при 1 условията на евентуалност основания - поради накърняване на добрите нрави, липса на основание, както и поради привидност на дарението, което прикривало покупко-продажба.

Релевират се доводи, че няма логична причина и повод Д. П. да извършва дарение на лице, с което не само няма близка връзка, а дори не познава.

Според ищцата, дарението е привидно (симулативно), тъй като прикривало действителна сделка за покупко-продажба. Тя поддържа тезата, че няма логична причина майка й да дари своя дял на непознато лице, особено при положение, че именно ищцата и нейната дъщеря се грижат за майка й и брат й. Освен това, веднага след дарението е била извършена покупко-продажба на други идеални части от имотите на същия приобретател.

Поради заболяването на майка й (деменция) и здравословното състояние на брат й (умерена умствена изостаналост), ищцата твърди, че те не са могли да вземат информирани и самостоятелни решения за разпореждане с техните дялове.

Твърди се, че сделките са извършени без ищцата да бъде уведомена и без да й бъде предложено да изкупи идеалните части от имотите, което нарушавало нейните права като съсобственик.

Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което исковите претенции да бъдат уважени.

Претендират се разноски.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът Г. Д. Я., чрез пълномощника си адв. Ц. И. - ТАК е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

Освен това, ответникът твърди, че няма пасивна легитимация по делото, тъй като вече е продал своята идеална част от имототе. В подкрепа на това прилага нотариален акт № 33, том IV, рег. № 4199, дело № 513/2023 на нотариус Юлиян Й. с р-на на действие РСПопово.

Моли се за отхвърляне на исковете, като се претендират деловодни разноски.

Ответниците Д. П. и Д. Й. не са депозирали писмени отговори.

В съдебно заседание ищцата Й. Петрова Й., редовно призована, се представлява от адв. Й. - ВТАК, който пледира за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски. Представя подробни писмени бележки, в които след анализ на събраните по делото доказателства се излага становище за основателност на исковете.

Ответникът Г. Д. Я., редовно призовани, не се явява. Представлява се от адв. И.- ТАК.

Процесуалният представител на страната пледира за отхвърляне на исковете.

Ответникът Д. Д. П., редовно призована, се явява лично.

Ответникът Д. П. Й., редовно призован, не се явява и не изпращат надлежно упълномощени представители.

Съдът, след като се запозна със становищата на молителите и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска за нищожност с правно основание по чл. 26, ал.1 , предл. 3 от ЗЗД /поради накърняване на добрите нрави /, а при условията на евентуалност чл. 26, ал.2 пр. 4 и пр. 5. ЗЗД /липса на основание и симулативност на договора за дарение, обективиран в нотариален акт № 197, т.IV, рег.№ 3587, н.д.№ 524/2023г. на Нотариус Полина Д.а, рег. № 680 /:

Между страните не се спори, че Й. П. Й., Д. Д. П. и Д. П. Й. са били съсобственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. П., общ. П.. Търговище, с площ от 5990 кв. м., с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-876/08.12.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. П., местност „Б., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: нива, с категория на земята: трета, при съседи: имоти с идентификатори и на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. П., местност „Л.“, с площ от 22 803 кв. м., с идентификатор по същата кадастрална карта и кадастрални регистри, при съседи: имоти с идентификатори .

От приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот, находящ се в 2 с. П., с № 197, том IV, рег. № 3587, н.д. № 524/2023 г., на нотариус Полина Ненова Д.а с р-н на действие РС- Попово се установява, че на 20.10.2023 г. Д. Д. П., действаща чрез пълномощник И.И.К., е дарила на Г. Д. Я. 1/120 ид. част от посочените по-горе два имота.

На същата дата /20.10.2023 г./ съсобствениците Д. Д. П. и Д. П. Й., действащи чрез пълномощника си И.И.К., са продали на ответника Г. Д. Я. общо 19/120 идеални части от процесните имоти. Сделката е обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 198, том. IV, рег. 3589, дело, № 525/2023г. на нотариус Полина Ненова Д.а.

От отговорите на зададените по реда на чл. 176 от ГПК въпроси, дадени от отв. П. се установява, че ответницата не познава лицето Г. Д. Я. и никога не го е виждала. На въпрос дали е имала дарствен мотив спрямо това лице, тя отговаря отрицателно.

На въпроса относно получаване на парични суми от продажбата на идеални части от ниви, ответницата посочва, че й били дадени 2000 лева от жена, която „я измамила“, и впоследствие още 2000 лева в магазин в гр. Велико Търново, като тя не си спомня името на жената, но предполага, че може да е била „Ивелина“. Твърди, че същата е търсила дъщеря й, на която предала някакви документи. Дъщеря й обаче заявила, че става дума за фалшиви документи и не се съгласила с действията на тази жена.

С определението по чл. 140 от ГПК на основание чл.176 от ГПК, съдът разпореди ответникът Г. Д. Я. да се яви лично и да отговори на следните въпроси: „Познава ли Д. Д. П.

?; Виждал ли я е ? Каква е причината да приеме дарение от Д. П. на незначителна част от процесните имоти и веднага след това да заплати останалата част от тях, принадлежаща на същото лице и нейния син ?“, като му указа, че може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.

Отв. Я. не се яви в насроченото о.с.з., без да посочи уважителни причини за това и не отговори на зададените въпроси, поради което съдът приема за доказано, че Г. Д. Я. не познава Д. Д. П. и не я е виждал, а причината да приеме дарение от Д. П. на незначителна част от процесните имоти, е да стане съсобственик, с цел в последствие да придобие възмездно ид.ч. от тях.

По делото като свидетел бе разпитана Й.Г.ева Й. – дъщеря на ищцата.

Според свидетелката, тя и майка й са научили за сделката по повод обаждане от непознато лице и последвала среща, на която са присъствали непознати мъж и жена и самата Д. П.. На тази среща те разбрали, че бабата и вуйчото вече са прехвърлили своите дялове от земята, като свидетелката изрично подчертава, че тя и майка й не са били предварително уведомени за това.

От думите на свидетелката се установява, че Д. П. е била наясно, че прехвърля земеделска земя, но не е разбирала ясно размера сума, която ще получи в замяна. Според свидетелката, баба й споменала, че е получила общо 4 000 лв. (заедно с вуйчото) и че плащането било на два етапа.

Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от ЗЗД, ако мотивът, единствено поради който е направено дарението, е противен на закона или добрите нрави, дарението е нищожно.

Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи, на чието нарушаване законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по последица с нарушение на закона, затова вложеният в това понятие смисъл, следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни - такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. С принципа на справедливостта в гражданските правоотношения се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните субекти. Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са определени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните 3 разпоредби на закона. Така при преценка действителността на двустранните възмездни договори относно това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при тълкуване на договорите да установява действителната обща воля на страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на договора. Дарението обаче е едностранна сделка и чрез него едно лице се обогатява, т.е. неговото имущество се увеличава, като обогатяването на дарения и обедняването на дарителя настъпват веднага, тъй като основанието на договора за дарение е да се даде нещо безвъзмездно и тази цел е елемент от договора за дарение.

Основанието е обичайната цел на сделката като при дарение това е да се прехвърли собствеността върху някаква ценност върху някой без насрещна престация като мотивът и в този случай не е елемент от сделката, освен ако не е противоречащ на закона и морала. В този смисъл реализираното намерение за дарение е достатъчно основание на тази сделка, а този, който твърди, че тя е сключена с мотиви, противни на закона и добрите нрави, следва да докаже тези мотиви, т. е. в случая в тежест на ищцата е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че дарението на ид.ч. от процесните имоти е извършено с единствения мотив да бъде увредено имуществото й, поради което то е извършено в противоречие с добрите нрави.