Определение № 38543 от 20.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38543 гр. София, 20.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110120697 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Раздел III „Разглеждане на делото“, „Подготовка на делото в закрито заседание“ - чл. 140, вр. чл. 146 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК: 000694286 срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 1120,20 евро, включваща 8,00 евро ликвидационни разноски и представляваща главница за застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад Каско“ за вреди, настъпили от пътнотранспортно произшествие на 10.02.2026 г., в гр. Дупница, в района на паркинг до Спортната зала, причинени виновно и противоправно от водача на МПС „Тойота“ с рег. № КН5236ВС, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба в съда – 20.07.2026 г. до окончателното плащане.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се допусне изготвянето на САТЕ със задачите, посочени в исковата молба и в отговора на исковата молба.

Не следва да се допуска ССчЕ, вещото лице по която да изчисли дали по сметка на автосервиза, извършил ремонта на увреденото МПС, е постъпила сумата, която ищецът сочи, че е платил, за да погаси регресния си дълг в размер на 1112,20 евро, доколкото това обстоятелство не е оспорено от ответника, респ. ангажирането на доказателства за установяване на безспорен по делото факт е излишно. Същото обстоятелство ще бъде отделено за безспорни между страните в проекта за доклад по делото, в светлината на чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК.

Следва да бъде уважено искането за допускане до изслушване на един свидетел при режим на призоваване, а именно лицето Л. Д. А.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответното дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, със заявени доказателствени искания.

Следва да се допусне до разпит при режим на призоваване един свидетел на ответника за установяване на посочените в отговора на исковата молба факти и обстоятелства, релевантни по делото, а именно лицето Р. З.

Претенцията на ответника вещото лице да работи по допуснатата до изслушване САТЕ едва след събиране на устните доказателства по делото е неоснователно – вещото 1 лице ще защитава своето експертно становище устно по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК в хода на съдебното заседание, когато ще бъдат изслушани и показанията на двамата свидетели, с оглед което експертът би могъл, при евентуална необходимост, да допълни или коригира своите заключения.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал.

1 и ал. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Предявен е от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК:

000694286 срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 1 120,20 евро, включваща 8,00 евро ликвидационни разноски и представляваща главница за застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад Каско“ за вреди, настъпили от пътнотранспортно произшествие на 10.02.2026 г., в гр. Дупница, в района на паркинг до Спортната зала, причинени виновно и противоправно от водача на МПС „Тойота“ с рег. № КН5236ВС, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба в съда – 20.07.2026 г. до окончателното плащане.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си материални права при твърдения, че на 10.02.2026 г. в гр. Дупница, в района на паркинг до Спортната зала, е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка „Тойота“ с рег. № КН5236ВС и лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № КН3336КЕ. Сочи, че виновен за настъпването на пътния инцидент е водачът на лекия автомобил „Тойота“ с рег. № КН5236ВС, който поради неспазване на необходимата дистанция ударил в предната част паркирания лек автомобил „Ауди“ с рег. № КН3336КЕ, при което му причинил материални щети. Нанесените в резултат на произшествието вреди са описани в двустранен констативен протокол за ПТП и опис по претенцията. Поддържа, че към датата на настъпване на застрахователното събитие увреденият лек автомобил „Ауди“ с рег. № КН3336КЕ е бил застрахован при ищцовото дружество по силата на сключена застраховка „Булстрад Каско“, със срок на застрахователното покритие от 29.09.2025 г. до 28.09.2026 г. Твърди, че вследствие на настъпилото ПТП били увредени предната решетка, усилката и държачът на автомобила. За отстраняване на причинените материални щети ремонтът на увреденото МПС бил възложен с възлагателно писмо на официалния сервиз на марката „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД. Сочи, че във връзка с извършения ремонт сервизът издал фактура № 0022146946/16.03.2026 г. на стойност 1112,20 евро, представляваща разходите за извършените ремонтни дейности, включително вложения труд и необходимите части за подмяна. С доклад по щета № 470425262608106 ищцовото дружество одобрило изплащането на посочената сума в полза на сервиза, като плащането било извършено с платежно нареждане от 26.03.2026 г. Наред с изплатеното застрахователно обезщетение ищецът претендира и ликвидационни разноски в размер на 8,00 евро, поради което общият размер на регресното вземане възлизал на 1120,20 евро. Излага, че към датата на процесното събитие за лекия автомобил „Тойота“ с рег. № КН5236ВС е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ответното дружество, със срок на застрахователното покритие от 12.11.2025 г. до 11.11.2026 г. Сочи, че с извършеното плащане на застрахователното обезщетение в полза на сервиза, осъществил ремонта на увреденото МПС, за него е възникнало правото на регресно вземане по реда на чл. 411 от КЗ, 2 поради което е предявил пред ответника регресна претенция за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1112,20 евро, ведно с ликвидационните разноски в размер на 8,00 евро, или общо 1120,20 евро. Сочи, че регресната покана била получена от ответното дружество на 16.06.2026 г., но по нея не последвало произнасяне в законоустановения срок, нито било извършено плащане на претендираната сума. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с който оспорва предявения иск по основание и размер.

Оспорва настъпването на твърдяното ПТП при описаните в исковата молба факти и обстоятелства, както и наличието на виновно поведение от страна на водача Р.

З., управлявал лек автомобил „Тойота“ с рег. № КН5236ВС, застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Твърди, че от представения двустранен констативен протокол за ПТП от 10.02.2026 г., и поконкретно от скицата на пътната обстановка в т. 13, не можело да се направи категоричен извод за виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил.

Поддържа, че водачът на лекия автомобил „Ауди“ с рег. № КН3336КЕ е бил паркирал неправилно, без да съобрази необходимата дистанция, като твърди, че именно неговото поведение е обусловило настъпването на процесното произшествие. Релевира възражение, че водачът на лекия автомобил „Ауди“ с рег. № КН3336КЕ е нарушил разпоредбата на чл.

98, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ЗДвП, като твърди, че автомобилът е бил паркиран на забранен участък от пътя и с това поведение водачът му е създал предпоставки за настъпване на инцидента. В тази връзка поддържа, че водачът на застрахования при ищеца автомобил носи изключителната вина за настъпването на процесното ПТП. Моли съда да отхвърли предявените искове и претендира присъждане на направените по делото разноски. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил, като определя приноса му за настъпването на произшествието и причинените вреди на най-малко 50 %. Оспорва и размера на претендираното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски, като поддържа, че претендираната сума е прекомерно завишена и че не всички описани увреждания и ремонтни дейности се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В тази връзка твърди, че стойността на претендираните имуществени вреди не съответства на действителната стойност на увредените автомобилни части и детайли съобразно приложимата методика и средните пазарни цени към датата на произшествието. Моли съда да отхвърли предявения иск, а при условията на евентуалност – да намали претендираното обезщетение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ.

Ответникът инвокира възражение с правна квалификация по чл. 51 от ЗЗД, че вина за инцидента има изцяло водача на лекия автомобил „Ауди“ с рег. № КН3336КЕ, който, паркирайки автомобила на забранен участък от пътя, е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал.

1, т. 1 и т. 7 от ЗДвП, а при условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – с оглед становището на ответника съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че лек автомобил „Ауди“ с рег. № КН3336КЕ към датата на процесното ПТП е бил застрахован при ищцовото дружество ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД по застраховка „Булстрад Каско“; че лек автомобил „Тойота“ с рег. № КН5236ВС е бил застрахован при ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; че ищцовото дружество е изплатило по повод описаните в исковата молба щети сумата от общо 1112,20 3 евро на трето за спора лице „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД с преводно нареждане от 26.03.2026 г.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:

По иска с правно основание чл. 411, изр.1, пр. 2 КЗ:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за имуществено застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати изплатеното застрахователно обезщетение.

УКАЗВА на ответното дружество, че при установяване на горните обстоятелства в негова тежест е да докаже изплащане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.

С оглед въведеното от ответника възражение по чл. 51 от ЗЗД, в тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно, че водачът на л. а. „Ауди“ с рег. № КН3336КЕ е нарушил с поведението си разпоредбите на чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ЗДвП, като е паркирал автомобила на забранен участък от пътя, с което е създал опасност за останалите участници в движението, с което, ако не е предизвикал, то поне е допринесъл за настъпването на процесното ПТП и причинените вреди.