Решение № 36 от 27.03.2020, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 177/2018
- Вид
- Решение № 36
- Подписан
- 27.03.2020
- В сила
- 27.03.2020
- Състав
- СТЕФАН МАРКОВ СТОЙКОВ, НЕДЯЛКА НИКОЛОВА НИНОВА, ЯНИКА ТЕНЕВА БОЗАДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 183, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 216, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 319 · Наказателен кодекс
- чл. 330, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 301, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 318 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И
Е
София, 27.03.2020 г.
Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на четвърти юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. СТЕФАН СТОЙКОВ при секретар Р. А., с участието на прокурор Д., като изслуша докладваното от съдия Стойков ВНОХД № 77 по описа за 2018 г. и да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава двадесет и първа - чл. 318 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на адвокат Г.Г. от АК Р., защитник на подсъдимия Л.В.В. ***, срещу присъда № от 02.02.2018 г., постановена по НОХД № 201 по описа за 2017 г. на Районен съд С..
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия В. за виновен в това, че на 16.01.2017 г., около 05.00 часа в гр. С. , ул. „Т.“, пред частен дом № е унищожил противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил марка „Шкода“ модел „Октавия“ с рег. №, собственост на М.Г.Т.,***, като са причинени вреди на стойност 1 800 лева, поради което и на основание чл. 216, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
С присъдата е осъден подсъдимия В. да заплати на частния обвинител и граждански ищец М.Г.Т. сумата от 1 800 лева за вредите, причинени по автомобил, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2017 г. до окончателното й изплащане.
На подсъдимия В. е възложено да заплати в полза на ОД на МВР сумата от 518.42 лева за направените разноски по ДП, както и сумата от 300.97 лева по сметка на РС С. за направените разноски в съдебното производство и сумата от 72 лева за дължимата ДТ по уважения иск.
С определение, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1, незабавно след произнасяне на присъдата, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията, наложени на подс. В. по настоящото дело с наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, наложено по НОХД № 293/2016 г. по описа на РС С., изпълнението на което също е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като е определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
С определение, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, незабавно след произнасяне на присъдата, е възложено на подсъдимото лице да заплати на М.Г.Т. и сумата от 650 лева, представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Недоволен от присъдата е останал защитникът – адвокат Г., който на 14.02.2018 г. е подал въззивна жалба, с която иска отмяна на присъдата на РС С. и признаването на Л.В. за невиновен. Счита присъдата за незаконосъобразна и недоказана. Твърди, че доверителят му не е унищожил противозаконно чужда движима вещ – лак автомобил, като присъдата е основана само на косвени доказателства и на показания на свидетели, които не са очевидци.
В съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба. Твърди, че не са обсъдени други версии за случилото се, като определя за най-вероятна деянието да е извършено от познат на подсъдимия, Изтъква, че по ръцете, дрехите и лицето на подсъдимия няма каквото и да било, което да е доказателства, че е възбудил и извършил палеж. Изразява становище, че разстоянието няма как да е пропътувано от подсъдимия. Иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен.
Подсъдимия
Л.В. се явява в хода на въззивното производство. В хода на съдебните прения че никога, с нищо не сее залял. Посочва, че ако е минал тези километри то е защото там живеят неговите деца.
При упражняване правото си последна дума подсъдимия В. иска да бъде оправдан.
Представителят на С.о.п. оспорва подадената жалба, като я счита за неоснователна и иска потвърждаване на присъдата. Счита, че по безспорен начин е установено извършеното престъпление и участието на подсъдими в него. Оспорва твърдението на защитата за наличие само на косвени доказателства като твърди наличие на гласни доказателства – показания на свидетел очевидец. Иска потвърждаване на постановената присъда.
Частният обвинител М.Г.Т. се явява лично в проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание. Представлява се от упълномощен повереник – адвокат Ю.С., която оспорва подадената жалба. Иска потвърждаване на присъдата, като счита за безспорно и несъмнено доказана вината на подсъдимия. Иска потвърждаване на постановената присъда, включително и в частта за уважения граждански иск.
Претендира присъждане на направените разноски.
В хода на производството пред настоящия съд не са събирани нови или допълнителни доказателства.
Софийският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и с доводите на страните, извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт и установи следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 319 от НК и от надлежна страна, а така също е администрирана по съответния ред от първия съд.
По същество е неоснователна.
Фактическата обстановка, изложена от първоинстанционния съд в мотиви на обжалвана присъда, напълно се припокрива с фактическите обстоятелства, установени и от настоящия съд. При съблюдаване на процесуалните правила за оценка на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, съдията докладчик при РС С. е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1 и ал. 2 от НПК, като тези доказателства за изложени и подробно, съобразно източникът им. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първия съд, които са доказателствено аргументирани и накратко са следните:
Подсъдимия Л.В. е живял до 2012 г. със св. Л. Г.Т. на семейни начала, като двамата са родители на пълнолетния свидетел М. Л. В. и малолетната в момента К.-И. Л.а В..
Подсъдимия и св. Т. се имали влошени лични отношения, без да са известни конкретните причини за това, при което е имало отправени закани от страна на подсъдимия, конкретно че ще запали домът им, което е мотивирало св. Т. да вземе предпазни средства, поставяйки пожарогасители из жилището. Подсъдимият е осъждан за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК с присъда от 26.01.2017 г., в сила от 11.02.2017 г., при което му е наложено наказание „лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
При комуникация между подс. В. и св. М. Л.В., осъществена чрез приложение за мобилна комуникация „Viber“, първият е изразил закана/намерение да запали превозното средство, ползвано от св. Т. – лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. № № , собственост на частния обвинител и граждански ищец М.Г.Т..
На 15.01.2015 г., в дневните часове подсъдимия е върнал в дома на св. Т. дъщеря им, с която през този ден е осъществявал правото си на лични контакти. В същият ден цитираният автомобил е бил върнат на св. Т. от ремонт и се е намирал паркиран в близост до домът им, находящ се на адрес гр. С., ул. „Т.“ № .
Във вечерните часове на 15.01.2015 г. подсъдимият се е намирал в гр. З., намиращ се в близост до гр. П., в дома на своя приятел – свидетеля Е. Т.в Е., който е притежавал няколко различни превозни средства, сред които и лек автомобил марка/модел „Мерцедес 124“, с peг. № ., с тъмносин цвят на купето. Автомобилът се намирал до дома на свидетеля, в отключено състояние и с ключове на таблото. В началните часове на 16.01.2015 г. подсъдимият си е тръгнал от дома на св. Е., при което, без да уведоми приятелят си е използвал посоченият автомобил, за да отпътува за гр. С.. Около 05 часа на 16.01.2015 г. подсъдимият се е приближил пешком до автомобила „Шкода“, модел „Октавия“, счупил е предното дясно стъкло и излял във вътрешната част на автомобила силно запалимо вещество, което е запалил със средство с открито пламъчно горене – горяща клечка кибрит, пламък от запалка или др.
В този момент св. Т., която се е намирала в жилището си се е събудила от непривичен шум, пряко е видяла е запалването на автомобила, както и подсъдимия, който и бил с поставена маска на лицето. След викове от страна на свидетелката, докато се е намирала на терасата на къщата, подсъдимият е напуснал мястото, след което с цитираният автомобил „Мерцедес“ се отпътувал за гр. З., където е оставил автомобила пред дома на св. Е.. Около 07.30-08 часа подсъдимият се е намирал в гр. П. в компанията на свои приятели, сред които и св. Г. Р. Б., при което е бил информиран по телефон от свой роднина, че органи на МВР го издирват.
Пътуването до гр. С. е осъществено от подсъдимия в периода след 03 часа на 16.01.2017 г., а в обратна посока след 05.00 часа на същата дата. При тези пътувания мобилният телефонен номер ., ползван от подсъдимия по договор с „Мобилтел“ ЕАД /търговско наименование „А1“/, е обслужен от различни клетки, намиращи сена административни адреси в Б.п. и с. С.в периода от 04.30 – 05.30 часа на 16.01.2017 г.
При връщане от гр. С., ползваният от подсъдимия автомобил „Мерцедес 124“, с peг. № ., е заснет от две отделни охранителни камери, намиращи се на главна улица в с. И. и докато първата от тях е регистрирала преминаване на автомобил, наподобяващ цитираният по форма и цвят, то втората камера е заснела регистрационният номер на автомобила. Заснемането на автомобила от двете камери е осъществено около 05 часа и 08 минути на 16.01.2017 г.
При възникване на пожара и след напускане на района от подсъдимия, свидетелката Т. е предприела действия по предотвратяване на пожара, при което е използвала пожарогасител, а в същото време е сигнализирала и на телефон 112. На сигнала са се отзовали служители на РЗПАБ С., сред които и св. С. Ц. С., като тези лица са довършили гасенето на пожара.
Вредите, по автомобила, собственост на частния обвинител М.Г.Т. възлизат на обща сума от 1 800 лева, при което е отчетена стойността на запазените /неизгорели/ части от него.
Фактическите обстоятелства се установяват без никакви противоречия от събраните в хода на наказателното производство доказателства: Гласни - разпити на свидетелите Л. Г.Т., М.Г.Т., М. Л. В., Е. Т.в Е., Г. Р. Б. и С. Ц. С.; Писмени – справка за съдимост, справка от „Мобилтел“ ЕАД и разпечатка за регистрирано ползване на услуги и комуникация на номер .; Заключения на вещи лица - комплексна пожаро-техническа експертиза, автотехническа и оценителна експертиза, видеотехническа експертиза;
При тези факти, установени без съществени противоречия настоящия съд намира че основателно съдебния състав при РС С. е приел, че от обективна страна са осъществени обективните признаци на престъпното деяние по чл. 216, ал. 1 от НК, като съответстващ на обективните признаци на деянието е изводът, че няма престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК, след като липсва елемент от този престъпен състав, отнасящ се до размера на причинените вреди, а именно значителните такива.
Подсъдимият В. е извършил действия – предизвикал е запалване във вътрешността на автомобила „Шкода Октавия“, вследствие на които е причинил увреждане на тази вещ, собственост на частния обвинител и граждански ищец М.Г.Т.. Деянието е осъществено при пряк умисъл, след като съзнателните и целенасочени действия – счупване на предното дясно стъкло, изливането на силно летливо, запалително вещество и запалването му показват ясни представи за характера на действията и целене именно на резултата – увреждане чрез запалване.
Неоснователни са възраженията на защитата за недоказаност на обвинението, Правилно защитата отбелязва, че липсват преки доказателства, но това не е пречка за постановяване на осъдителна присъда, след като косвените такива еднозначно и еднопосочно установяват вината на подсъдимия за осъществяване на престъпното деяние, без да са налице доказателства опровергаващи този изводо. Възможността да ползва автомобила, собственост на св. Е., без същият да разбере и да е давал съгласие за това, заснемането на автомобила малко след извършване на деянието в близост до мястото на извършването му, регистрирането на мобилния телефон на подсъдимия в района на местопроизшествието са съвкупност от доказателства еднозначно определящи присъствие на подсъдимия в района, където е извършено деянието. Макар и да не е извършено разпознаване по смисъла на НПК няма как да не бъде отчетено и разпознаването, извършено от свидетели, наблюдавали видеозаписите от охранителни камери, заснели преките действия на лицето, извършило деянието.
Разпечатката съдържа 40 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/829e48d8-21cf-47ec-848c-c2046e8e49d7