Решение № 155 от 31.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. София, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Мария Малоселска при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело № 20211100513638 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20152807 от 07.07.2021 г., постановено по гр.д. № 58430/2020 г. по описа на СРС, 56 състав, е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ЕЛ. Й. П., извършено със заповед № 57/18.09.2020 г. на управителя на „С.“ ЕООД, с която ѝ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение между страните, ищцата е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата до уволнението длъжност „мърчандайзер, продажби“ в ответното дружество, което е осъдено на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ да заплати на ищцата сумата от 4200 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на оставането без работа в периода от 30.09.2020 г. до 30.03.2021 г. поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 25.11.2020 г., до окончателното плащане. В тежест на ответника са възложени сторените разноски в производството.

Срещу решението, с което исковете са уважени, е подадена въззивна жалба от ответника „С.“ ЕООД. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допускане на съществени нарушения на процесуалните правила от страна на първия съд. Жалбоподателят оспорва правилността на изводите, че по делото не е било установено по категоричен начин извършването на нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата, във връзка с които е била издадена процесната заповед, като са развити подробни съображения в подкрепа на тезата. На следващо място се поддържа, че съдът неправилно е приел, че не е доказано ищцата да е осъществила нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 7 КТ, 1 като не е била активна в платформата „Team look“ в периода 22.08.2020 г. – 14.09.2020 г. Неправилно също, според въззивника, решаващият състав на районния съд е приел, че не е установено коя задача с краен срок 05.09.2020 г. не е била изпълнена от ищцата, тъй като това се установявало от заключението на СТЕ. Преценени в съвкупност, допуснатите от ищцата нарушения на трудовата дисциплина, според работодателя са били достатъчни, за да се наложи законосъобразно най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. В обобщение на заявените оплаквания до въззивния съд е отправено искане да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове.

Въззиваемата ЕЛ. Й. П. оспорва жалбата с писмен отговор, постъпил в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Със същия е заявено становище за правилност на решението на първия съд, като в подкрепа на изводите си страната е изложила подробни доводи. Въззиваемата обръща внимание, че процесната заповед за уволнение не съдържа изрично позоваване на представените от ответника 2 бр. фактури, нито че договорите за продажба са били сключени точно с „Н.А.С.“ ООД. Намира за правилни изводите на първия съд, че ответникът не е установил в производството, че договори за продажба между „Н.А.С.“ ООД и „П.К.“ ЕООД са били сключени.

На следващо място, ответникът не е установил в производството, че осъществява дистрибуция на нитрилови ръкавици. С отговора е заявено становище, че са правилни разсъжденията на първоинстанционния съд, че ответникът не е доказал ищцата да е извършила и другите две, посочени в заповедта за уволнение нарушения. Искането е решението да бъде потвърдено и да се присъдят разноски за настоящата инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало с трудов договор № 85/10.12.2014 г., по силата на което ищцата е заемала при ответника длъжността „мърчандайзер, продажби“, както и че със заповед № 57/18.09.2020 г. на управителя на ответното дружество на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7 във вр. с чл. 186, чл. 187, т. 8, пр. 1 и т. 7 КТ, и е прекратено трудовото правоотношение, поради тежко нарушение на трудовите задължения и трудовата дисциплина, тъй като служителят е злоупотребил с доверието на работодателя и не е изпълнил негови законни нареждания от 30.08.2020 г. и от 14.09.2020 г.

Като писмени доказателства са приети 3 бр. фактури №№

0100083041/10.01.2020 г., 0100085415/12.03.2020 г., 0100086822/14.05.2020 г., от които се установява, че ответникът е доставил на „Н.А.С.“ ООД нитрилови ръкавици размери S, M и L. Посочено е, че фактурите са съставени от В.К..

По делото са представени фактура № 0000000015/15.06.2020 г. и фактура № 0000000040/24.07.2020 г. с получател „Н.А.С.“ ООД, с посочен адрес“ гр. София, бул. „Брюксел“ № 11Б и издател „П.К.“ ЕООД, адрес: гр. София, бул. ******* партер, съставени от ЕЛ. Й. П., за доставка на ръкавици нитрил размери S, M и L с посочен начин на плащане по банков път по указаната във фактурите банкова сметка.

Представено е извлечение за актуално състояние на „П.К.“ ЕООД от ТРРЮЛНЦ, видно от което управител и едноличен собственик на капитала на търговеца е ЕЛ. Й. П..

2

По делото са представени 2 бр. разпечатки, наименувани „пътен лист“ за автомобил с рег. № ******* за периода 15.06.2020 г. – 16.06.2020 г. и 24.07.2020 г.

– 27.07.2020 г. Видно от съдържанието им е, че с посочения автомобил на 15.06.2020 г. са посетени 10 адреса на територията на Столична община в часовия диапазон 10:11 ч. – 17:05 ч. , на 16.06.2020 г. – 11 адреса за времето от 10:17 ч. до 17:41 ч. , на 24.07.2020 г. – 7 адреса за времето от 10:48 ч. до 15:09 ч., на 27.07.2020 г. – 9 адреса за времето от 10:12 ч. до 17:11 ч.

Със заповед № 55/15.09.2020 г. ответникът, чрез своя управител, е изискал на основание чл. 193, ал. 1 КТ от ищцата писмени обяснения относно продадени на клиент на работодателя на 15.06.2020 г. и на 24.07.2020 г. нитрилови ръкавици не от ответника, а от „П.К.“ ЕООД, а доставката е била извършена от ищцата със служебна кола на „С.“ ООД, съответно на 16.06.2020 г. и на 27.07.2020 г., защо от 22.08.2020 г. до 14.09.2020 г. не е била активна в платформата „Team Look”, в която съгласно изричните нареждания на работодателя, е следвало да влиза с индивидуално потребителско име всеки работен ден, както и неизпълнение на поставени задача с краен срок 05.09.2020 г.; защо не се е явила в офиса на дружеството на 15.09.2020 г. в 10:00 часа, след като е била поканена от работодателя с имейл от 14.09.2020 г.

По делото са представени депозираните от ищцата обяснения във връзка с издадената заповед № 55/15.09.2020 г. В същите ищцата е заявила, че не е извършвала доставки със служебен автомобил от името на „П.К.“ ЕООД на посочените дати – 16.06.2020 г. и на 27.07.2020 г. Посочила е, че е възможно на посочените дати да е посетила клиенти на работодателя си, но доколкото в заповедта не е уточнено за посещението на кои клиенти се искат обяснения, не може да даде повече информация. Уточнила е, че да посещава клиентите е нейно задължение. По т.2 от заповедта е посочила, че за периода 22.08.2020 г. до 14.09.2020 г. е била на работа ежедневно, което обстоятелство би могло да се установи от GPS системата на служебния автомобил, включително е преизпълнила заложените месечни таргети, което пък според ищцата би могло да се установи от постигнатите в работата резултати. По т. 3 от заповедта е посочила, е не е получавала имейл, тъй като на 14.09.2020 г. достъпът до служебната ѝ електронна поща е бил преустановен.

Представена е разпечатка от електронно писмо, изпратено на 14.09.2020 г. в 14:25 ч. от управителя на ответното дружество до ищцата на нейния служебен ел.адрес, съгласно който от ищцата се изисква да бъде в офиса на следващия ден в 10:00 часа за важен разговор. Посочено е, че присъствието ѝ е задължително.

С приемо-предавателен протокол от 15.09.2020 г. е удостоверено предаването от ищцата на лек автомобил Пежо 208, рег. № *******, собственост на „С.“ ООД.

Съгласно мотивите на процесната заповед за уволнение извършените нарушения са следните:

1. На 09.09.2020 г. клиент на „С.“ ООД се обадил на служител на дружеството, като по време на разговора е станало ясно, че поръчваните от него стоки /ръкавици нитрил – размери S, M и L/ са му били продадени не от „С.“ ООД, а от „П.К.“ ЕООД на 15.06.2020 г. и на 24.07.2020 г., чийто едноличен собственик на капитала и управител /от датата на учредяването й до този момент/ е ищцата. Посочено е, че с тези си действия ищцата е извършила тежко нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. първо КТ.

2. В периода от 22.08.2020 г. до 14.09.2020 г. служителят не е бил активен в платформата „Тeam Lоок”, в която съгласно изричните нареждания на работодателя, изпратени на 30.08.2020 г., е следвало да влиза с индивидуално 3 потребителско име всеки работен ден, както и не е изпълнила задача с краен срок 05.09.2020 г. Посоченото съгласно заповедта бездействие от страна на ищцата представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 187, ал. 1, т.

7 КТ.

3. С имейл от 14.09.2020 г. работодателят е поканил служителката да се яви в офиса на 10.09.2020 г. в 10:00 ч., но същата не е изпълнила това нареждане, което представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 187, ал. 1, т.

7 КТ.

На 30.09.2020 г. на ищцата е връчена заповедта, с която трудовото правоотношение между страните е било прекратено.

В хода на производството пред първоинстанционния съд е прието заключението по съдебно-техническата компютърна експертиза, изготвено от вещото лице инж. Събева, съгласно което ответникът използва система за проследяване изпълнението на задачите „Team Look”, в която всеки служител има личен профил, който достъпва с потребителско име и парола. Всеки служител може да задава задачи както на друг служител, така и на себе си. Профилът на ищцата е бил деактивиран ръчно на 14.09.2020 г. в 17:14 ч. от Б.Щ..

Съгласно заключението през месец август 2020 г. ищцата е достъпвала профила си в системата на 04.08.2020 г., на 14.08.2020 г., на 17.08.2020 г. и на 22.08.2020 г. След 22.08.2020 г. потребителят не е излизал от системата. Не са отразени влизания, защото не е излизал. Не е налице функция за автоматично излизане от системата в края на всеки работен ден. Поддръжката на системата, достъпът и контролът са осъществявани от ответника. Достъпването на акаунтите не е свързано с използването на електронен подпис или биометрични данни. На 30.11.2020 г. е била изтрита информация от акаунта на Е.П.. Извършвани са действия от този акаунт след прекратяването на трудовото правоотношение.

Потребител с административни права, каквито П. не е имала, съгласно заключението, може да сменя паролата на всеки потребител. Вещото лице е посочило, че промяна на паролата на акаунта на П. е била извършена на 14.09.2020 г., след което акаунтът е бил блокиран. Без въвеждане на парола е невъзможно достъпване на акаунта. Паролата освен на потребителя, е била известна и на администратора. Според експерта работодателят е имал пълен контрол върху системата.

За периода 22.08.2020 г. до 14.09.2020 г. до П. е имало поставена една задача в системата, озаглавена „Таблица ключови клиенти“. Тази задача е била регулярна – за всеки предходен месец. Задачата е била поставена от Д.М. /управител на ответника/, който също е имал права за писане по тази задача. Ищцата не е имала активност по тази задача до 14.09.2020 г. Задачата е била приключена от Д.М. на 13.11.2020 г. От приложение № 1 към експертизата се установява, че задачата относно таблицата с ключови клиенти е възлагана ежемесечно на Е.П. от Д.М., като задачите винаги са приключвани от последния, а ищцата е докладвала по същите, при това не всеки месец. През месец януари 2020 г. активност по тази задача е имал само Д.М.. През месеците февруари – юли 2020 г. ищцата е докладвала по задачите за таблицата след указания като краен срок за изпълнение.