Решение № 9 от 06.02.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Смолян, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20265400900005 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на “Регионално дружество за заетост и структурно развитие – РДЗ и СР” ООД /л/, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Б.” № *, с ЕИК *******, представлявано от ликвидатора Б. К. срещу Отказ № 20260114121542/15.01.2026 г. на длъжностното лице по регистрацията от Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието.

Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност и необоснованост на оспорения отказ, като счита, че са налице нови обстоятелства от значение за регистърното производство. Сочи, че с уведомление по чл. 73в от ТЗ, получено на 14.07.2025 г. “М Л.“ ЕАД/, с ЕИК ******* като кредитор на ЕТ „Г. П.“ /н/, с ЕИК ******* е било уведомено за извършеното с Протокол на общото събрание на дружеството – жалбоподател от 30.01.2024 г. разпределение на ликвидационното имущество, като в 1месечния срок не е постъпило възражение или друго противопоставяне на извършеното разпределение.

На следващо място заявява, че ЕТ „Г. П.“ /н/, с ЕИК ******* е заличен от 1 търговския регистър с Решение № 260001/06.01.2026 г. по т. д. № 6169/2014 г. по описа на СГС, чийто срок за обжалване е изтекъл. Излага доводи, че „И А.

Б. Л.“ ЕАД /“М Л.“ ЕАД/, с ЕИК ******* не е било включено в списъците на кредиторите с приети предявени вземания по т. д. № 6169/2014 г. по описа на СГС, поради което няма качеството на кредитор и вземането му като непредявено вече е погасено. Прави извод, че със заличаването на едноличния търговец неговия дял в капитала на дружеството – жалбоподател в настоящото производство е станал собственост на физическото лице, по аргумент на чл. 10 от ТР № 1/2017 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, но вписания върху него запор следва да се счита заличен.

Агенцията по вписванията е депозирала чрез М. П. отговор на жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на същата, тъй като с новото заявление не са отстранени посочените в предходно постановения отказ пречки за извършване на исканото вписване. Изложени са доводи, че с влязлото в сила Решение № 35/15.07.2025 г. по т. д. № 29/2025 г. по описа на ОС – Смолян е прието, че наличието на вписан запор върху дружествения дял на едноличния търговец е пречка за заличаване на дружеството в ликвидация до заличаването на запора по надлежния ред. Посочено е, че вписаният запор е пречка да се извършва разпореждане с дяловете, независимо от начина и от способа, по който се прави.

На следващо място са наведени аргументи, че няма данни решението за заличаване на ЕТ да е влязло в сила, поради което същият не е заличен в ТРРЮЛНЦ, като е направен извод, че дори и след заличаването на ЕТ физическото лице продължава да отговаря пред кредиторите с цялото си имущество за задълженията, поети като ЕТ. Направен е извод, че поради липса на постъпило съобщение за вдигане на наложения запор върху дружествените дялове на съдружника Г. И. П. заличаване на дружеството в ликвидация не следва да бъде вписано. Релевирано е искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и потвърждаване на оспорения отказ, както и за присъждане на юрисконултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е подадена в срок, при наличие на правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и отговора, обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.05.2010 г. по партидата на дружеството – жалбоподател е вписан запор върху дружествения дял на съдружника Г. И. П. в полза на „И А. Б. Л.“ ЕАД, с ЕИК *******, който запор е първи по ред и е наложен от съдебен изпълнител /84/ по дело № 2010840401110 за сумата от 14 502 евро и лихва, изчислена към 29.04.2010 г. в размер на 978 лв.

На 06.08.2012 г. по партидата на същото дружество е бил вписан и друг запор върху дружествения дял на съдружника сдружение „Агенция за регионално развитие“, с ЕИК *******, втори по ред, който обаче е бил вдигнат на 14.12.2013 г.

На 30.01.2024 г. е било проведено общо събрание, на което са взети решения, едно от които е за разпределение на останалото след ликвидацията имущество на дружеството – жалбоподател.

С Отказ № 20250529140412-3/04.06.2025 г. поисканото вписване на заличаване на дружеството в ликвидация е отказано, тъй като наложеният запор върху дружествения дял на Г. И. П. представлява пречка да се извършва разпореждане с дяловете и тази забрана обхваща всеки способ за въздействие върху членствените правоотношения на съдружника – длъжник със запорирани дялове в капитала на дружеството. Жалбата срещу постановения отказ е оставена без уважение с влязлото в сила Решение № 35/15.07.2025 г. по т. д. № 29/2025 г. по описа на ОС – Смолян, тъй като наличието на вписан запор върху дружествен дял представлява само по себе си пречка за заличаване на дружеството в ликвидация и забраната на чл. 73в от ТЗ не е спазена.

Със Заявление вх. № 20260114121542/14.01.2026 г. на Агенция по вписванията, подадено чрез Б. К. в качеството на ликвидатор на “Регионално дружество за заетост и структурно развитие – РДЗ и СР” ООД /л/, гр. С., с ЕИК *******, отново е поискано вписване на заличаване на дружеството в ликвидация.

С Отказ № 20260114121542/15.01.2026 г. поисканото вписване е отказано, тъй като заявителят не е отстранил пречките, обективирани в предходно постановения мотивиран отказ – няма съобщение за вдигане на 3 наложения запор върху дружествените дялове на съдружника Г. И. П., а едноличният търговец не е заличен, тъй като липсват данни за влизане в сила на представеното съдебно решение за заличаване на ЕТ „Г. П.“, с ЕИК *******.

Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят неоснователността на депозираната жалба:

В разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ е посочен обхватът на проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистрация, а именно: да провери дали е подадено заявление, подлежи ли на вписване заявеното обстоятелство, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, приложени ли са изискуемите от закона документи, дали съществуването на заявените за вписване обстоятелства се установява от представените документи, приложена ли е декларация по чл. 13, т. 5 от ЗТР, дали документите с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от ЗННД и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система, платена ли е дължимата държавна такса и дали друго лице няма права върху фирмата. Регистърното производство е формално и изисква да са налице всички основания, както и да бъдат представени всички посочени в закона документи.

В настоящия случай е безспорно, че по партидата на дружеството – жалбоподател е налице вписан запор върху дружествения дял на съдружника Г. И. П. в полза на „И А. Б. Л.“ ЕАД /със сегашно наименование „М Л.“ ЕАД/, с ЕИК *******, който запор не е вдигнат, както и че ЕТ „Г. П.“ /в несъстоятелност/, с ЕИК ******* е с дялово участие в размер на 450 лв.

Доводът на жалбоподателя, че вземането на кредитора „М Л.“ ЕАД, с ЕИК *******, във връзка с което е бил наложен горепосочения запор, е погасено, се явява неоснователен. Обстоятелството, че същото не е било предявено и прието в производството по несъстоятелност на ЕТ „Г. П.“ /в несъстоятелност/, с ЕИК ******* от страна на посочения кредитор само по себе си не обуславя категоричен извод за погасяване, тъй като връзката между кредитора „И А. Б. Л.“ ЕАД, с ЕИК ******* и вземането, по повод което е наложен запора, не е абсолютна. Вземането може да е било прехвърлено на друг кредитор или заменено, или новирано и т. н. Освен това, вписаният запор 4 върху дружествения дял на съдружника не е вдигнат, за разлика от запора от 06.08.2012 г., макар и вписан в полза на друг кредитор и за налагане на запор върху дружествен дял на друг съдружник. Безспорно липсата на искане за вдигане на запора не обуславя категоричен извод за наличие на непогасено вземане, но възражението за неговото погасяване е лично за кредитора и търговското дружество не може да се позовава и ползва от него.

Удостоверяването на отпаднал правен интерес от наложения запор върху дружествения дял на несъстоятелния търговец, респективно на погасено вземане на кредитора, в полза на когото е наложен запора обаче следва да бъде извършено по съответния ред – чрез вдигане на запора от страна на компетентния съдия – изпълнител и вписване на вдигането по партидата на дружеството – жалбоподател. Следователно наличието на вписан запор върху дружествен дял представлява само по себе си пречка за заличаване на дружеството в ликвидация.

От друга страна с оглед съществуването на вписване и незаличаване на запор върху дружествен дял на съдружник, забраната на чл. 73в от ТЗ не следва да бъде пренебрегвана при извършването на прехвърляне в собственост на някои от съдружниците на отделни активи от дружеството преди приключване на производството по ликвидация, независимо дали решението за това не е било обжалвано.

В случая не е налице формално разпореждане от страна на съдружника, чийто дружествен дял е запориран. Но с взетото решение на общото събрание на дружеството за прехвърляне на отделни активи и за заличаване на дружеството би се постигнал същият краен резултат като разпореждане с дружествен дял, извършено от самия съдружник. Затова задължителното тълкуване, дадено в т. 7.2 от ТР № 1/31.05.2023 г. намира приложение и в настоящата хипотеза. В този смисъл е категоричната съдебна практика, като Решение № 297/11.07.2024 г. по в. т. д. № 318/2024 г. по описа на АС – Пловдив, Решение № 256/19.06.2024 г. по в. т. д. № 298/2024 г. по описа на АС – Пловдив и др.

Представеното от жалбоподателя уведомление по чл. 73в от ТЗ до “М Л.“ ЕАД/, с ЕИК *******, връчено на 14.07.2025 г., не представлява уведомление по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като е направено след, а не преди извършване на разпределението на останало имущество на 5 дружеството.

На следващо място представеното Решение № 260001/06.01.2026 г. по т. д. № 6169/2014 г. по описа на СГС, с което се прекратява производството по несъстоятелност на Г. И. П., действащ като ЕТ „Г. П.“, с ЕИК ******* и същият се заличава от търговския регистър не е влязло в сила, поради което постановеното заличаване не е произвело своето действие. В този смисъл е и служебно направената справка от търговския регистър досежно вписванията по партидата на едноличния търговец – същият не е заличен, вкл. и към датата на постановяване на настоящото решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от ТЗ, когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторът иска заличаване на дружеството. Предпоставка за вписване на заличаването е удостоверяването на тези обстоятелства, които от своя страна са обусловени от изпълнение на съответните действия и съставяне на изискуемите документи. Ако не са налице предпоставките на чл. 273, ал. 1 от ТЗ, производството по ликвидация не би могло да се счита за приключило и в този случай завършващият акт - заличаването би се основавало на незавършен фактически състав. Евентуалното вписване на основание чл. 273, ал. 1 от ТЗ на заличаване на дружеството в ликвидация може да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, ако в действителност задълженията не са уредени и/или остатъкът от имуществото не е разпределен. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 45/16.07.2012 г. по т. д. № 4/2011 г. на ВКС, І т.о., ТК.