Решение № 498 от 10.12.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Плевен, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. В.ЧИНА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500485 по описа за 2025 година

С решение рег.№ 519/22.04.2025 г. по гр.д.№ 20244430103267 по описа за 2024 година на ПлРС е признато за установено на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.342, ал.2, вр. чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, чл.79, ал.1 от ЗЗД чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че А. А. И. дължи на „***“ЕООД със седалище гр.Б. сумата от общо 1 671.83 лв., от която: 747.30 лв. - неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя, сумата от 61.27 лв. - данъчни задължения; сумата от 167.26 лв.- застрахователни премии и сумата от 696 лв. -разходи за възстановяване на лизинговия актив, дължими въз основа на Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № ***/06.11.2018 г. сключен между страните, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 70/11.01.2024 г. по ч.г.д.№ 6926/2023 г. по описа на ПлРС, като за разликата до пълният предявен размер на иска от общо 2 780.30 лв., от която сумата от 335.88 лв. - незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж 03.03.2023 г. до 31.05.2023 г.; сумата от 636.42 лв. - незаплатена договорна лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 03.03.2023 г. до 31.05.2023 г.; сумата от 3.96 лв.- неустойка за забавени плащания, за период от 03.03.2023 г.

1 до 31.05.2023 г. и до размера на сумата от 193.48 лв. - данъчни задължения е отхвърлен иска като неоснователен.Осъден е на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. А. И. да заплати на „***“ ЕООД със седалище гр. Б. сумата от 927.44 лв. разноски в настоящето производство и сумата от 63.50 лв. - разноски в заповедното производство.

Депозирана е въззивна жалба от А. А. И., чрез назначения особен представител, решение рег.№ 519/22.04.2025 г. по гр.д.№ 20244430103267 по описа за 2024 година на РС - Плевен, което се обжалва частично – в частта, в която е признато за установено на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.342, ал.2, вр. чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, чл.79, ал.1 от ЗЗД чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че А. А. И. дължи на „***“ЕООД със седалище гр.Б. сумата от общо 1 671.83 лв., от която: 747 .30 лв. - неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя, сумата от 61.27 лв. - данъчни задължения; сумата от 167.26 лв. - застрахователни премии и сумата от 696 лв. - разходи за възстановяване на лизинговия актив, дължими въз основа на Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № ***/06.11.2018 г. сключен между страните, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 70/11.01.2024 г. по ч.г.д.№ 6926/2023 г. по описа на ПлРС.Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част.Прави се искане да се постанови решение, с което да се отмени решение на ПлРС от 22.04.2025 г. по гр.д.№ 3267/2024 г. в частта на уважените искове спрямо него със законните от това последици.

За въззиваемата страна – „***“ЕООД, чрез пълномощник, е депозиран отговор на въззивната жалба, в който е изразено становище, че оплакванията, изложени във въззивната жалба, са изцяло неоснователни.Прави се искане да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди постановеното решение по гр.д.№ 20244430103267 по описа на ПлРС като правилно и законосъобразно в обжалваната му част.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд от 2

22.04.2025 г. в частта, в която е признато за установено на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.342, ал.2, вр. чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, чл.79, ал.1 от ЗЗД чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че А. И. дължи на „***“ЕООД сумата от общо 1 671.83 лв., от която: 747 .30 лв. - неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя, сумата от 61.27 лв. - данъчни задължения; сумата от 167.26 лв. - застрахователни премии и сумата от 696 лв. -разходи за възстановяване на лизинговия актив, дължими въз основа на Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № ***/06.11.2018 г. сключен между страните, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 70/11.01.2024 г. по ч.г.д.№ 6926/2023 г. по описа на ПлРС.

На първо място във въззивната жалба е посочено, че не е обсъден довода на въззивника, че договорът е недействителен, съобразно най-новата практика на СЕС и на ВКС, на която се позовава А. И. в нея, в която изрично е разяснено, че неточното посочване на годишния процент на разходите в договор за потребителски кредит води до недействителност на целия договор.Счита, че не само липсата или неясното посочване на ГПР в договора за потребителски кредит, но и неточното му обявяване - без да са включени всички разходи при определяне в договора на ГПР, води до нищожност (недействителност) на договора, което и предопределя, че длъжникът връща само главницата по заема, без лихви и разноски.

На второ място във въззивната жалба е посочено, че първоинстанционният съд в противоречие с материалния закон е приел, че определеният с договора ГПР не надвишава петкратният размер на законната лихва, като за базисна година, за която следва да се вземе предвид този процент (ГПР) е 2023 г. годината на заявената от кредитора изискуемост на кредита (на лизинга).Счита разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за императивна.За 2018 г.

ОЛП е 0%, което предопределя, че законната лихва е в размер на 10%, а не както е приел първоинстанционният съд, че същата е в размер на 11,42% годишно.

Въззивникът счита, че в случая в договора за финансов лизинг е посочен процент на ГПР от 49,65%, в който се включва единствено лихвата върху главницата, която е в размер на 41,16%, с което формално изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е изпълнено.Позовава се на т.1.27 от ОУ, т.3.10 от 3 същите, както и на чл.11 от договора за финансов лизинг, заключението на ВЛ.Счита, че посочената такса за приоритетно разглеждане представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл.19, ал.1 и 2 ЗПК, който съобразно чл.19, ал.4 от ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с ПМС на РБ.

Според въззивника таксата за приоритетно разглеждане е част от общия разход по кредита за потребителя, дефиниран в §1, т.1 от ДР на ЗПК, поради което подлежи на включване в ГПР.Видно от чл.7 и чл.9 от договора за лизинг, в общия разход по кредита (респ. в ГПР) не е включена нито таксата за приоритетно разглеждане, нито разходите за регистрация на лизинговия актив в КАТ, които също са елемент от уредените в Тарифата на ищцовото дружество такси за допълнителни услуги, а е включена единствено лихвата.Невключването на тези два вида разходи в ГПР е в нарушение на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 по ЗПК по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.Като не е оповестил действителния ГПР в договора, лизингодателят е нарушил изискването на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, като се позовава на чл.22 ЗПК и относно последиците на чл.23 от ЗПК, като в тежест на ответника не са възникнали и задължения да заплати на ищеца процесните суми.

Според въззивника по отношение на исковете за неустойка следва и да се посочи, че тяхната основателност е предпоставена от наличието на валидно съществуващо главно облигационно правоотношение.При недействителен договор, който не може да породи права и задължения за страните, не съществува и нуждата от обезпечителната функция на неустойката като акцесорно задължение, което обезпечава изпълнението на главното задължение, респективно обезпечава изправната страна за понесените вреди от неизпълнението на това задължение, т.е. нищожната сделка обуславя нищожност и на уговореното между страните като обезпечение.

Според въззиваемия таксата за приоритетно разглеждане не е част от общите разходи по кредита и не следва да се включва в ГПР, като се позовава на чл.19, ал.3, т.2 ЗПК.Таксата за приоритетно разглеждане е допълнителна 4 незадължителна услуга, изрично уредена в ОУ и Тарифата; закупуването й не е условие за предоставяне на лизинга; услугата касае преддоговорния етап; ищецът е бил надлежно информиран, тъй като са му предоставени ОУ, Тарифата и СЕФ и той е избрал тази допълнителна услуга.

Таксата за регистрация на лизинговия автомобил в КАТ не е такса, свързана с усвояването на кредита.Първоинстанционният съд неправилно е приел, че тя представлява такса по усвояване на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК.Тя е административна държавна такса, дължима за регистрация на придобития автомобил в съответната служба „Пътна полиция“; свързана с изпълнение на задължението на приобретателя по чл.145, ал.2 ЗДвП; елемент от реалното придобиване и вписване на собствеността върху лизинговия автомобил на името на лизингодателя, за да може впоследствие той да го предостави за ползване на лизингополучателя.Таксата за регистрация не е част от покупната цена на вещта и не представлява разход по усвояване на кредита, а разход за административна услуга на държавен орган.Тя попада в изключението на чл.19, ал.3, т.2 от ЗПК и правилно не се включва в ГПР.

Въззивният съд приема следното.

Между страните е сключен договор за финансов лизинг на 06.11.2018 г.

Освен първоначалната вноска лизингополучателят заплаща и следните първоначални разходи при сключването на договора: такса за приоритетно разглеждане от 400 лв. и разходи за регистрация на лизинговия актив в КАТ, включително държавни такси: 120 лв.

Приложени са и Общите условия към договори за финансов лизинг, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

Тези такси са посочени и в приложената Тарифа към Общите условия, приложима към договори за финансов лизинг, сключвани от дружеството.

От заключението на ВЛ И.а, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че договорният лихвен процент е 41,16%, като общата дължима сума е 20 900.95 лв., от които главница 6 835 лв. и договорна лихва 14 065.95 лв.

ГПР е 49,88%, включвайки главница и лихва, без такса от 400 лв. за приоритетно разглеждане и 120 лв. за регистрация.

5

При включването на тези еднократни такси, ГПР ще достигне до 55,87%, при допустим 5 пъти законната лихва към датата на сключване на договора 50%.

Спорни в настоящето производство са въпросите следва ли да бъдат включени в размера на ГПР горепосочените две такси?

Съгласно чл.3, ал.3 ЗПК разпоредбите на закона се прилагат и за договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката – предмет на договора.

Доколкото процесните суми се претендират въз основа на договор за финансов лизинг, сключен с физическо лице при действието на ЗПК, за което не са наведени твърдения, нито са налице данни, че е действало във връзка с професионалната си или търговската си дейност, то въззивникът има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.