Решение № 368 от 21.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. София , 21.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Бистра Николова

Членове:Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20211001000291 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 260029 от 07.12.2020г., постановено по т.д. № 50/2017г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил е признато за установено по предявения от „Шипинг Навигейшън Лтд“ – дружество, регистрирано в съответствие със законодателството на Република Сейшели, рег. № 157192, със седалище и адрес на управление: „Саунд & Вижън Хаус“, ет. 2, офис 1, ул. „Франсис Рачел“ Виктория, Мае, Сейшели, представлявано от Директора Р. Р., чрез адв. Й.В. Т. – САК, със служебен адрес: гр. ***, ул. „***“, бл. 21, вх. А, ет.1, ап. 4 срещу „Кодиа Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 120Д, ет.6 и „ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар Борис I“ № 62 иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, че вземането на „Кодиа Груп“ ООД срещу „ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност с основание временна финансова помощ и договор за цесия от 27.10.2016г. между „Кодиа груп“ ООД и Д. А. К. в размер на 60 719,92 лв., включено в списъка на приети вземания обявен в ТР на 09.12.2016г. на позиция 2 не 1 съществува.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Кодиа Груп“ с оплаквания за неправилност, относно извода на съда във връзка с посоченото като основание банковия превод от 03.07.2009г. понятие „временна финансова помощ“ и това, че последното би могло да се свърже само и единствено с правния институт на допълнителните парични вноски в дружества с ограничена отговорност по реда на чл. 134 от ТЗ, като първоинстанционния съд изключва възможността „временната финансова помощ“ предоставена от Д. К. да представлява паричен заем. Излага се, че дори основанието на процесното вземане да е Решение на едноличния собственик на „ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност за допълнителна парична вноска по реда на чл. 134 от ТЗ, то противно на приетото от първоинстанционния съд по делото е доказано съществуването към 03.07.2009г. на такова решение. Посочва се, че с обжалваното решение е допуснато неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 181 от ГПК, като се приема, че ищецът по делото е трето по смисъла на посочената разпоредбата лице и е процесуално легитимиран да оспорва датата на съставяне на представения по делото протокол за вземане на решение на едноличния собственик на капитала на „ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност. Излага твърдения, че трети лица по смисъла на чл. 181 от ГПК са само тези неучастващи в съставянето на документа лица, които биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране, защото правата им се намират в правна връзка с права на автора или авторите на частния документ. В този смисъл ищецът по настоящото дело е обвързан от посочената в решението на едноличния собственик на капитала за допълнителна парична вноска дата на неговото подписване и не може да я оспорва. Твърди се, че от събраните доказателства по делото ясно и безпротиворечиво се установява, че „ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност е получило процесната сума на 03.07.2009г., представляваща „временна финансова помощ“, предоставена от Д. К. по това време едноличен собственик на капитала на дружеството в несъстоятелност. Сочи се, че са неправилни изводите на съда по отношение на правото на ищеца да прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане, предвид, че подобно право е предвидено само за длъжника. Моли се за отмяна на така постановеното решение със съответните последици.

Синдикът на „ОЙЛ БГ“ ЕООД – А.Г. М., участващ в производството на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ, изразява становище за основателност на така подадената въззивна жалба.

В допълнение изразява, че е безспорно установено по делото процесната сума да е получена от „ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност, като „временна финансова помощ“ от Д. К., предвид представения по делото отчет по сметка от 04.07.2009г. съставен от „Първа инвестиционна банка“ АД с ясно посочено основание за плащане, а именно „временна финансова помощ“.

На следващо място посочва, че индиция за характера на задължението е и извършеното от длъжника – „ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност частично погасяване, което се установява от доказателствата по делото, а именно Разписка от 28.02.2011г., РКО от 03.07.2009г. и отчет от 03.05.2011г. Посочва се, че са неправилни изводите на съда за приложението на института на давността.

2

Необходимият другар на страната на жалбоподателят в производството - ответникът „ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност изразява становище за основателност на така подадената въззивна жалба. Посочва, че оспореното от ищеца вземане на „Кодиа Груп“ ООД срещу „ОЙЛ БГ“ ЕООД е валидно възникнало и съществува. Твърди, че процесното вземане не е погасено по давност предвид на предявяването му по т.д. № 73/2016г. на КОС.

Ищецът оспорва така подадената въззивна жалба. Излага твърдения за непроведено от страна на ответникът „Кодиа Груп“ ООД, сега въззивник на пълно и главно доказване на основанието и размера на процесното вземане. Сочи за правилен извода на първоинстанционния съд, че предвид непредставянето на доказателства за вписванията в протоколната книга за решенията на общото събрание на дружеството по реда на чл. 143, ал.

1 от ТЗ не може да се достигне до извод за наличието на валидно взето решение на едноличния собственик на капитала за допълнителна парична вноска по реда на чл. 134 от ТЗ. Твърди, че правилно първостепенния съд е приел, че ищецът разполага с правото на възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане. Моли съда да потвърди така постановеното решение. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в законовоустановения срок, същата изхожда от надлежна страна - ответник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази данните по делото във връзка с доводите на страните, намери следното:

Производството пред Окръжен съд – Кюстендил е образувано по искова молба на „Шипинг Навигейшън Лтд“ срещу „Кодиа Груп“ ООД и „ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност, с която са предявени отрицателни установителни искове по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за признаване за установено, че не съществува вземането на „Кодиа Груп“ ООД към „ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност предявено и включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на „ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност с определение на съда по чл. 692 от ТЗ в размер на 60 719,92 лв., с основание временна финансова помощ и договор за цесия от 27.10.2016г. между „Кодиа груп“ ООД и Д. А. К..

За да обоснове правния си интерес от предявяване на иска, ищецът твърди, че във връзка с открито производство по несъстоятелност по т.д. № 73/2016г. на ОС - Кюстендил срещу „ОЙЛ БГ“ ЕООД, в законоустановения срок и в качеството му на кредитор с прието вземане, предвид влязлото в сила Решение № 2840 от 04.12.2018г., постановено по т.д.

4212/2018г. по описа на Софийски апелативен съд е оспорил вземането на ответника „Кодиа груп“ ООД включено в списъка с приети вземания в размер на 60 719.92 лева ( т.2 от списъка от 30.11.2016г.). Това вземане е оспорено от ищеца, но с определение № 248 от 26.04.2017г. постановено по т.д.№133/2016г. съдът го е оставил без уважение.

3

За да обоснове основателността на иска си, ищецът твърди, че вземането предмет на договора за цесия не съществува, поради това, че не било ясно основанието на което се извършва плащане, посочено като временна финансова помощ – заем, суброгация или друго основание, както и не е ясно дали така извършеното плащане следва да се възстанови от дружеството на физическото лице, в какъв размер и срок. Друг аргумент ищецът намира във факта, че при извършване на плащането не бил посочен кредитора в чиято полза се извършва, не бил посочен падежът на задължението, в договора за цесия падежът не е уточнен, не е представена покана до длъжника за погасяване на вземането. Прави възражение за погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност, като изразява разбиране, че липсва разпоредба в закона, която да ограничава възможността за позоваване на погасителна давност от кредитор на длъжника в производството по несъстоятелност.

Сочи, че от датата на възникване на вземането на 03.07.2009г. до датата на извършената цесия 27.10.2016г. са изминали повече от 7 години. Сочи привидност на договора за цесия, намира, че той е създаден с единствената цел да създаде привидно вземане в полза на конкретен кредитор, свързан с едноличния собственик на капитала и да се изместят други кредитори с действителни вземания. В допълнителна искова молба ищецът се е позовал на липса на решение на едноличния собственик на капитала на „Ойл БГ“ ЕООД по чл.137, ал.1 т.9 ТЗ за допълнителна парична вноска по чл.134 ТЗ.

В хода на производството ищецът е оспорил представеното Решение на едноличния собственик на капитала от 03.07.2009г. за допълнителна парична вноска, като антидатирано.

Ответникът „Кодиа Груп“ ООД изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорвана е активната материално – правна легитимация на ищеца - качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност. Оспорвана е представителната власт на представляващия регистрираното в чужбина дружество. Предвид отразеното в представения отчет по сметка основание за извършеното плащане „временна финансова помощ“, се изтъква наличие на яснота относно основанието за извършеното плащане, липса на дарствено намерение у платеца, волята му да предостави сумата 40 000 евро временно, както и тази сума да бъде върната от получателя при отпадане на нуждата от тези средства. Посочено е, че сумата не е била върната от „ОЙЛ БГ“ ЕООД веднага след получаването й, с което мълчаливо е приело да я ползва временно и да я върне, щом има такава възможност. Изтъква, че дори и да не било постигнато никакво съгласие относно предоставяне на сумата и връщането й, тази сума е щяла да се дължи обратно от „ОЙЛ БГ“ ЕООД на Д. К. по силата на разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД поради изначална липса на основание за предоставянето на сумата. Позовава се на нормата на чл.69, ал.1 ЗЗД според която ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

Поради липса на конкретна уговорка Д. К. е имал право да търси обратно платената сума 40 000 евро от деня на предоставянето й 03.07.2009г. Ответникът изразява становище за ирелевантност на обстоятелството дали и евентуално кога „ОЙЛ БГ“ ЕООД е изпаднало в забава за изпълнение на задължението си да заплати обратно дадената му временна 4 финансова помощ. Счита, че това би било от значение само с оглед възникване на акцесорното задължение за заплащане на законната лихва за забава съгласно чл.84, ал.2 вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, каквито не са предмет на исковата молба. Ирелевантен според ответника е и въпроса относно произхода на средствата, предоставени от Д. К. на „ОЙЛ БГ“ ЕООД.

Ответникът заявява, че друг кредитор би могъл да прави възражение за изтекла давност, само при условията и по реда на чл.134, ал.3 ЗЗД вр. с чл.389 ГПК, след като получи овластяване от съда, за каквото твърдения по делото липсват. Излага, че в тежест на ищеца е да докаже, че договорът е привиден.

Ответникът „ОЙЛ БГ“ ЕООД в несъстоятелност също оспорва исковата молба.

Оспорва активната материално правна легитимация на ищеца, поради липса на доказателства да притежава вземане срещу длъжника. Поддържа, че оспореното вземане съществува, като признава, че Д. К. е предоставил на „ОЙЛ БГ“ ЕООД временна финансова помощ от 40 000 евро, която е подлежала на връщане, като на 28.02.2011г. последното е върнало обратно на Д. К. сума в размер на 1 334.95 евро, на 03.03.2011г. сума в размер на 619.45 евро и на 03.07.2009г. сума в размер на 7 000 евро. Ответникът заявява, че е уведомен за цедиране на вземане от 31 045.60 евро от Д. К. на „Кодиа груп“ ООД с договор за цесия от 27.10.2016г., като оспорва довода, че вземането е погасено по давност поради прекъсването й с предявяването му по т.д.№73/2016г. на ОС – Кюстендил, по което „ОЙЛ БГ“ ЕООД не е правило възражение за изтекла давност.