Решение № 414 от 02.05.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Стара Загора, 02.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Богданова при участието на секретаря Пламена Цв. Д. като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Гражданско дело № 20265530100007 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД във връзка със ЗПК за обявяване нищожност на Договор за кредит № ******* от **** г., и в условията на евентуалност – иск за обявяване нищожност на клаузата, предвиждаща начисляване на „такса разглеждане“ от Договор за кредит № ***** от ****** г. В условията на кумулативност е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 79,80 лв., представляваща заплатена без основание сума по Договор за кредит № ******* от ****** г., и в условията на евентуалност – осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 73,54 лв., представляваща заплатена без основание сума за „такса разглеждане“ по Договор за кредит № ****** от ******* г. Претендират се разноски по делото.

Исковете са предявени от Ц. Б. С. от гр. Стара Загора срещу „Вивус.БГ“ ЕООД гр. София. С исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за кредит № ***** от ***** г. за сумата 400,00 лв., при годишен процент на разходите - 49,90% и годишен лихвен процент – 40,97%. В договора била предвидена „такса разглеждане“ в размер на 73,54 лв. Ищецът 1 заплатил всички дължими суми по кредита – 479,80 лв., от които 400 лв. – главница, 6,26 лв. – лихва и 73,54 лв. – такса за разглеждане.

Ищецът счита, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на клаузата, уреждаща размера на дължимата годишно лихва, както и тези уреждащи годишния процент на разходите. Счита, че целият договор следва да бъде обявен за недействителен, поради обстоятелството, че не били посочени условия за прилагане на лихвения процент. Освен това не бил посочен правилния годишен процент на разходите в процесния договор за кредит. Липсвала разписана методика за изчисляване на ГПР, което създавало неяснота за потребителя. Не била спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В договора било предвидено заплащане на „такса разглеждане“, която била нищожна, в нарушение на разпоредбата на чл.10а ЗПК. Не било ясно дали уговорената „такса разглеждане“ била включена в ГПР, като ищецът счита, че ако същата е включена, то този процент би бил много по-висок. Посочването на ГПР различен от действително прилагания било заблуждаваща търговска практика, която водела до неравноправие в отношенията между страните и съответно до нищожност на договора. Самата клауза за начисляване на „такса разглеждане“ противоречала на добрите нрави, била неравноправна и съответно нищожна.

Поради това счита, че целият договор за кредит е нищожен.

В случай, че съдът приеме, че договорът за кредит не е изцяло нищожен, счита, че клаузата за начисляване на „такса разглеждане“ по кредита противоречи на добрите нрави и е нищожна.

Ищецът моли съдът да прогласи за нищожен Договор за кредит № ***** от ****** г. на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност моли съда да прогласи за нищожна клаузата, предвиждаща начисляване на „такса разглеждане“ от Договор за кредит № ****** от *****г. на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, поради неспазване на нормите на чл.

143, ал.1 ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Ищецът моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 79,80 лв., представляваща заплатена без основание сума по Договор за кредит № ****** от 27.12.2022 г., поради нищожността на договора, и в условията на евентуалност осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 73,54 лв., представляваща заплатена без основание сума за „такса разглеждане“ по Договор за кредит № ***** от 2

**** г., поради нищожността на клаузата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Претендира направените разноски по делото.

В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор, с който заявява, че оспорва предявените искове.

Ответникът счита, че исковете са неоснователни. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит с посочените в исковата молба параметри, както и изплащането на дължимите суми по договора. Счита, че договорът за кредит е сключен при спазване на всички изисквания на ЗПК.

Ищецът е предпочел да се възползва от услугата „бързо разглеждане на кредита“, което му давало възможност кредитът да бъде одобрен в рамките на 15 минути, вместо за 7 календарни дни. Заплащането на таксата за бързо разглеждане не била условие за отпускане на кредита, а се заплащало за тази допълнителна незадължителна услуга. Ищецът бил запознат предварително с условията по договора и общите условия и се съгласил с тях. Сочи, че с оглед незадължителния характер на услугата и доколкото не представлява условие за сключване на договора, не е необходимо да бъде включена в ГПР.

Ответникът счита, че не са налице предпоставките за прогласяване на нищожността на процесния договор, нито на клаузата, предвиждаща начисляване на „такса разглеждане“.

Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни.

Претендира разноски. Прави възражение за разноските на ищеца, като счита, че ищецът злоупотребява с права, завеждайки множество дела срещу различни кредитни институции с идентичен предмет.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:

С Определение № *****/**** г. от закрито заседание по настоящото дело съдът е приел за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта на сключения между страните Договор за кредит № ***** от **** г., както и заплащането на всички начислени по договора суми от страна на ищеца.

Видно от представения по делото Договор за кредит № **** от **** г., ответното дружество е предоставило на ищеца Ц. Б. С. потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на 400,00 лв., при годишен процент на 3 разходите - 49,90% и годишен лихвен процент – 40,97%. В договора била предвидена „такса разглеждане“ в размер на 73,54 лв.

Страните не спорят, че ищецът е изпълнил цялото си задължение по кредита, като е заплатил сумата от общо 479,80 лв., от които главница в размер на 400 лв., възнаградителна лихва в размер на 6,26 лв. и такса за допълнителна услуга „бързо разглеждане“ в размер на 73,54 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид това, процесният договор попада в легалната дефиниция на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на него са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът намира, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.

22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно същата разпоредба договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, 4 когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В договора за паричен заем е посочен процент на ГПР 49,90%, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Това посочване обаче не отразява действителното правно положение, тъй като в ГПР не е включена уговорената по договора такса за допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи, която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Предвид изложеното се налага извод, че договорът за паричен заем не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочване на действителния процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което представлява нарушение по чл. 22 ЗПК, водещо до недействителност на договора. Следва да се уточни, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е посочен, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато посочения в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото потребителят е реално лишен от информация за приложимия ГПР, което право му признава и гарантира ЗПК. Предвид изложеното се налага извод, че процесният договор за кредит не отговаря на изискванията, уредени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочване на действителния процент на ГПР. След като в договора не е 5 посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което представлява нарушение по чл. 22 ЗПК, водещо до недействителност на целия договор. В този случай по правилата на чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита.

От представените по делото писмени доказателства и изявленията на страните се установи, че във връзка с погасяване на задължението си, ищецът е заплатил на ответното дружество сумата в размер на 479,80 лв. Предвид изложеното следва да се приеме, че ищецът е заплатил на ответното дружество сумата в размер на 79,80 лв., чиято равностойност е 40,80 евро, при начална липса на основание, поради което и предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски за държавна такса.