Решение № 144 от 22.04.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Пазарджик, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20265220200247 по описа за 2026 година взе предвид следното:

С жалбата си срещу Наказателно постановление №26-1818-000002/ 03.02.2026г. на Началник сектор в ОДМВР Пазарджик, РУ Пазарджик, жалбоподателят Е. А. И., ЕГН ********** от с.Юнаците,ул. Четиридесет и пета“ №1,чрез адв.К. У. твърди, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено в противоречие на материалния и процесуален закон. Моли да бъде отменено обжалваното постановление. Сочи доказателства и претендира разноски.

За наказващия орган не се явява процесуален представител . Постъпило е писмено становище за неоснователност на подадената жалба. Не сочи нови доказателства.Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, прие за установено следното:

На жалбоподателя Е. И. е издадено обжалваното постановление за това, че на 27.10.2025г. в 11.45ч. в гр.Пазарджик, ул.“Пловдивска“, бензиностанция Лукойл, посока към гр.Пазарджик, ,управлява лек автомобил „ Пежо 307“, рег.

1

№ РА****КН, лична собственост,– предстоящ собственик, видно от регистриран договор за покупка на МПС на 05.06.2025г., като автомобилът е със служебно прекратена регистрация от дата 07.08.2025г., на основание чл.143ал.15 ЗДвП.

Отбелязано е, че по случая е образувана прокурорска преписка №7228/2025г. на РП Пазарджик, която с постановление от 17.12.2025г. отказва да се образува досъдебно производство срещу лицето.Преписката е върната в РУ Пазарджик за отношение.НП се издава на основание чл.36ал.2 ЗАНН.

Посочено е, че е нарушена разпоредбата на чл.140ал.1 ЗДвП. Наложена е на жалбоподателя Е. И. глоба в размер на 200лв. и е лишена от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175ал.3 предл. 1 ЗДвП.

По делото се приеха материали по прокурорска преписка №7228/2025г. на Районна прокуратура Пазарджик.

Видно от Постановление от 17.12.2025г. по прокурорска преписка №7228/2025г. , Районна прокуратура Пазарджик отказва да образува досъдебно производство за евентуално престъпление по чл.345ал.2 НК , извършено от Е. И. за това, че на 27.10.2025г. в 11.45ч. в гр.Пазарджик, ул.“Пловдивска“, бензиностанция

Лукойл, посока към гр.Пазарджик,управлява лек автомобил „ Пежо 307“, рег.№ РА****КН, собственост на С.Д.К. Прието е от прокурора, че липсва субективния елемент на престъплението,което може да се извърши само с пряк умисъл, тъй като Е.

И. не е знаела за служебно прекратената регистрация на управлявания от нея автомобил, както и че същия не е пререгистиран в срок.

От приета Справка за прекратяване на регистрацията на лек автомобил „ Пежо 307“, рег.№ РА****КН се установява, че на 05.06.2025г. е регистриран договор за покупко - продажба,като на 07.08.2025г. е извършено служебно прекратяване на регистрацията на основание чл.143ал.15 ЗДвП.

От фактическа страна, жалбоподателят И. не оспорва изложената в НП фактическа обстановка. Поради това, въпреки че не е приложен цитираният в НП договор за покупка на МПС на 05.06.2025г.Съдът приема, че на тази дата Е. И. е закупила процесния автомобил ,но не изпълнила задължението си по чл.145ал.2 ЗДвП да го регистрира в качеството си на приобретател .

Ето защо Съдът намери за установено от фактическа страна, че жалбоподателят Е. И. на 27.10.2025г. в

11.45ч. в гр.Пазарджик,

2 ул.“Пловдивска“, бензиностанция Лукойл, посока към гр.Пазарджик, е управлявала лек автомобил „ Пежо 307“, рег.№ РА****КН, лична собственост, като автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от дата 07.08.2025г, на основание чл.143ал.15 ЗДвП.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,при установените фактически обстоятелства, от правна страна приема следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН .Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.2 ЗАНН .По същество Съдът намира жалбата за основателна.

Процесното НП е издадено от компетентен орган, при условията на чл.36ал.2 ЗАНН. От друга страна, в настоящето производство Съдът следва да провери изцяло правилността на постановения санкционен акт, независимо от основанията , посочени от жалбоподателя,както от формална, така и от материална страна.

Съдът счита, че при издаване на обжалваното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

На първо място, в нарушение на чл.57ал.1т.5 ЗАНН в обжалваното постановление не е посочена датата, на която е извършено нарушението и поточно датата, на която е изтекъл едномесечния, а не двумесечния срок, в който жалбоподателят е бил длъжен да регистрира придобитото ППС.

Отделно не е ясно на коя дата наказващият орган приема да е извършено нарушението, т.е. липсва съществен реквизит на вмененото административно нарушение.

На второ място ,при изложените фактически обстоятелства непрецизно е посочена като нарушена единствено нормата на чл.140ал.1 ЗДвП, вместо тази на чл.145ал.2 ЗДвП или поне връзката между чл.140ал.1 ЗДвП и чл.145ал.2 ЗДвП.

Според чл.145ал.2 ЗДвП приобретателят на регистрирано ППС е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото ППС в службата за регистрация на ППС по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика , освен когато ППС е придобито с цел продажба.

3

Нарушението на чл.145ал.2 ЗДвП се санкционира със специалната норма на чл.177 ал.6 предл.2 ЗДвП - на лице, което не изпълни задължение по чл.144ал.3 или чл.145ал.2 ЗДвП се налага глоба или имуществена санкция в размер на 200лв. , а не по чл.175ал.3 предл.1 ЗДвП, където санкцията е много по-тежка.

В този аспект следва да се добави, че съгласно легалната дефиниция, дадена в параграф 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни, "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Според чл. 4, ал. 1 от посочената Наредба, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията.

Съгласно чл. 18б, ал. 1, т. 10 от същата Наредба регистрацията се прекратява на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП по отношение на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Т.е. при промяна на собствеността върху превозното средство и непредприемане на действия от страна на новия собственик в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в съответната служба за регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради неизпълнение в срок на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което не е необходимо контролните органи да информират жалбоподателя за прекратяването на регистрацията ,като законът не им вменява и такова задължение.

В настоящият случай се установи, че жалбоподателят И . е управлявала лекият автомобил със служебно прекратена регистрация на основание чл.143ал.15 ЗДвП, като по този начин е нарушила разпоредбата на чл. 140, ал.

4

1, изр. 1 от ЗДвП, но във вр. с чл.145ал.2 НК, поради което неправилно и е наложена предвидената в разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон санкция.

Както беше изложено, неизпълнението на задължението по чл.145ал.2 З Д в П е основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност на приобретателя на основание чл. 177, ал. 6 от ЗДвП /така и Решение № 904 от 25.09.2018 г. на АдмС - София област по адм. д. № 486/2018 г./.

Налага се извода, че разпоредбите на чл. 140, ал. 1 и чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, макар и свързани, съдържат самостоятелни административни нарушения, които се санкционират на различни основания, съответно се определят и различни административни наказания. При това жалбоподателят И. е санкционирана по по-тежко наказуем състав.

Тези процесуални нарушения с а неотстраними в настоящето производство ,поради което атакуваното постановление следва да бъде отменено.

В допълнение, Съдът не споделя аргумента в жалбата за липсата на субективния елемент на извършено нарушение. Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП /действаща редакция от 07.09.2025 г., изменение обнародвано с ДВ бр.

64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г./ ,т.е. в сила и към датата на извършване на процесното нарушение служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Жалбоподателят И . е наясно с датата на прехвърляне на собствеността и със задължението си да регистрира превозното средство и последицата по чл. 143, ал. 15 ЗДвП за прекратяване на регистрацията. Беше вече отбелязано, че не е необходимо уведомление, за да се приеме, че е налице узнаване. В тази хипотеза не е приложимо и Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, което е относимо за нарушението по чл.143ал.10 ЗДвП, а не към нормата на чл.143ал.15 ЗДвП.

С оглед изхода от делото, в тежест на наказващия орган следва да се възложат сторените от жалбоподателя И. разноски за адвокатско

5 възнаграждение в размер на 255.65 евро/ 500лв./, което не е прекомерно , съобразно нормите на чл.18ал.2 във вр. с чл.7ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения. В тази връзка е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който жалбоподателят И. е заплатил на адв. К. У. сумата от 255.65 евро/ 500лв./, адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и

Пазарджишкият районен съд на основание чл.63ал.ал.2т.2

ЗАНН

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление №26-1818-000002/ 03.02.2026г. на Началник сектор в ОДМВР Пазарджик, РУ Пазарджик, с което на Е. А. И., ЕГН ********** от с.Юнаците,ул." Четиридесет и пета“ №1 е наложена глоба в размер на 200лв. и е лишена от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Осъжда ОДМВР Пазарджик да заплати на Е. А. И., ЕГН ********** от с.Юнаците,ул. Четиридесет и пета“ №1 сумата от 255.65 евро/ 500лв./, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6