Решение № 237 от 24.06.2022, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Враца, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 09.06.2022 г. /девети юни две хиляди двадесет и втора година/ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА

КОЦЕВА

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ при секретаря

ДАНИЕЛА МОНОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело № 243 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „П.К.Б.“ ЕООД, ***, чрез * К.М., против Решение №19 от 28.02.2022 г., постановено по АНД №309 по описа на Районен съд – Козлодуй за 2021г. С оспореното решение е потвърдено НП № К-030331/08.10.2021 г. на Директор в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

В касационната жалба са изложени пространствени аргументи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, включително, че е необосновано - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК.

Поддържа се изложеното и в първоинстанционната жалба твърдение за неспазване в производството по налагане на административно наказание на изискуемите от законодателя в чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН императивно изброени реквизити. Сочи се, че изводите на съда са изградени върху неправилните фактически констатации, изложени в атакуваното НП, като не е извършен анализ и не са обсъдени представените по преписката доказателства, нито са разгледани възраженията на жалбоподателя, в резултат на което неправилно е прието, че дружеството е осъществило състава на визираното в НП административно нарушение. Твърди се, че опороченото административнонаказателно производство, както и допуснатите съществени процесуални нарушения при постановяване на оспорения съдебен акт, касаят правото на защита на наказания субект и се иска отмяна на решението на районния съд и отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, чрез представено по делото писмено становище от процесуалния му представител ** С.Д., намира касационната жалба за неоснователна, а нарушението, за което е наложена санкция за безспорно доказано и моли за решение, с което да се остави в сила решението на районния съд, като правилно, законосъобразно и обосновано.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от ОП-Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на оспореното решение, тъй като нарушението е доказано и не са налице релевираните с жалбата основания за отмяна на решението.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд – Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на делото е Решение № 19/28.02.2022 г., постановено по АНД № 309/2021 г. на Районен съд - Козлодуй, с което е потвърдено НП № К-030331/08.10.2021 г. на Директор в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на основание чл.45, ал.1 от

Закон за потребителския кредит /ЗПК/ на „П.К.Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.10а, ал. 2 от същия закон.

За да потвърди оспореното НП, въззивният съд е приел в решението, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура, съдържа задължителните реквизити по чл.42 от същия закон, а санкционният акт е постановен съгласно изискванията на чл. 57 ал. 1 ЗАНН, като описаното в него нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. Същите са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.

34 ЗАНН и в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението и начина на констатиране на същото. При преценката за съответствието на процесното НП с материалния закон, във връзка с установените факти въз основа на представените по делото доказателства, РС е приел, че след като в договора за потребителски кредит съществува уговорка, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същите се явяват в противоречие с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, изрично забраняваща събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита. За да обоснове тези изводи, съдът е установил, че таксата „Фаст“ е включена в размера на погасителните вноски, следователно е предоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетно разглеждане на искане, без оглед на резултата от това разглеждане. По отношение на услугата „Флекси“ е установено, че предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника, същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания, което по същество представлява управление на кредита. В резултат на така прието въззивният съд е потвърдил изцяло оспореното НП, като законосъобразно.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Противно на изложеното в касационната жалба са обсъдени възраженията на жалбоподателя, включително наведените и в касационната жалба за опорочено административнонаказателно производство и нарушено право на защита и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал.

2, изр. 2 от АПК препраща към тях и не следва да бъдат повтаряни. Правилно от въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната страна на нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна, както и напълно се споделят мотивите за правилно наложена имуществена санкция в минималния предвиден в разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗПК размер от 3000 лева, поради което не подлежи на допълнително редуциране от съда.

Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становище на съда за различни констатации от тези, отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС водещи до потвърждаване на НП, като законосъобразно.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира подробно изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на защита, а не релевантен по делото факт.

При осъществения контрол по реда на чл.218, ал. 2 АПК, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила.

Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от

Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал.

5 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 100 лева.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал.

2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №19/28.02.2022 г., постановено по АНД № 309/2021 г. по описа на Районен съд – Козлодуй.

ОСЪЖДА “П.К.Б.“

ЕООД, ***, да заплати на Комисия за защита на потребителите, разноски по делото в размер на 100.00 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.