Определение № 1130 от 04.05.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1144/2022
- Вид
- Определение № 1130
- Подписан
- 04.05.2022
- В сила
- 04.05.2022
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Мирела Георгиева Чипова
Цитирани разпоредби
- чл.61, ал.1 · Закон за наследството
- чл.130, ал.3 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1130 гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20225300501144 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.121 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на Й.И.К., действаща като майка и законен представител на малолетното дете М.Т.К., чрез пълномощника й по делото адв. З.Х., против Определение №2218 от 28.02.2022г., постановено по ч.гр.д.№20225330102684 по описа на РСПловдив, V гр.с., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд- Варна. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото за разглеждане от Районен съдПловдив.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба на Й.И.К., действаща като майка и законен представител на малолетното дете М.Т.К., с която е поискано на основание чл.130, ал.3 от СК издаване на 1 разрешение за извършване на отказ на малолетната от наследството, останало от покойния й баща Т.В.К., починал на 13.02.2021г.
С обжалваното определение съдът е приел, че тъй като последното местожителство на наследодателя е било в гр. Варна , то наследството му е открито там, поради което и съгласно разпоредбата на чл.49, ал.1 от ЗН делото е подсъдно на Районен съд- Варна.
Определението е неправилно.
Действително съгласно разпоредбите на чл.49, ал.1, чл.52 и чл.61, ал.1 от Закона за наследството приемането и отказът от наследство се извършват с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството и се вписват в съответната книга. В случая по делото се установява от писмените доказателства, че последното местожителство на наследодателя Т.В.К. е било в гр. Варна, където е открито наследството му, поради което, както правилно е приел първоинстанционният съд, съответните действия по приемане и отказ от наследство следва да се извършат пред Районен съд- Варна. В случая обаче първоинстанционният съд не е бил сезиран с молба за вписване на приемане или отказ от наследство, а с искане за издаване на разрешение по чл.130, ал.3 от СК на малолетно лице да извърши отказ от наследство, компетентен за което съгласно посочената разпоредба е районният съд по настоящия адрес на детето. Доколкото настоящият му адрес е в района на Районен съд- Пловдив, то компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността на така подадената молба е Районен съд- Пловдив.
Предвид горното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото- върнато за разглеждане от Районен съд- Пловдив за произнасяне по молбата, с която е бил сезиран.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №2218 от 28.02.2022г., постановено по ч.гр.д.№20225330102684 по описа на РС- Пловдив, V гр.с., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност 2 на Районен съд- Варна.
ВРЪЩА делото за разглеждане на Районен съд- Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3