Решение № 32 от 30.01.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Смолян, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20255400500658 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С. В. Д. ЕГН ********** против Решение № 383 от 14.08.2025г., постановено по гр. дело № 268/2025г по описа на Районен съд – Смолян, в частта, с която ползването на семейното жилище, находящо се в гр. С., ул. “Ч.“ № *, е предоставено на Р. Б. Д. ЕГН **********.

В останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност и несправедливост на решението в обжалваната му част. Заявява, че семейното жилище е единственото й жилище, няма жилище в град П. и никога не е имала. Твърди, че до настоящия момент страните ползват съвместно семейното жилище, находящо се в град С. улица „Ч.” № *. Достъп до него има и ищецът, като той ползва и вила над С., където отглежда животни по програма и получава солидни субсидии по европейски проекти. Т.е. не е вярно, че е безработен. Животните отглежда като пълномощник на сина им, тъй като е вписан в Централния кредитен регистър като некоректен платец.

Твърди, че подпокривното пространство е преустроено на жилище с кухня и санитарен възел, обзаведено с всичко необходимо, което ищецът отдава под наем. Същевременно в заключението си вещото лице изобщо не коментира подпокривното пространство, което е жилище с отделен вход и може да се ползва самостоятелно като трето ниво на къщата. Къщата е на три нива, всяко с отделен вход, като апартаментът на второ ниво също може да се преустрои в 1 самостоятелно жилище, тъй като има баня и тоалетна и лесно може да се обособи и кухня. Жалбоподателката твърди, че в момента ползва първия етаж, ищецът – втория, като отдава под наем третия, т.е. подпокривното пространство. Поддържа становище, че експертизата е непълна: по документи наистина къщата се води двуетажна еднофамилна със застроена площ по 39 кв.м. на етаж - два етажа, но след редица преустройства вече е с разгъната жилищна площ от около 300 кв.м. Поради това счита, че семейното жилище може да се ползва съвместно и в момента. Ищецът го ползва често: макар че не живее постоянно в жилището, винаги е имал достъп до него.

Търси отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което се постанови съвместно ползване на семейното жилище.

Прави се доказателствено искане за допускане на допълнителна експертиза по въпроса може ли семейното жилище да се ползва съвместно.

От страна на въззиваемата страна – Р. Б. Д. ЕГН **********, е депозиран отговор на въззивната жалба в законовия срок, в който се излагат съображения за нейната неоснователност, както и за правилност и обоснованост на решението в обжалваната му част, което се иска да бъде потвърдено. Поддържа се становище, че с въззивната жалба се въвеждат твърдения, неразвити пред районния съд, за които е настъпила преклузия, които освен това са и неверни и недоказани. Невярно е твърдението, че ответницата няма жилище в гр. П., тъй като обратното следва от показанията на св. К., както и от обстоятелството, че ангажираният от нея адвокат е от Пловдивска адвокатска колегия. Не е представила и декларация за семейно и имотно състояние, от която да е видно притежава ли жилищен имот или не, има ли доходи и какви. За невярно се счита и твърдението, че до настоящия момент страните съвместно ползват семейното жилище, което е и невъзможно с оглед на изключително обтегнатите им отношения, в какъвто смисъл са и показанията на св. К. и З.. Ищецът твърди, че няма достъп до семейното жилище, тъй като, когато е в него, ответницата държи ключ отвътре, а и постоянно вика полиция. Същевременно жилищната сграда над С. не е негова собственост, а на баща му и само от време навреме пребивава там, а в останалото време, тъй като няма къде да живее, е при сестра си в кв. Р., което е само временно решение. Що се касае до животните, те не са негови, а на сина му, на когото ищецът помага и всички субсидии получава той. Счита, че дали е вписан в Централния кредитен регистър като некоректен платец, е без значение за спора, въпреки че и това показва, че няма доходи и му е невъзможно да си намери жилище под наем, а възможностите на страните да се устроят жилищно следва да се вземат под внимание от съда. В случая видно от показанията на св. З. въззивницата има действащи фирма, фурна и солариуми и доходи от тях, с които й е възможно да се устрои жилищно. Що се касае до подпокривното пространство, то наистина е такова с височина под допустимата, като в краищата на помещенията не може да се ходи прав. Освен 2 това то е собственост на баща му, който сам си го е направил с лично негови средства. Не е вярно, че в него има наематели, в него живее близък, който не плаща нищо. Освен това, подпокривното пространство не е жилище, като и по проект няма отделен етаж.

Възразява срещу доказателственото искане в жалбата: приетата от РС СТЕ не е оспорена, нито е поискана допълнителна експертиза. Подпокривното пространство действително има отделен вход, но не е жилище и не може да се ползва самостоятелно като трето ниво на жилищната сграда. Не е вярно, че жилищната сграда е на три нива, вещото лице изрично посочва, че жилищната сграда е на 2 нива и заключението не е оспорено. Описаните от експертизата 2 нива на жилищната сграда всъщност касаят семейното жилище, като на първото ниво са хола, кухнята и банята с тоалетната и от първо ниво към второ ниво има вътрешно стълбище, а на второ ниво са 3-те спални и на първо ниво няма такива. Неоснователно се сочи, че второто ниво може да се преустрои в самостоятелно жилище, тъй като имало баня и тоалетна. Съдебната практика е категорична, че правото на ползване се разпределя, без да се правят значителни преустройства. Не е вярно, че ищецът ползва втория етаж, а въззивницата - първия, тя ползва и първия, и втория етаж, където спи, тъй като на първия етаж няма спални. И най-вече, поради изключително обтегнатите отношения между страните съвместно ползване на семейното жилище е невъзможно. Освен това жилищната сграда, в която се намира семейното жилище, е съсобствена с бащата на ищеца - Б. Д., а от показанията на св. К. се установява, че въззивницата не се разбира и с него и съвместното обитаване на жилищната сграда от нея и баща му също е невъзможно.

Претендират се разноски.

Допълнителни съображения страните излагат в съдебно заседание.

СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Спорът е по чл. 56 СК относно предоставяне на семейното жилище след развода, като и двете страни правят искане в този смисъл /във въззивната жалба искането на ответницата е само за съвместното му ползване с ищеца/.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в останалите му части: прекратяване на брака с развод на основание чл. 49, ал. 1 СК като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по вината и относно фамилното име след развода.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество. То е и правилно в рамките на оплакванията в жалбата, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни 3 материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК. Доколкото от брака няма ненавършили пълнолетие деца, въззивният съд не дължи служебна проверка за съществени процесуални нарушения, които да трябва да поправи с оглед на задължението му да следи за интереса на родените от брака деца и без да има наведени от страните оплаквания.

По доводите в жалбата съдът намира следното:

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, във връзка с които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

Допълнително по делото се установяват и следните факти от значение за повдигнатия пред въззивния съд правен спор:

Няма спор, че семейното жилище представлява ½ ид.ч. от жилищна сграда в гр. С. ул. Ч. № *.

Няма спор също, като това се установява и от доказателствата по делото, че целият имот е закупен от ищеца /след сключване на брака му с ответницата през 1989г/ и трето за спора лице - К. Б. Т., с договор за продажба от 1997г. Впоследствие с договор за покупко – продажба от 27.09.2007г третите за спора лица - К. Б. Т. и Р. А. Т., прехвърлят на ответницата /по време на брака й с ищеца/ своята ½ ид.ч., придобита с договора от 1997г в режим на СИО. С договор за покупко – продажба от 30.07.2013г бившите съпрузи прехвърлят на сина си своята ½ ид.ч. от недвижимия имот, придобит в режим на СИО, която с договор за замяна от 15.05.2019г е прехвърлена на трети за спора лица – Б. и Н. Д., като от свидетелските показания се установява, че Б.

Д. е баща на ищеца.

Следователно, жилищният имот е съсобствен с трети за спора лица – родителите на ищеца.

От показанията на св. К. /сестра на ищеца/ и св. З. /без родство/ се установява, че къщата на ул. Ч. представлява кухня с трапезария и хол, вътрешно стълбище и на втория етаж – спални, с баня и тоалетна и подпокривно пространство.

Няма спор, че подпокривното пространство не е обитавано от съпрузите и децата им до навършване на пълнолетие. Спорно е само от кого се използва това пространство – от наемател или е безвъзмездно предоставено на трето лице.

Разясненията на пар. 1 СК и т. І от ППВС № 12/28.11.1971 год. налагат извода, че семейно е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца за задоволяване на жилищните им 4 нужди на ежедневна база, т.е., където са живели страните и техните деца към момента на фактическата раздяла.

Следователно, процесното семейно жилище се състои само от първите две нива на жилищната сграда. Третото ниво или подпокривното пространство не е ползвано от съпрузите, а от трето за спора лице /бащата на ищеца, впоследствие – други лица/, поради което не е част от семейното жилище и не следва да се отчита при преценката на съда за обстоятелствата относно обективната възможност за реалното му обособяване или съвместното му ползване. Поради това правилно подпокривното пространство не е било предмет на експертно изследване, както и на преценка от съда. По този въпрос следва да се посочи също, че становището на жалбоподателката е противоречиво: от една страна, в жалбата се твърди, че ищецът го отдава под наем и в него има наематели, от друга, в хода по същество заявява чрез пълномощника си, че в момента това пространство се ползва от нея, а в реплика – че се отдава под наем. Така или иначе обаче, доколкото третото ниво не се покрива от понятието за семейно жилище съобразно горепосочените критерии, какви са характеристиките му, как и от кого се ползва, е без значение за изхода на повдигнатия пред съда спор.

При разрешаване на спорния по делото въпрос следва да се съобразят задължителните разяснения, дадени в т. 10 на ППВС № 12/71 г., застъпени и доразвити в задължителната съдебна практика на ВКС, от които се формира извод, че семейното жилище може да се ползва от двамата съпрузи поотделно, в случай че жилищните и сервизни помещения могат да се обособят в отделни жилища без преустройство, изменения или промяна в предназначението им, независимо дали отношенията са търпими или не, а ако няма достатъчно сервизни помещения за двамата, се разпределят жилищните помещения при общо ползване на сервизните, но само ако отношенията между бившите съпрузи са търпими. Отношенията са търпими, когато са основани на толерантност, установена поносимост, умереност и нормален диалог, когато липсва физически или психически тормоз, а поведението е насочено към избягване на конфликти, прояви на такт и разрешаване на проблемите чрез взаимни отстъпки. Съдът следва да прецени кой е собственик на жилището, от колко помещения се състои и дали има помещения, които не се обитават от членове на семейството; възможно ли е да се определят самостоятелни реални части от семейното жилище без общо ползване на помещения, като, ако това е невъзможно, но отношенията са търпими, да се определи кои помещения от кого ще се ползват. Едва когато се установи, че жилището не може да се разпредели за ползване между бившите съпрузи, съдът пристъпва към преценка на кого да предостави жилището, като се вземат предвид жилищната им нужда – чл. 56, ал. 1 СК , интересите на ненавършилите пълнолетие деца, ако има такива, вината, здравословното състояние и други обстоятелства – чл.

Разпечатката съдържа 37 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/829b7121-47d2-44ea-b83d-ac39d87e9197