Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 368 от 24.03.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2924/2021
Вид
Решение № 368
Подписан
24.03.2022
В сила
24.03.2022
Състав
Деспина Георгиева Георгиева, мл.с. Симона Радославова Донева, Златина Иванова Кавърджикова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.11 ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.17 ал.6 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5 ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9 ал.3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Варна, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20213100502924 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по въззивната жалба вх.рег.№ 34069/01.10.2021г от СТ. Й. ИВ. ЕГН ********** от гр.Варна, жк"Вл.В." бл.62 ет.3 ап.12 срещу решението на ВРС-31с-в № 1201/24.09.2021г по гр.д.№ 9319/2021г в частта му, с което същият Е ЗАДЪЛЖЕН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. П. ИВ. ЕГН ********** от гр.Варна жк."Вл.В." бл.62 ет.3 ап.12; ОТСТРАНЕН Е от семейното жилище, находящо се в гр.Варна жк."Вл.В." бл.62 ет.3 ап.12, за срок от 12 месеца; ЗАБРАН ЕНО Е на същия да доближава П. П. ИВ. до жилището й в гр.Варна жк."Вл.В." бл.62 ет.3 ап.12, както и местоработата на адресв гр.Варна ул.,,П.К.“ № 5, на разстояние по-малко от 50м /петдесет метра/, за срок от 12 месеца; на същия е наложена ГЛОБА в размер на 200лв, на осн.чл.5 ал.4 ЗЗДН; ОСЪДЕН е да заплати на ищцата сторените по делото разноски в размер на 800лв, на осн.чл.78 ГПК; както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт , по сметката на ВРС държавна такса в размер на 50лв, на осн.чл.11 ал.3 от ЗЗДН вр.т.8 от Тарифа 11 към ЗДТТСС.

Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като вместо това бъде постановено друго за отхвърлянето на иска.

Претендира сторените за въззивното производство разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 46192/23.11.2021г от 1

П. П. ИВ., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото потвърждаване.

Претендират се сторените за въззивното производство разноски.

Производството е по реда на чл.4 от ЗЗДН, образувано по молбата на П.И., която излага, че с ответника С.И. имат сключен граждански брак от 17.05.2008г и от брака имат две деца М. и Д.. Живеят в семейното им жилище в гр.Варна ж.к.„Вл.В." бл.62 ет.3 ап.12 заедно с децата. Имотът бил придобит в режим на СИО.

На 19.03.2021г поради влошените им отношения подала молба за развод.

Молителката описва поведението и действията на ответника за времето след подаване на молбата за развод, като излага твърдения за системно осъществяване на насилие спрямо нея, изразяващо се в нападки, обиди, следене, упражняване на сексуално насилие и икономическа принуда.

В конфликта между тях ответникът започнал да използва и роднините си. Сестра му и майка му започнали да идват в жилището им и да й вдигат скандали по всякакви поводи.

Въпреки, че подала жалба в Полицията срещу действията им те продължавали да идват вкъщи и да я заплашват, че ще я бият и изхвърлят.

Молителката е представила декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН, в която заявява, че на 25.05.2021г й на нейния тел.номер се обидил отв.СТ. Й. ИВ. и сестра му Д. Й. ИВ. , като последната й казала „Ти знаеш ли къде са ти децата, ма...Хич не се прибирай! Сменила съм патрона и багажът ти е пред вратата."

Когато молителката стигнала до входната врата на жилището , извадила ключа за вкъщи и се опитала да отключи, но не успяла. Започнала да звъни на звънеца, но никой не й отворил. След известно време чула гласа на Д. зад вратата „Не мога да отключа, не става, ще ти изхвърля багажа през терасата, върви си го събирай и се махай". Когато й казала, че ще позвъни на тел.112, Д. й отключила и двамата със СТ. й препречили пътя на входа, за да не може да влезе. След като успяла да влезе с усилие, те започнали да викат и да я снимат.

Инстинктивно започнала да търси децата и ги намерила затворени в една от стаите. Когато ги попитала защо са там, й казали, че баща им и Д. са им казали да стоят и да не мърдат.

На 29.05.2021г около 11.30ч вкъщи се прибрал СТ. Й. ИВ. и й казал, че нямало да ходят никъде, започнал да крещи пред децата, че ако тя излезе с тях, повече да не се връща, че нямала право да излиза с децата си.

На 31.05.2021г около 18 .30ч, пред ОЗД № 12 „Първи Юни“-гр.Варна, СТ. я блъснал и казал „Хайде да оставим мама да се прибира пеша в дъжда. Тя нали обича да ходи." Когато се прибирали заключили входната врата на блока и я оставили навън.

На 01.06.2021г между 13.00 и 13.30ч в гр.Варна, в района на ОУ „Св.Патриарх Евтимий"-Варна, рязко спрял автомобила си „Фолксваген Туран“ и й казал да слиза с думите „Хайде махай се, ма...нямаш работа в моята кола!". В момента, в който започнала да слиза , 2 той потеглил с колата и тя, за да не падне, се хванала за вратата, при това той не спрял.

След като влязла в Център за социална рехабилитация и интеграция на деца с множество увреждания ИРИС - С.И. започнал да й звъни по телефона и да й говори, че не трябвало да се прибира вкъщи, че нямала къща, и че нямало да й отвори вратата.

На 14.06.2021г около 18 .00ч СТ. и майка му М. И. нахлули без покана в Център а за социална рехабилитация и интеграция на деца с множество увреждания ИРИС и се развикали защо Д. била там, какво правела при „болните деца", защо не й я давала.

На 22.06.2021г около 22 .00ч в жилището на адрес гр.Варна ж. к.„Вл.В." бл.62 ет.3 ап.12, СТ. й казал „Ти си луда, за нищо не ставаш. Ти си нищо, нищо не можеш. Ако не отидеш в психиатрия, ще отидеш там надолу където си тръгнала с бясна скорост. Не помниш какво правиш и някой ден може да запалиш апартамента. Ти си болна като децата, с които работиш. Не си добре с главата. Ти си анорексичка. Сега пушиш цигари, утре може да си на командно дишане. Ако си тръгна от вкъщи ще е с гръм и трясък." Поради изложеното мо л и за потановяване на решение за защита срещу домашно насилие, извършено спрямо нея, от С.И. и Д.И., като им бъдат наложени следните мерки, както следва : по отношение на СТ. Й. ИВ.

1/ да бъде задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката П. П. ИВ..

2/ да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище за срок, определен от съда;

3/ да се забрани да доближава молителката на разстояние не по-малко от 100м /сто метра/ на публични места, на домашния адрес в гр.Варна ж.к.„Вл.В." бл.62 ет.3 ап.12, по месторабота-гр.Варна ул.„П.К." № 5; детската градина на Д. СТ.ова И. – ОДЗ № 12 „Първи юни" на адрес гр.Варна ж.к.

„Вл.В.", до бл.308, и училището на детето М. СТ.ов И. - ОУ„Св. Патриарх Евтимий" в гр.Варна ж.к.„Вл.В." ул.,Д.Д." № 10, когато майката се намира там на родителите й - Д. Н. П. и П.М.П., живеещи в гр.Варна ж.к.„Вл.Варненчик" бл.22 вх.18 ап.6.

Да се определи временно местоживеенето на децата М. СТ.ов И. и Д. СТ.ова И. при молителката на адрес гр. Варна, ж. к. „Вл. В.", бл. 62, ет. 3, ап. 12.

Ответникът С.Й. И. оспорва твърденията, като възразява, че двамата с молителката са в процес на развод и депозирането на молбата представлява злоупотреба с права с цел повлияване върху бракоразводното производство.

Оспорва всички твърдения като неотговарящи на действителното фактическо положение, при това неконкретизирани по време, начин и място на извършване.

Единствено молителката била тази, която проявявала агресия през целия им семеен живот - психическа, чрез натиск, заплахи, закани, обиди.

3

Счита, че съществуващите разногласия помежду им във връзка с упражняването на родителските права по отношение на децата им, тяхното местоживеене и ползване на семейното жилище, не могат да бъдат решавани чрез иницииране на производство по реда на ЗЗДН и налагане на мерки за защита по същия закон.

Предвид, че молбата на П. П. ИВ. срещу Д. Й. ИВ. е била отхвърлена и жалба в тази част на решението на ВРС няма подадена, и доколкото двамата ответници нямат качеството на необходими задължителни другари, то Д. Й. ИВ. не се явява страна във въззивното производство. За същото не е била призовавана, а единствено погрешно е вписана в протокола от с.з. поради това, че двамата ответници имат общ процесуален представител. По тази причина не се налага постановяване на прекратително определение на производството по отношение на посоченото лице.

СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна :

Няма спор, че молителката и първият ответник са съпрузи, между които понастоящем има висящо дело за развод. От брака си имат родени две деца М., род.2009г, и Д., род.2014г.

По делото е представена декларация по чл.9 ЗЗДН.

Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите, сочени от молителката:

Свид.Д. П. Н., 45г, без родство и дела със страните. Същата излага, че познава и двете страни по делото, но най-близка й е П., с която работи повече от 10 години и са в приятелски отношения. Знае за причината за развода. Като казала на СТ., че иска развод, той не е приел това спокойно и докато водели разговора й казал, че нямало да стане по лесния начин понеже тя му предложила да е по взаимно съгласие, за да са спокойни децата. Той отказал и още тогава имало скандал.

Знае, че през м.май тази година имали разправии. СТ. веднъж бил дошъл на работата й - в Център за деца с множество увреждания, било средата на май /свид. си спомня, т.к. било месец преди рождения й ден/. Свид.Н. била в нейния кабинет и чула разправия пред вратата, повишавал се тон, имало крясъци, което я провокирало да излезе от кабинета си.

Като излязла, видяла СТ., който казал, че идва да взема Д. - тяхното дете. Свидетелката казала, че това не е място за семейни разправии и ако иска да вземе детето. В следващия момент майка му също се появила на другата входна врата. Помолила ги пак да излязат, тъй като в Центъра имало деца с аутизъм, на които малко да им се наруши стереотипът, веднага реагирали. На това майка му отговорила да млъква, защото и свидетелката била виновна за това, което се случвало. На поредната й покана да излязат от Центъра, те отново й казали, че това нямало да стане, докато не вземат детето, а Д. не искала да излиза и отказала.

Свидетелката предупредила, че ще позвъни на 112,. ако не напуснат и влязла вътре.

Съответно те казали "Да, звъни, където си искаш". Свид.Н. се обадила на 112 и малко покъсно дошли полицаите по сигнал, които помолили двамата родители да излязат, като останали доста време отвън на двора. Свидетелката за малко излязла и само казала на СТ.

"Ела сега да обясниш на детето вътре; аз какво трябва да му обясня", понеже било в стрес.

4

Какви полицаи, защо полицаи, чужди хора.

По-нататък в изложението си допълва за случката в Центъра, че СТ. казал "Аз оттук няма да изляза. Вие тука ми държите детето. Детето не трябва да е тук с ненормалните деца" и „такива една камара определения“. По думите на свидетелката детето Д. нямало здравословен проблем, а присъствало в Центъра, защото дядо й я бил довел понеже бащата бил на работа. Това било в случите, когато нямали възможност някой да се грижи за детето, го водели в Центъра. Впоследствие казва същата свидетелка сочи, че било установено, че детето било с проблеми. От П. знаела, че СТ. не бил съгласен да се води детето им Д. в Центъра, защото там децата били „болни, ненормални“, но свидетелката заявява, че децата в Центъра не са малоумни, болни, нито заразни и т.н. , а с аутизъм.

Същата вечер, понеже живеели в един квартал и често се прибирали заедно с такси заедно, което първо спирало до жилището на П., а после до дома на свидетелката, нея вечер П. помолила Н. да слезе от колата. Слизайки по стълбите, свидетелката забелязала един мъж, който се оказало, че ги снимал и това бил бащата на СТ.. Това не бил единственият случай. И друг път се било случвало да го забележи, че правел снимки. Реакцията на детето била да се засмее и казало "Дядо ни снима. Ха-ха. Какво прави". А когато мъжът видял, че са го забелязали, клекнал долу да се скрие, което било малко комично.

СТ. често казвал на П., че била луда, като децата, с които работи, че била анорексичка и други обидни думи; че ще рови по кофите. Ще я съсипел финансово. Няма да може да си гледа децата. Ще й вземел децата и затова тя определено се страхувала.