Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 528 от 13.12.2021, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 862/2021
Вид
Решение № 528
Подписан
13.12.2021
В сила
18.07.2022
Състав
Елисавета Георгиева Деянчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 89, т. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. Кюстендил, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Боянка Д. Янкова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело № 20211520100862 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от С. СТ. Г. против „Чез Разпределение България“ АД.

В исковата молба се твърди, че страните се намирали в облигационна обвързаност по силата на Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на ответното дружество, одобрени от ДКЕВР. Ответникът имал качеството потребител – ползвател на електроразпределителната мрежа, чийто обект бил присъединен към нея по реда на действащото законодателство, за което му бил даден и клиентски номер 300136056847.

Твърди се също, че на 29.01.2021 г., 30.01.2021 г. и 31.01.2021 г. настъпили прекъсвания на електричеството на електроснабдения обект, находящ се в с. Ч., обл. Кюстендил, поради което и били подадени сигнали към дружеството-ответник. Въпреки посещението на техници, които установили, че трасетата, през които преминават електропроводите не са почистени от дървета и клони и че съществува опасност от ново прекъсване на електрозахранването, както и че през нулевия проводник преминава ток, към 31.01.2021 г., (когато лицата, които подали сигналите си тръгнали), захранването не било възстановено.

Сочи се още, че обектът не се обитавал постоянно поради зимните условия, като при следващото посещение на 19.02.2021 г. била установена повреда на няколко електроуреда. На същата дата обектът бил посетен от представители при ответното дружество, които съставили констативен протокол като установили, че не работели телевизор Samsung, модел PS1 42Q7H/A52035SFL600006V, авариен токозахранващ източник, U P S , модел НП3-106А, усилвател Sony NOSTRDE435/4404303, както и сондажна помпа Grundfos SQ (погрешно изписана в констативния протокол като Dumpfos).

Липсвал спор за настъпилите повреди, което се установявало от съставения констативен протокол, неоспорен, поради което и ползващ се с материална доказателствена сила.

Въпреки горното, електроразпределителното дружество отказало да разгледа по същество подадената жалба с мотива, че не бил спазен три дневният срок за уведомяването му, считано от настъпване на вредата.

Формулираната в ОУ постановка на чл. 51, ал.1 поставяла всички потребители, които ползват ваканционни и вилни имоти, както и всякакви обекти, които не се обитавали постоянно, в обективна невъзможност да защитят правата си и и да бъдат обезщетени при настъпили вреди в резултат на неизпълнение на договорните задължения на дружеството. Това налагало корективно тълкуване на сочената клауза, която освен това била и неравноправна, поради което и нищожна на основание чл. 146, ал.1 ЗЗП, а и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Алтернативно се твърди, че дори и съдът да приеме, че клаузата не е нищожна, то неспазването на посочения три дневен срок не изключвало възможността на претърпелия вредите да търси съдебна защита на притезанието си на основание чл. 82 от ЗЗД.

Претърпените от ищеца загуби били пряка и непосредствена последица от виновното неизпълнение на договорните задължения на електроразпределителното дружество, което, в съвкупност с вече изложеното, обуславяло интерес за първия да потърси обезвреда на накърнените си права.

Предвид горното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: 130277958, гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк, Бизнес център, да заплати на С. СТ. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, ул. „19-ти февруари“ № 16 сумата в размер на 2000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на неизпълнение на договорно задължение, изразяващи се в разходи за подмяна и ремонт на изгорели електроуреди

(телевизор Samsung, м од е л PS42Q7H/A52035SFL600006V, авариен токозахранващ източник, U P S , модел НП3-106А, усилвател Sony NOSTRDE435/4404303, както и сондажна помпа Grundfos SQ), ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда (05.05.2021г.) до окончателното й изплащане.

Претендират се и сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор. Не спори по наличието на договорна обвързаност между страните.

Оспорва обаче обстоятелството, че процесната техника е собственост на ищеца. Доказателства в тази връзка не били ангажирани, поради което и нямало как, ищецът бидейки несобственик, да претърпи вреди, които да се 2 намират в причинно-следствена зависимост от поведението на дружеството.

Отделно, последното имало задължение да предоставя на клиентите си собствените си ел. съоръжения и уредби, но до границата на собственост и да поддържа в изправност до тази граница собствените си електрически уредби и съоръжения, в т.ч. и инсталираните в обектите на потребителите електромери. В тази връзка и относимата нормативна уредба сочела, че електрическите съоръжения ниско напрежение, които се намират в имотите на клиентите и са разположени след границата на собственост на съоръженията, се изграждат за тяхна сметка и са тяхна собственост. Сочи се, че границата на собственост в случая съвпадала с изходящите линии на електромерите към жилището на ищеца. След тази граница негово било задължението да поддържа и експлоатира технически безопасно и правилно собствените си уредби и съоръжения.

Твърди се още, че посочените в молбата прекъсвания на мрежата на електричеството по същността си представлявали оперативни превключвания, които били правомерни действия, без които експлоатацията на мрежата не би била възможна. Поради това липсвало и виновно поведение от страна на дружеството.

Не било спазено и посоченото по-горе изискване на чл. 51, ал.1 от ОУ на разпределителното дружество.

По изложените съображения се иска отхвърляне на главната и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва.

Претендират се сторените в производството разноски, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.

В съдебно заседание исковата молба, ведно с уточняващата такава, се поддържа, а ответникът оспорва иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор по делото, че страните се намират в облигационна обвъзраност, възникнала по силата на Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „Чез Разпределение България“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-056 от 07.11.2007г. и изменени с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР (спр. л. 7 до 21 от делото).

Видно от Констативен протокол № 003/19.02.2021г. за нанесени имуществени вреди е, че на 05 и 06.02.2021г. поради предполагаеми проблеми с електрозахранването е настъпила повреда на следните движими вещи, находящи се в обект в ******** – телевизор Samsung PS-42Q7H с фабричен номер A52035SFL600006V, UPS-НП3-106А, усилвател SONY NOSTREDE435/4404303 и помпа Dumpfos, с отбелязване за всяко от последните, че не работи.

3

С писмо на ищцовото дружество изх. № 100000131973/24.02.2021г. до ищеца е отказано да бъде разгледана по същество жалбата му за нанесените му имуществени вреди поради неспазване на срока по чл. 51, ал.1 от ОУ.

Представена е Справка от Дневник за смущенията и нарушенията в електроразпределителната мрежа за подстанция Скакавица и за период от 05.02.2021г. до 06.02.2021 г. с установени от същата на 05.02.2021г. за времето от 15:41 ч. до 15:43 ч. оперативни превключвания.

Приети са и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите И. К. и Р.Б.. Същите сочат на чести проблеми с електрозахранването в процесния обект, находящ се в с. Ч..

Св. К. сочи, че трасето до трафопоста в селото не се поддържа добре.

Често имало паднали дървета върху жиците, което прекъсвало електозахранването. В началото на 2021г. преспал с ищеца в къщата, но токът изгаснал, изгорял UPS-ът, а на сутринта понеже нямало все още ток и било студено, си тръгнали. След няколко седмици, когато се върнали, токът бил възстановен, но уредите – изгорели. Последните били в къщата от много време, тъй като били на Серафим.

Св. Б. също твърди на често преплитане на проводниците на мрежата в с. Ч., което водело до изгаряне на електроуреди в обектите, вкл. на кафемашината на свидетеля. В началото на 2021г. имало авария, която най-много се отразила на домакинстовто на ищеца. Преплитането било в следствие на това, че вече повече от 10 години нямало изолатор и жицата била закачена „с една притка“. Повредени били телевизорът, помпата, UPS-ът, “три-четири неща“. Вещите се намирали в обекта на Г. от поне 5,6 години. Б. сочи, че ищецът не живеел постоянно в с. Ч..

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и назначена съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице А.Т..

Заключението по същата установява, че стойността на повредените вещи, след отчитане амортизацията им, е както следва: телевизор SAMSUNG, модел PS-42Q7H/A52035SGL600006V

–

380,00 лв. от O L X . b g ; авариен токозахранващ източник UPS, модел НПЗ-106А – 140,00 лв. от YOV.bg; усилвател SONY NOSTRDE 435/4404303 – 200,00 лв. от BAZAR.BG; сондажна помпа GRUNFOS SG –1050,00 лв. от BAZAR.BG.

Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, заради което не следва да се обсъждат подробно.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Изложените от страните фактически твърдения определят правната квалификация на заявеното спорното право като такава по чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 82 от ЗЗД и чл. 86 от с.з.

Основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД предполага виновно поведение на ответното дружество в нарушение на 4 нормативно регулирани и договорно установени правила, причинени вреди, както и пряка причинна връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди.

В случая страните не спорят, че се намират в облигационна обвъзраност, възникнала по силата на Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „Чез Разпределение България“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-056 от 07.11.2007г. и изменени с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР (спр. л. 7 до 21 от делото).

В същото време по силата на чл. 89, т. 2 от ЗЕ операторът на електроразпределителната мрежа следва да осигурява непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия.

Спорните въпроси са досежно възражението на ответника за липсата на установена принадлежност на процесните вещи в патримонуима на ищеца, а оттам и невъзможност да настъпят за него вреди, които да са в причинна връзка с поведението на длъжника, липсата на виновно поведение на ответното дружество, относно извършените правомерно оперативни превключвания, за които ищецът не е имало как да бъде уведомен, както и пропускане на установения в чл. 51, ал.1 от ОУ срок за реализиране имуществената отговорност на ответника.

По спорния въпрос за собствеността на процесните уреди следва да се изхожда от презумпцията на чл.69 от ЗС. Установено по делото е, че вещите се намират в дома на ищеца и той ги владее по смисъла на чл.68 от ЗС, т.е упражнява фактическата власт върху тях, като ги държи лично като свои.

Така, именно съгласно указанията на чл.69 от ЗС, се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство – държане за другиго, е била на ответника, който не е установил със средствата на ГПК това обстоятелство. В този смисъл и липсата на писмени документи, доказващи собствеността върху тях, не може се приеме еднозначно като индиция за липса на такава. Нещо повече, в тази насока са и събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите К. и Б.. Последните съдът намира за логични и вътрешно безпротиворечиви, поради което ги и възприема с доверие. Те на са опровергани от другите, събрани по делото доказателства, в т.ч. и съставения от представители на ответното дружество Констативен протокол от 19.02.2021. Свидетелите сочат, че процесните вещи са закупени преди датата на аварията и се намират в обекта в с. Ч. повече от 5-6 години. Тоест, същите са във владение на ищеца (доколкото лиспва спор, че процесният обект, находящ се в с. Ч. е собственост на същия). В този смисъл презумпцията на чл. 69 от ЗС не е оборена, а възражението на ответната страна - неоснователно.