Решение № 237 от 18.07.2022, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 314/2022
- Вид
- Решение № 237
- Подписан
- 18.07.2022
- В сила
- 18.07.2022
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова Янчева, Веселина Косева Мишова, Пламен Стефанов Златев
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.50 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 237 гр. Стара Загора, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:
Пламен Ст. Златев
Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20225500500314 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от Г.Г. Т. и от П. Г. Д., Р. П. Г. и К. Г. П., чрез адв. М.Р. против решение № 137/10.03.2022 г., постановено по гр.д. № 2445/2021 г. на Старозагорския районен съд, с което е присъдено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на теч в банята му.
Въззивникът Г. Г. Т. обжалва решението в частта, с която съдът е отхвърлил претенцията му за заплащане на неимуществени вреди над сумата от 1000 лв. Счита, че изводите на първоинстанционния съд относно размера на дължимото обезщетение са неправилни и необосновани. Счита, че определеният размер не е справедлив. Излага подробни аргументи в подкрепа на становището си и иска въззивният съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да уважи искането му за присъждане на неимуществените вреди в посочения в исковата молба размер.
Въззивниците П. Г. Д., Р. П. Г. и К. Г. П., чрез адв. М.Р. обжалват посоченото по-горе решение изцяло. Считат, че то е неправилно и необосновано. Считат, че то е постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради което съдът е достигнал до неверни и противоречиви изводи. Считат, че причинно-следствената връзка не била безспорно установена в хода на първоинстанционното производство. Не бил установен 1 безспорно произходът на теча, причинил вреди в жилището на ищеца, защото не било обяснено как вещото лице от СТЕ е достигнало до извода, че водата от теча е в резултат на непосредствено преди това използване на банята на горния етаж, т.е. в жилището на ответниците. Вещото лице констатирало, че в банята на ищеца не било направено необходимото запушване на отворите, останали след подмяната на тръбите. Вещото лице признавало, че не може да установи точната причина, поради която се стичала вода през плочата.
На следващо място считат, че определеното обезщетение за имуществени вреди включва и редица материали и дейности, за които не било установено, че представляват вреди. Такива не се твърдели и претендирали в исковата молба. На СТЕ не била поставяна задача да се извършва остойностяване на претърпените имуществени вреди и поради това заключението в тази част въобще не е следвало да бъде приемано. Това допълнително заключение е оспорено от процесуалния представител на ответниците по иска, но то не било допуснато от съда в о.с.з. Съдът е следвало да даде възможност на ответната страна да вземе отношение по направеното в тази връзка искане от ищеца и като не е сторил това съдът е поставил ответниците в неравностойно положение. Не било установено и това по какъв начин вещото лице е направило остойностяване на определените дейности и материали, както и каква част от сумата представлява заплащане на материали, какво количество и по какви цени, както и каква е стойността на труда. В заключението били включени материали, за които съдът не бил приел да са повредени.
Въззивниците считат, че решението е необосновано и немотивирано и в частта относно присъдените неимуществени вреди. Излага съображения в подкрепа на становището, че този иск е неоснователен. Искат въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на въззивните жалби.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са допустими, но по същество - неоснователни.
Пред районния съд е бил предявен иск за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Ищецът Г. Г. Т. е твърдял в исковата си молба, че с ответниците са негови съседи - живеели в блок, намиращ се на 2 адрес: гр. С.З., ***. Той живеел в апартамент № ***, а ответниците - в апартамент № ***. Първият ответник бил собственик на апартамент № 12, а другите ответници - негова дъщеря и внучка.
На 23.10.2019 г. била установена авария с пукната обща захранваща тръба за чиста вода в ап. 12. Седмица по-късно (на 30.10.2019 г.) аварията била отстранена чрез смяна на пукнатата тръба за чистата вода от 4-ти етаж (ап.8), до 6-ти етаж (ап.12) включително. Ищецът е твърдял, че на 03.11.2019 г. съседите от ап.12 го наводнили за първи път. Уведомил ги за това и те обещали да отстранят теча. Промяна обаче не настъпила. Всяка неделя, а понякога и през седмицата от плочата на тавана в банята му течала помийна вода - водата, която трябвало да влиза в канализацията, не попадала в сифона, а се стичала директно около сменената водопроводна тръба за чиста вода. Той правил множество опити да разговаря с ответниците. Дори им заявил, че бил готов да поеме цялата организация и всички разходи по извършване на качествен ремонт в банята им. Ответниците обаче му заявили, че викали майстор и той им казал, че си бил свършил работата, така че нямало повече какво да се прави и искали той да го оправил отдолу. Това се оказало невъзможно. Ответниците от пролетта на 2020 г. престанали да отговарят на молбите му за съдействие. Наложило се да купува огромни количества почистващи и дезинфектиращи препарати; вентилаторът в банята трябвало да работи непрекъснато. Бил принуден да се обърне за помощ към различни институции, но до ден днешен нямало решение на проблема. Дъщеря му отказвала да му идва на гости у дома му с детето си под страх от зараза. На практика бил лишен от възможността да се вижда често с внука си. Заради влагата започнали да се отлепят плочките и в момента една част били паднали, а друга част били видимо отлепени. Пак заради влагата започнало да се въдят разни буболечки и да мирише на мухъл. Банята станала за основен ремонт. В края на октомври 2020 г. се разболял от вирусна двустранна пневмония в комбинация с Ковид-19 и се съмнявал, че пневмонията била от теча на мръсните води. Заради непрестанните течове често получавал сърцебиене, неспокойство и имал нарушен сън. Налагало се да пие успокоителни лекарства и сънотворни. Имал проблеми и с високо кръвно налягане. Заради тези усложнения понякога имал проблем в работата си, като не успявал да си върша добре служебните задължения. Налагало се било да взема отпуск по болест. Имуществените вреди за него се изразявали в това, че в резултат на теча били отлепени и се нуждаели от смяна около 16 кв.м плочки в банята му на стойност 800 лева (50 лв. за кв.м.); трябвало да се постави 3,5 кв.м. хънтър - около 350 лева, трябвало лепило за поставянето на плочките - 150 лева; за къртене на старите плочки и извозването на строителните отпадъци услугата била 500 лева и труда на майсторите щял да бъде не по-малко от 800 лева. Това правело имуществени вреди за него в 3 размер на 2600 лева. Неимуществени вреди, освен пневмонията, която си мислел, че имала пряка връзка с течовете, се изразявали в получено състояние на тревожност и безсъние, съчетани с нервност, безпокойство, също с лесна дразнимост, а като последица търпял липса на концентрация, перманентно главоболие, шум в ушите и световъртеж. Тези симптоми периодично били затихвали и се обостряли, продължавали и към настоящия момент. И всичко това въпреки приема на предписаните му от лекарите лекарства.
Неимуществените вреди, които търпял оценявал на 2000 лева. Искал е съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците при условията на чл.53 ЗЗД да му заплатят посочените суми.
Ответницата Р. П. Г. твърдяла, че ищецът е собственик при равни части с брат си и нямало как ищецът да претендира пълна обезвреда само в своя полза на евентуално причинени на жилището вреди. Възразява срещу твърденията, че описаните имуществени вреди били причинени от някакво виновно поведение от нейна страна или от страна на другите двама ответници, изразяващо се в действие или бездействие. Бил извършен ремонт и подмяна на повредена тръба за чиста вода от четвъртия до шестия етаж на жилищния блок, като майсторите, извършили ремонта, били осигурени и ангажирани изцяло от ищеца. Тя и дъщеря й осигурили достъп до жилището и съдействали за извършването на ремонта. След ремонта се наложило да ангажира майстор за собствена сметка, за да запълни дупките, оставени след подмяната на тръбата. За този извършен ремонт ищецът представил бележка със сумата от 147,21 лева, представляваща цялата стойност на извършения ремонт, като поискал от тях да платят сумата изцяло. Тя отказала, като платила само сумата от 50 лева, съответстваща на нейната част от ремонта.
Твърдяла е, че била подложена на постоянно звънене на вратата, от домофона, думкане, викане по коридора, обиди към цялото семейство и заплахи. Въпреки извършения ремонт и подмяна на тръбата ищецът споделил, че отново бил наводнен апартаментът му. Тя поискала да повика майстор и уведомила ищеца, като го помолила майсторът да извърши оглед и в двете жилища. Ищецът се съгласил да осигури достъп, но на следващата сутрин не отворил. Майсторът установил, че в нейния апартамент всичко било наред.
Счита, че поведението й било напълно добросъвестно, тъй като тя осигурила компетентен специалист, който обаче нямал възможност да извърши оглед в жилището на ищеца и евентуално да отстрани повреди, ако такива били налице. Счита, че ако при извършването на подмяната на тръбата била допусната някаква друга повреда, довела до течове в ап.10, то отговорността затова била само и единствено на самия ищец. Оспорила е твърденията за претърпени неимуществени вреди. Нямало как да се ангажира тяхната отговорност за всички болежки и страдания на ищеца, тъй като било невъзможно да се установи наличието на причинна връзка между тях и 4 някакво противоправно поведение от страна на ответниците. Искала е съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло претенциите на ищеца.
Ответниците П. Г. Д. и К. Г. П. не са представили отговор.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът Г. Г. Т. е собственик на ½ ид.ч. от апартамент, находящ се в гр.
С.З., ***. Ответникът П. Г. Д. бил собственик на апартамент, находящ се в гр.
С.З., ***. От разпитаните по делото свидетели Я.П.Т. и Г.И.Г. е приел за установено, че в апартамента на П. живеели и Р. и К.. Свид. Т. твърди, че влизала в банята на ищеца няколко пъти, където видяла много сериозни проблеми - течала вода, в десния ъгъл имало мухъл, плочките били подпухнали и всичко било черно. За първи път влязла в банята му преди около две години, а последно влязла на 14.09.2021 г., когато проблемите били същите. Приел е, че през 2019 г. бил правен ремонт на тръбите на апартаментите от 4, 5 и 6 етаж, преди възникване на самия теч, който започнал от 6 етаж. Преди този ремонт в банята на ищеца нямало течове.
Свид. Г. твърдял, че от около две години ищецът имал голям проблем в банята около тръбите в десния ъгъл – имало мухъл, било черно и грозно.
Дъщерята на ищеца не ходила там заради мръсотията. От този проблем с банята ищецът се изнервял, постоянно бил притеснен и се ядосвал. Когато чувал как тече в банята, се променяло настроението му, ядосвал се, вдигал кръвно, за което приемал медикаменти. Ищецът имал и дихателни проблеми.
Приел е за установено от показанията на свидетелите К.Г.Д. и В.Д.Ф., че през месец септември 2019 г. в апартаментите бил извършен ремонт, но ищецът уведомил ответницата Г., че продължава да има проблем в банята. Тя ангажирала майстор, но ищецът отказал достъп. Св. Ф. твърдяла, че ремонтът през 2019 г. бил довършен от ответницата Г., но ищецът я уведомил, че след довършителните работи на ремонта, при който е запълнена дупка около тръбите, в неговата баня продължило да тече. В тази връзка ответницата ангажирала майстор, който да отстрани проблема в банята на ищеца, но той отказал достъп.