Решение № 244 от 30.09.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Бургас, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

МАРТИН Р. БАЕВ

Мила Г. Димова при участието на секретаря Милена Й. Софронова в присъствието на прокурора Д. Евг. Т. като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600796 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава Глава ХХI от НПК и е образувано по повод въззивна жалба от адв. К. А. от АК – Бургас, упълномощен защитник на Р. К. Д. с ЕГН: ********** – подсъдим по НОХД № 1693/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, против Присъда № 60 от 10.04.2024 г., постановена по същото дело. С присъдата подсъдимият Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК са му наложени наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.

„б“ от ЗИНЗС, наказание „Глоба“ в размер на 400 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години, като на основание чл. 59, ал.

4 от НК от този срок е приспаднато времето, през което за същото деяние подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да управлява МПС. С присъдата съдът се произнесъл и по разноските, като на 1 основание чл. 189, ал. 3 от НПК ги е възложил в тежест на подсъдимия, както и по отношение на приложеното веществено доказателство.

В жалбата, подадена от защитника адв. А. - БАК, са наведени общи оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на първоинстанционната присъда, която според защитника била постановена при изначална непълнота на доказателствата и при допуснати от първата инстанция съществени нарушения на процесуални правила при анализа и оценката на доказателствата. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова въззивна присъда, с която подсъдимият Д. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, като в негова полза бъдат присъдени и направените от него разноски за адвокатско възнаграждение. С жалбата не са отправени доказателствени искания.

В закрито заседание на 21.06.2024 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

Пред въззивният съд производството протече в отсъствие на подсъдимия, който, редовно призован, не се яви и не посочи уважителна причина за неявяването си. В съдебното заседание въззивният съд е изложил подробни мотиви, защо счита, че неявяването му не е пречка за разглеждане на делото, поради което и счита за ненужно да преповтаря доводите си.

В пледоарията си пред въззивния съд представителят на ОП-Бургас счита, че атакуваната присъда е законосъобразна, обоснована и правилна, поради което и следва да се потвърди изцяло. Счита, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е дори прекалено снизходително.

Защитникът от адв. А. – БАК поддържа въззивната жалба, намирайки първоинстанционната присъда за неправилна и незаконосъобразна. Счита, че правото на защита на подсъдимия е било нарушено, като въпреки направеното искане за повторна експертиза на кръвната проба – такава не е била извършена. Изтъква и други нарушения на реда за взимане и изследване на пробата, които според нея са довели до опорочаване на цялата процедура, а от там и се явяват основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и оневиняване на Д..

2

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради следните съображения:

Производството пред РС – Бургас е протекло по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл. 371, т. 1 НПК подсъдимият и неговият защитник са дали съгласие да не се провежда разпит на свидетелите, разпитани в хода на подготвителната фаза на процеса, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит от досъдебното производство. По реда на чл. 372, ал. 3 НПК първоинстанционният съд е одобрил изразеното съгласие, правилно намирайки, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК. В хода на съдебното следствие първоинстанционният съд е приобщил всички необходими доказателствени материали, включително и такива, по искане на защитата, въз основа на които е постановил присъда при изяснена фактическа обстановка, излагайки подробни мотиви в подкрепа на своите правни и фактически изводи.

Въззивният съд намира, че в хода на съдебното следствие контролираната съдебна инстанция е положила необходимите усилия да изясни правнозначимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, включително като е осигурила на страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност, което е позволило по делото да бъде събран, при спазване правилата, установени в НПК, годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове изложените в мотивите на обжалваната присъда фактически констатации. Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.

3

Въззивният съд на основание чл. 314 НПК дължи направата на собствен доказателствен и правен анализ. При този доказателствен анализ и по собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, настоящият съдебен състав прие следната фактическата обстановка, която не се различава съществено от тази на първата инстанция:

Подсъдимият Р. К. Д. с ЕГН: ********** е роден на ******** г. в гр.

*****. Той е *******, ******** гражданин, с местоживеене в гр. *******, ж.к. „***********“ № **, вх. *, ет. *, ап. **. Д. е със ****** образование, **********, трудово ангажиран. До датата на инкриминираното деяние Д. е бил ****************, като по НОХД № 2686/2021 г. на РС-Бургас, в сила от 05.11.2021 г., за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което да се изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим и наказания „Глоба“ в размер на 250 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Към 01.08.2022 г. Д. бил правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС № **************, валидно до 28.10.2025 г.

На 01.08.2022 г. малко след 08.00 часа подсъдимият Д. управлявал товарен автомобил „*********“, модел „*****“, с peг. № ******** в гр.

Бургас по ул. „Владимир Вазов“, въпреки че преди това бил употребил наркотични вещества „амфетамин“ и „метамфетамин“. По същото време и на същото място се намирали служителите на МВР и свидетели по делото – И. Б. и М. Й., които изпълнявали служебните си задължения, като авто-патрул към 01 РУ - Бургас. Свидетелите видели управлявания от подсъдимия автомобил, като решили да извършват проверка на водача. Спрели автомобила срещу вход на „Корабостроителен завод“ и изискали документите на водача, от които установили самоличността му в лицето на подсъдимия Д.. Тъй като той се държал превъзбудено и дори агресивно, свидетелите поискали съдействие от служители Сектор „ПП“ при ОДМВР-Бургас, като на място пристигнал свидетелят Г. Д.. Последният изпробвал подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство, което отчел нулеви стойности. След това свидетелят Д. пристъпил към тестване на подсъдимия с техническо средство „Дрегер Drug Test 5000“ с фабричен № ARPK-0024, като пробата отчела положителен резултат за употреба на наркотичното вещество - „метамфетамин“.

4

Свидетелят Д. съставил Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества и АУАН бл. № 465213/01.08.2022 г. На подсъдимия Р. Д. бил издаден и талон за медицинско изследване, след което бил отведен до Отделение по „Спешна медицина“ на УМБАЛ-Бургас. Там бил приет от св. д-р О. С., която му взела кръвна проба за изследване, във връзка с което съставила и Протокол за медицинско изследване.

Подсъдимият бил задържан и било образувано процесното досъдебното производство, в хода на което била назначена химико - токсикологична експертиза на кръвната проба, която излязла със заключение, че в нея се доказва наличието на наркотични вещества „амфетамин“ и „метамфетамин“.

На 18.01.2023 г. подс. Д. бил привлечен в качеството на обвиняем, като бил запознат с резултата от експертизата на кръвната му проба. В последвалия разпит, в присъствието на упълномощен защитник, подсъдимият заявил, че ще се възползва от правото си да не дава обяснения. Не направил искания, бележки или възражения.

На 13.03.2023 г. материалите по разследването били предявени на защитника на подсъдимия, който направил искане за назначаване на експертиза на контролната кръвна проба. С постановление на наблюдаващия прокурор от 15.03.2023 г. искането било оставено без уважение.

Горната фактическа обстановка въззивната инстанция, подобно на РСБургас, прие за безспорно установена на база на:

Гласните доказателствени средства – приобщените по реда на чл. 373, вр. с чл. 372, ал. 3 НПК показанията на свидетелите - Г. Д. (л. 25 от ДП); М. Й.

(л. 26 от ДП) и И.Б. (л. 27 от ДП), както и от показанията на разпитаната непосредствено от съда свидетелка О. С. (л. 62-63 от първоинстанционното производство).

Писмените доказателства: справка за съдимост (л. 13-15 от първоинстанционното производство); АУАН бл. 465213/01.08.2022г. (л. 46 от ДП); контролен талон (л. 45 от ДП), копие на СУМПС (л. 47 от ДП); справка за нарушител/водач (л. 42-44 от ДП); протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози (л. 48 от ДП); талон за изследване (л. 49 от ДП); протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество (л. 40-41 от ДП); протокол за полицейски обиск на лице от 01.08.2022 г. (л. 51 от ДП) и медицинска 5 документация (л. 66-74 от първоинстанционното производство).

Експертизите: заключението на вещите лица по извършената съдебна химико – токсилогична /токсикохимична/ експертиза (л. 30-32 от ДП), включително и от отговорите на вещите лица, в хода на първоинстанционното съдебно следствие (л. 78 гръб – 79 от първоинстанционното производство).

Въпросните доказателствени източници са били надлежно анализирани от първата инстанция, както по отделно, така и в своята съвкупност, като съдът счита, че аналитична дейност на БРС не страда от едностранчивост, противоречивост или неяснота.

Районният съд е изложил подробни и убедителни мотиви, които напълно се подкрепят от въззивния съд, относно цененето на доказателствените материали, като съвсем правилно е приел, че показанията на св. Г. Д., св. М.

Й., св. И. Б. и св. О. С. са логични, последователни и непротиворечиви, поради което и следва да се кредитират изцяло. Настоящата инстанция също не съзира причини, които да дискредитиран изложеното от свидетелите, поради което им се доверява изцяло.

Правилно районният съд е посочил, че не следва да се ценят с доверие показанията на св. П. Б. (л. 100 гръб – 101 от първоинстанционното производство), доколкото те са изолирани от доказателствата по делото и в частност от показанията на полицейските служители, които не потвърждават твърденията му, че е присъствал на мястото на проверката. По-важното в случая е, че изначално е крайно неубедително неупотребата на наркотични вещества от подсъдимия да се доказва посредством разпит на работодателя му, както се домогва защитата, и то на фона на скорошно предишно осъждане на подсъдимия именно за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. В тази връзка въззивната инстанция напълно се солидаризира с подробните съображения на РС-Бургас и без да ги преповтаря, се присъединява към тях.