Определение № 13937 от 09.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13937 гр. София, 09.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110141176 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба от 25.03.2026 г., подадена от адв. А. М., в качеството му на процесуален представител на ответника Б. Я. В., за изменение на решението от 12.03.2026 г. по гр. д. № 41176/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, в частта му за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът, чрез адв. П., е депозирал отговор на молбата за изменение на решението в частта му за разноските, с който изразява доводи за неоснователност на същата.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 167 състав, след като обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящият съдебен състав приема, че решението следва да бъде изменено в частта за разноските, тъй като наличието на съответната хипотеза по чл. 38 ЗА не е било оспорено от насрещната страна, поради което съдът следва да присъди на процесуалния представител на ответника съответното възнаграждение. Достатъчно доказателство за осъществявано безплатно процесуално представителство представляват изричните съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка, доколкото законът не установява изискване за писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга.

Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза (така Определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на І г. о. на ВКС и посоченото в него 1

Определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на тричленен състав на І т. о.). В настоящия случай процесуалният представител на ответната страна своевременно е направил изявление за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, поради което и предвид липсата на оспорване, същото обвързва съда. В този смисъл е и Определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г. на ІІ т. о. на ВКС, в което е прието, че при осъществяване на посочените предпоставки на ЗА и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати.

В подкрепа на гореизложеното следва да бъде посочено и Определение № 862 от 24.10.2023 г. по ч. т. д. № 1276/2023 г. на І т. о. на ВКС, в което е прието, че договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване, поради което дори липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Последното обстоятелство договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал.

2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл дори отсъствието на материализиран в писмен вид договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.

В този смисъл, като взе предвид вида и обема на осъществената правна защита в настоящото производство, засегнатия интерес, както и приключването на делото в едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ответника се е явил, настоящият съдебен състав приема, че размерът на адвокатското възнаграждение на адв. А.

М. следва да бъде определен на сумата от 204,52 евро.

С оглед изложеното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решението от 12.03.2026 год., постановено по гр.д. № 41176/2025 год. по описа на СРС, I ГО, 167 с-в, в частта му за разноските, като:

ОСЪЖДА „М к“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на адв. А. Л. М., вписан в АКПерник с личен № ******, сумата от 204,52 евро, представляваща адвокатско 2 възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3