Определение № 5013 от 20.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5013 гр. София, 20.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Частно касационно гражданско дело № 20268003102058 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274, ал.2, вр. чл.248 ГПК.

С определение № 978 от 23.02.2026 г. по гр. д. № 2520/2024 г. на Варненския окръжен съд е оставена без уважение молба, съдържаща се на стр. 8 от касационна жалба с вх. № 20527/15.07.2025 г. от В. С. В., уточнена с молба с вх. № 22552/05.08.2025 г., за изменение в частта за разноските на решение № 315/26.03.2024 г. по в. гр. дело № 302/2024 г. на Варненския окръжен съд.

Въззивният съд е приел, че упражняването на правото на възражение по чл.78, ал.5 ГПК следва да бъде направено най-късно до приключване на устните състезания в съответната инстанция. Само ако разноските са присъдени в производство, по което страните не са били призовавани за открито съдебно заседание и редът за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с представените от насрещната страна искания и доказателства във връзка с разноските, тогава възражението за прекомерност би могло да бъде заявено по реда на чл. 248 от ГПК и след постановяване на решение по делото.

(определение № 36/26.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5936/2014 г. на ВКС.) Прието е, че с решение № 500/07.05.2025 г. по в. гр. д. № 2520/2024 г. на ВОС съдът е осъдил В. С. В. да заплати в полза на „ВИП БИЛД“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 3600 лева – разноски за въззивна инстанция, съставляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Въззиваемата страна „ВИП БИЛД“ ЕАД е отправила искане за присъждане на разноски в отговора на въззивната жалба. В открито съдебно заседание, проведено на 07.04.2025 г., по делото са приобщени молба с вх. № 9538/02.04.2025 г. (лист 59) от дружеството, чрез процесуален представител, в която се иска присъждане на разноски за въззивна инстанция и е приложен списък с разноски по чл. 80 от ГПК (лист 60). Молителят В. е бил редовно призован за съдебното заседание, при условията на чл. 41, ал. 2 във вр. с ал.

1

1 ГПК. Същият не се е явил лично или чрез представител, както и не е изразил становище до неговото провеждане. Тъй като по делото е проведено открито съдебно заседание, в което е била докладвана молбата за присъждане на разноски от „ВИП БИЛД“ ЕАД, а въззивникът В.

С. В. не е бил лишен от възможността да участва в него лично или чрез представител, то не е налице извинително обстоятелство за заявяване на възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение след постановяване на решението по делото. Поради това искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява преклудирано.

Частна жалба срещу въззивното определение е подадена от В. С. В..

Жалбоподателят поддържа, че не е бил надлежно призован за въззивното производство, затова е имал оправдателна причина да отправи искане по чл.248, вр. чл.78, ал.5 ГПК след постановяване на въззивното решение.

Ответникът „Вип билд“ ЕООД оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд по чл. 248 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оплакването на В. В., че не е бил редовно призован за откритото съдебно заседание по гр. д.

№ 2520/2024 г. на Варненския окръжен съд, е направено не само в настоящото производство по чл.248 ГПК, но и в производството по подадената от него касационна жалба срещу въззивното решение по същото дело. Това оплакване е било обсъдено в производството по чл.288 ГПК по повод свързаните с него въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, но с постановеното определение от закритото заседание на 15.10.2025 г. на ВКС касационното обжалване не е допуснато. При това положение следва да се приеме за правилен изводът на въззивния съд, че молбата по чл.248 ГПК е преклудирана, тъй като не е подадена най-късно в откритото съдебно заседание по делото, в което молителят е могъл да присъства. В този смисъл е постоянната практика на ВКС – т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, определение № 2688 от 21.05.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2685/2025 г., II г. о., определение № 4556 от 13.10.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1337/2025 г., III г. о. и др. Затова обжалваното определение на въззивния съд следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 978 от 23.02.2026 г. по гр. д. № 2520/2024 г. на Варненския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3