Определение № 556 от 12.07.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 556 гр. Ловеч, 12.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500299 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството с правно основание чл. 418, ал.4 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

С Разпореждане № 1019 от 31.05.2023 год., постановено по ч.гр.дело № 581 по описа за 2023 година, Ловешкият районен съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, подадено от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителните директори Н. Г. С. и А. Ч. Д., чрез пълномощника юрисконсулт Й. Т., срещу длъжника Д. М. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за следните вземания по Договор за потребителски кредит № ************* от 25.10.2022 г., а именно: 4067.10 лв. главница, 769.21 лв. – договорна лихва за периода от 25.10.2022 г. до 22.03.2023 г. и 101.39 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.10.2022 г. до 22.03.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски по делото в размер на 98.75 лв. държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК" Е А Д , чрез юрисконсулт М. Н.. В нея излага, че постановеният от ЛРС съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката отговаря на всички изисквания на чл.60, ал.2 от ЗКИ, носи печата на банката и е подписано от длъжностно лице на банката по пълномощие, т.е. редовно от външна страна и удостоверява, че предявеното вземане подлежи на изпълнение. Допълва, че целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. Изтъква, че в конкретния случай 1 кредитополучателят изрично е декларирал избора на допълнителна услуга застраховка, като в чл.7.2.2 от договора страните са договорили, че при сключване на застраховки, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент при условията на чл.19 от договора, частта от кредита, представляваща сумите за застраховките, се превежда от кредитора за сметка на кредитополучателя по банковата сметка на застрахователя. Изтъква, че при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а само по свое желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит. Затова счита, че застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи по кредита съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК. На следващо място твърди, че застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от застрахованото лице и са включени в общия размер на кредита – главница. Акцентира, че желанието на кредитополучателя да сключи въпросните застраховки не противоречи на добрите нрави и мотивите на районния съд са в разрез с целта на заповедното производство.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми срещу длъжника Д. М. И..

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл.418, ал.4 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 581/2023 год. на ЛРС се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изп.лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника Д. М. И., ЕГН **********, за следните парични вземания: 4067.10 лв. главница, 769.21 лв. – договорна лихва за периода от 25.10.2022 г. до 22.03.2023 г. и 101.39 лв.

– обезщетение за забава за периода от 25.10.2022 г. до 22.03.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението и до изплащане на вземането.

Претендирани са и разноски в размер на 98.75 лв.за внесена ДТ и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. В изпълнение изискванията на чл.417, т.2 от ГПК заявителят е приложил Договор за потребителски кредит № ************* от 25.10.2022 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП от Д. М. И. и информация по чл.324-327 от КЗ за застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставяни от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, сертификат № ************, уведомление за предсрочна изискуемост на Договор № ************* и известие за получаването му и декларация за установяване 2 на договорни отношения.

С Разпореждане № 790 от 27.04.2023 г., Ловешкият районен съд е оставил заявлението без движение на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК и дал на заявителя конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности, касаещи липсата на индивидуализация на претендираните вземания и начина на тяхното формиране.

Заявителят е подал в указания срок молба вх. № 4356 от 16.05.2023 г., в която уточнява, че общата сума на предоставения кредит е 4067.10 лв., в която е включена предоставения кредит за ползване в размер на 3200.00 лв. и 867.10 лв. предоставени в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за избрана застраховка „Защита на кредита и сметките“.

Изложени са подробни съображения относно начина на сключване на застраховката, като се твърди, че същата не противоречи на добрите нрави и кредитополучателят е дал изричното си нареждане и съгласие да бъде финансирана от кредитора и възстановена от кредитополучателя. Посочено е, че няма погасени вноски, като годишния лихвен процент е 41.05%.

В мотивите на обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е изложил съображения, че заявителят не е изпълнил дадените подробни указания с подадената уточняваща молба и съществува неяснота как е формирана главницата, т.е. каква част от нея е чистата стойност на кредита и каква част е застрахователната премия за допълнителната услуга застраховка, съответно как е формирана договорната лихва по всяко от главните вземания.

Изложени са и допълнителни доводи относно съответствието на искането със закона и добрите нрави, като е неправен извод, че клаузата за дължима застрахователна премия е неравноправна, както и че с включване на застрахователна премия към месечната погасителна вноска се цели заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК, който урежда годишния процент на разходите. Направен е извод, че не може да се прецени какъв е реално дължимия размер на вземанията, без в него да се включват застрахователни премии, което е основание заявлението да се отхвърли изцяло.

Въззивният състав споделя изцяло направените от заповедния съд правни изводи. Въпреки дадените от ЛРС подробни указания, заявителят не отстранил констатираните нередовности и съдът е в невъзможност да изведе механизма на формиране на размера на задълженията от изложеното в заявлението, уточнителната молба и приложените документи. Изложеното е пречка да се направи извод, че се е осъществила материално-правната предпоставка за наличие на подлежащо на изпълнение вземане в посочения размер.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК, в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл.417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Следователно производството е формално и едностранно. Безспорно 3 заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл.417, т.2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги.

Искането на "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД е за издаване на заповед за незабавно изпълнение се основава на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК извлечение от счетоводни книги, поради което съдът е длъжен да провери дали заявлението е редовно, съгласно изискването на чл. 410, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК (да е попълнено точно и ясно и да съдържа и изложение на обстоятелствата относно възникналата изискуемост на вземането и определения размер на задължението) и дали извлечението от счетоводните книги е редовно от формална страна и удостоверява изискуемостта на вземането към конкретния длъжник.

В случая от заявителя се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, сключен между банкова институция и физическо лице. Следователно длъжникът безспорно има качеството на "потребител", поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, при действието на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета, разпоредбите на която с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство - ЗЗП. В редица свои решения/Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т.о ; Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015г. на ІІ т. о. и др./ ВКС съобразявайки задължителната практика на СЕС приема, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.

От приложените със заявлението доказателства се установява, че длъжникът Д. М. И. е застраховано лице по застраховка „Защита на кредита и сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити - чл.324 и сл. от КЗ, предоставена от „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф общо застраховане, клон България“ , чрез „Ти Би Ай Банк" ЕАД, в качеството му на застрахователен посредник, действащ при условията на чл.382 от КЗ. Според условията на застрахователния договор, премията по застраховките се заплаща ежемесечно, като е включена в размера на погасителната вноска.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на районния съд, че вземането по застрахователния договор не се дължи на заявителя.

Действайки като застрахователен посредник, "Ти Би Ай Банк" АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и правото да получи 4 застрахователната премия е на застрахователя - чл.313 от КЗ. При настъпване на застрахователното събитие "Ти Би Ай Банк" АД, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Обстоятелството, че банката е включила вноските за застраховка към главницата по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя. Само начисляването на сумите по сметката на длъжника не е доказателство, че задължението му е действително възникнало - по делото не са представени първични документи, установяващи плащането на застрахователните суми от Банката.

Наред с това, съдът счита, че клаузата за заплащане на застраховка е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Съобразявайки свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. Нарушена е и императивната норма на чл.33, ал.1 от ЗПК, регламентираща че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата на „застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Наред с това, предвидените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва.

Разпечатката съдържа 29 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/82982a48-a024-4526-84d2-6afc30bde0e3