Решение № 133 от 09.05.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 120/2024
- Вид
- Решение № 133
- Подписан
- 09.05.2024
- В сила
- 09.05.2024
- Състав
- Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова
Цитирани разпоредби
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.175 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.65, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.123 · Търговски закон
- чл.124 · Търговски закон
- чл.126 · Търговски закон
- чл.126, ал.3 · Търговски закон
- чл.126, ал.3, т.1 и т.3 · Търговски закон
- чл.126, ал.3, т.1 и т.3 · Търговски закон
- чл.137, ал.3 · Търговски закон
- чл.137, ал.4 · Търговски закон
- чл.74 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 133 гр. Варна, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Георги Йовчев
Членове:
Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000120 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 и сл. ГПК.
Инициирано е по въззивна жалба на ИНОВАСИОН ООД , представлявано от управителя А.Н.А., против решение №30/11.12.2023г., постановено по т.дело №30/2023г. по описа на ОС-***, с което е уважен иск, предявен от Ю. С. Х., ЕГН ********** от ***, за отмяна на решенията, взети на общо събрание на съдружниците в ответното дружество ИНОВАСИОН ООД, ЕИК 204583560, ***, проведено на 25.08.23г., а именно решенията по т.1, т.2 и т.3, като в полза на ищеца са присъдени сторените разноски в размер на 5 240 лева, включващи както заплатена държавна такса, така и адв.възнаграждение.
В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно, необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението се обжалва и в частта за разноските, присъдени на насрещната страна.
Въззивникът прави оплакване, че изводите на съда за липса на материалните предпоставки на чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ за изключване на съдружника, са изцяло необосновани. Според въззивника, тези изводи противоречат на събраните доказателства, а освен това са противни и на правилата на формалната логика./направен е коментар на събраните свидетелски показания/. Поддържа, че съдружникът Х. е нарушил задълженията си съгласно чл.126 ТЗ, визирани в писменото предупреждение и в спорните решения на ОСС на дружеството от 25.08.23г. Поддържа, че тези нарушения са с такава тежест, че спрямо тях единствено възможното решение е именно изключване на съдружника.
Твърдят се допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на съвкупен анализ на събраните доказателства. Твърди се неправилно приложение на материалния закон относно разпоредбата на чл.126, ал.3 ТЗ.
1
Страната поддържа фактическите си твърдения, че съдружникът Х. проявява трайно агресивно поведение към останалите съдружници, което е нетърпимо и води до накърняване доброто име на дружеството пред контрагенти и клиенти, затруднява работата на дружеството. Поддържат се всички възражения, направени пред първата инстанция.
Твърди се още, че съдът е извършил частично обсъждане на доказателствата, в частност на свидетелските показания, без съпоставяне с останалите доказателства по делото, вкл. материалите по прокурорска преписка вх.№2793/2022г. на РРП и съдържащите се в нея писмени сведения и докладна записка. Като нарушение на процесуалните правила се изтъква и присъденото от съда възнаграждение за адв.възнаграждение, при несъобразяване възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. Твърди се, че съдът е присъдил четирикратно по-голям размер от минимума по Наредбата за МРАВ. Претендира се отмяна на решението на ОС изцяло и вместо това уважаване на иска ведно с присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на насрещната страна Ю. С. Х., за неоснователност на жалбата. Твърди, че оплакванията за допуснати от съда процесуални нарушения са неоснователни, тъй като всички събрани по делото доказателства са били обсъдени в съвкупност. Счита, че правилно съдът не е кредитирал свидетелските показания, сочени от въззивника, поради тяхната заинтересованост. Поддържа, че дори да се допусне, че е налице нарушение от съдружника на негови задължения, то същото не е било доказано, а освен това е налице съдебна практика, че посочените фактически действия не водят до основание за прилагане на най-тежката мярка спрямо съдружника чрез изключването му.
Твърди се, че дори да са налице визираните от ответника нарушения по чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ, те не се отразяват по никакъв начин на дейността на ответното дружество и на неговото реноме. Въззиваемият твърди, че събраните доказателства установяват, че възникналият спор е личен, а не свързан с дружествените работи и не може да послужи като основание за изключването на съдружника. Поддържа, че в хода на производството ответникът не е обосновал как посочените в предупреждението фактически действия и бездействия на съдружника изпълват съдържанието на основните му задължения в дружеството, а именно съдействие за осъществяване дейността на дружеството както и действия против интересите на дружеството. Претендира се потвърждаване на решението и присъждане на сторени разноски за въззивното производство.
Предмет на производството е и частна жалба на ИНОВАСИОН ООД срещу определение по чл.248 ГПК с рег.№10/29.01.2024г. по т.дело №30/2023г. на РОС, с което е оставена без уважение молба на ответника, обективирана във въззивната му жалба срещу решението за изменение в частта за разноските. В жалбата се излага, че постановеният акт е неправилен. Твърди се, че съдът не е отговорил на възражението на ответника по претендираните от ищеца разноски за адв.възнаграждение в размер на 5 000 лева. Твърди се, че ищецът не е представил списък по чл.80 ГПК, не е извършил активно процесуално представителство по делото, а е депозирал само писмени молби. Твърди, че представеният от страната документ за заплатено възнаграждение на пълномощника е неясен и не удостоверява реалното заплащане на сумата. Оспорват се изводите относно правната и фактическа сложност на спора, съответно се претендира намаляване на адв.хонорар съгласно чл.78, ал.5 ГПК. Петитумът на жалбата е за отмяна на определението по чл.248 ГПК и изменение на присъдените разноски с тяхното намаляване до минималния размер от 1 250 лева съгласно чл.7, ал.1, т.10 от Наредба №1/2004г.
В законовия срок не е постъпил отговор по частната жалба от ищеца Ю. Х..
В производството пред въззивния съд двете жалби /въззивна и частна/ се поддържат от въззивника Иновасион ООД, чрез пълномощника му адв.М.М..
Насрещната страна Ю. Х., чрез адв.Ем.С., оспорва жалбите.
За да се произнесе по жалбата съдът констатира, че производството е било 2 образувано по искова молба на Ю. С. Х. срещу Иновасион ООД, с искане за отмяна на решенията, взети на общо събрание на съдружниците /ОСС/ на дружеството от 25.08.23г., за изключване на съдружника Ю. Х., разпределяне на дяловете му от капитала между останалите двама съдружници и приемане на нов дружествен договор с отразяване на промените. Ищецът твърди, че взетите от ОСС решения са незаконосъобразни, взети при неспазване на процедурата по изключване на съдружника и в нарушение на приложимата материална разпоредба на чл.126, ал.3 ТЗ, поради липса на основания за изключването на съдружника. Взетите обусловени решения по т.2 и т.3 от дневния ред на събранието също са незаконосъобразни, тъй като са взети при липса на необходимото мнозинство за тяхното приемане поради предшестващото незаконосъобразно изключване на съдружника по т.1.
Твърди се на първо място, че предупреждението, отправено до съдружника, не посочва ясно и точно в какво се изразява неговото поведение против интересите на дружеството – не било посочено какви свои задължения не е изпълнил съдружникът или с кои свои действия е навредил на интересите на дружеството, съответно е увредил доброто му име; не са посочени действията на съдружника, с които препятства работата на ОС, как препятства работата на управителя А.Н.А.; какви последствия е имало за дружеството поведението на съдружника; не бил посочен и срок за коригиране на поведението му.
Твърди се, че тези пропуски в предупреждението са довели до процесуално опорочаване процедурата по изключване на съдружника.
Като второ нарушение се сочи липса на посочена дата на изключването на съдружника в протокола на нотариус В.В. от 29.08.2023г.
На следващо място, ищецът твърди, че не са налице материалните предпоставки за изключване на съдружника съгласно чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ. Твърди се, че посочените в протокола обстоятелства представляват само твърдения и обвинения, които не се доказват.
Въвежда се довод, че оперативната дейност по осъществяване предмета на дружеството се ръководи от управителя, поради което не е необходимо всеки от съдружниците лично и пряко да участва в дейността. Твърди се, че това е и невъзможно, тъй като останалите двама съдружници препятстват достъпа на ищеца до дружествените книжа и информацията относно хода на дружествените работи. Твърди се, че ищецът няма достъп до седалището и адреса на управление на дружеството. Твърди се, че на 20.07.2023г. отправил уведомление за предоставяне възможност за упражняване правата си по чл.123 и чл.124 ТЗ, но в отговор на това бил изключен от дружеството. Твърди, че останалите съдружници се стремят да извлекат ползи от собственото си неправомерно поведение чрез предприетото изключване на съдружника. Посочените в протокола фактически действия на Ю. Х. не представляват основания за изключването му по чл.126, ал.3, т.1 ТЗ нито по т.3 на същата норма. Твърди се, че дружеството не е претърпяло никакви вреди от поведението на съдружника си. Освен това, ищецът счита, че дори да е налице някакво нарушение от негова страна, то няма траен и системен характер, за да доведе до най-тежката санкционна последица– изключването му от дружеството. Твърди, че действителната причина за изключването му са влошените отношения с останалите двама съдружници, но това обстоятелство не представлява основание за прилагане на чл.126, ал.3 ТЗ. Претендира отмяна и на останалите решения, взети на същото ОСС, като незаконосъобразни поради тяхната обусловеност от незаконосъобразното изключване на съдружника и вземането им без необходимото мнозинство.
В срока за отговор ответното дружество Иновасион ООД, чрез адв.М.М., оспорва иска. Твърди, че ОСС е проведено съобразно предвидената в дружествения договор и ТЗ процедура, след връчване предупреждение и писмено уведомление до съдружника-ищец.
Твърди се, че във връченото на съдружника предупреждение били изрично посочени три конкретни негови прояви, насочени срещу останалите двама съдружника З.Г. и А.Н.А., чрез които са обективирани действия против интересите на дружеството, а именно: на 23.07.22г.
3 в хотел М. Х. нападнал съдружника А.А.; на 09.08.22г. в същия обект, стопанисван от дружеството, демонстрирал агресивно поведение по отношение на З.Г. като отправял закани за саморазправа; на 25.06.23г., отново в хотел М., отправил закана за убийство към съдружника А.А.. Твърди се, че посредством това поведение съдружникът Х. препятства работата на ОСС и дейността на управителя А.А. като действа и против интересите на дружеството. Твърди се, че това поведение е станало достояние на бизнес-партньорите на ответника както и на персонала в хотела, поради което се отразява на доброто име на дружеството. Според ответника, за тези нарушения на съдружника не следва да бъде предоставян срок за отстраняване, а и същите са продължили повече от месец след предупреждението. Твърди се още, че чрез действията си съдружникът злепоставя дружеството като води до намаляване клиентелата в хотел М., стопанисването на който е основният предмет на дейност на дружеството. Твърди се, че с фактическите си действия съдружникът осъществява основанията по чл.126, т.1 и т.3 от ТЗ. Посочват се отново визираните в предупреждението конкретни прояви на съдружника Х., чрез които се твърди, че последният препятства дейността на дружеството и действа против интересите му.
Ответникът счита, че приложената санкционна мярка е напълно адекватна на тези прояви.
Твърди се още, че съгласно чл.21 от дружествения договор, изготвеният за събранието протокол не е необходимо да бъде с нотариална заверка на подписа и обективира валидно взети на 25.08.23г. решения по чл.126, ал.3 ТЗ, ведно с последиците от изключването относно капитала и персоналния състав. Претендира се отхвърляне на иска като неоснователен. С допълнителен отговор ответното дружество поддържа вече изложените възражения и доводи срещу иска.