Определение № 2193 от 19.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2193 гр. София, 19.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20268002900435 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. З. Г. срещу решение № 882 от 24.06.2025г. по в.гр.д. № 60/2025г. на Апелативен съд – София в частта, с която, като е отменено частично и е потвърдено частично решение № 260345 от 06.06.2024г. на Софийски градски съд, е отхвърлен искът на касатора срещу ЗД“Бул Инс“АД по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 160 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) от смъртта на Ю. Д. Г., негов син, при пътнотранспортно произшествие от 02.04.2014г., със законната лихва за забава от 02.04.2014г. до окончателното плащане.

Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно, според него, е била кредитирана съдебната автотехническа експертиза и изготвената от вещото лице скица. Скицата не е съответствала на маркировката към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие, доказателства за което са събрани по делото. В открито съдебно заседание на 27.11.2023г. вещото лице е 1 заявило, че не може да отговори каква е била маркировката към датата на ПТП. Въпреки това направените искания за допълнителни задачи към вещото лице са били оставени без уважение. Водачът на лекия автомобил не е имал право изобщо да завива наляво. Ако по делото не са били събрани доказателства за мястото на ПТП, въззивният съд е трябвало да назначи служебно автотехническа експертиза, която да даде точен отговор за механизма на извършване на пътнотранспортното произшествие и за точното място, на което водачът на лекия автомобил е направил забранен ляв завой.

Необоснован е бил изводът, че ляв завой на мястото на ПТП е бил разрешен.

Съдът следи служебно дали заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано и когато приетата експертиза не дава точен отговор на поставените въпроси, съдът има задължение да постави допълнителна задача на експерта или да допусне повторна експертиза за изясняване на релевантните факти. Неизпълнявайки задължението си за служебно назначаване на експертиза, която да установи механизма на ПТП и точното място на предприетата от водача на лекия автомобил забранен маневра, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, още повече че е кредитирал експертиза, която не дава отговор на поставените въпроси, а и схема, която се опровергава от събраните доказателства. Неправилно и необосновано съдът се е позовал на мотивите към присъдата по в.н.о.х.д. № 333/2021г. на Апелативен съд – София. Тези мотиви изобщо не е следвало да бъдат вземани предвид относно факти, свързани с пътната маркировка на мястото на настъпване на пътнотранспортоното произшествие.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1.) Длъжен ли е съдът да възприеме експертно заключение без да 2 направи съвкупна преценка обясненията на вещото лице? на останалите доказателства по делото и

2.) Може ли въззивният съд да обоснове решението си на заключение на вещо лице, без заключението на вещото лице да е било преценено от съда във връзка с другите доказателства по делото?

3.) Когато съдът е приел, че да изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаването на вещо лице, длъжен ли е сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставените въпроси?

4.) Следва ли съдът да кредитира заключение на вещо лице, за което приема, че не дава отговор на поставен въпрос и което заключение противоречи на други събрани по делото доказателства или е длъжен да назначи допълнителна или повторна експертиза за установяване на релевантен за делото факт?

Касаторът счита, че по тези четири въпроса въззивното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г., както и с решение № 540 от 11.09.2024г. по гр.д. № 893/2023г. на ВКС, ГК, ІІ г.о, решение № 25 от 02.07.2020г. по гр.д. № 2976/2019г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 50081 от 28.06.2023г. по гр.д. № 2119/2022г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.

5.) Обвързан ли е гражданският съда с констатации и мотиви на наказателния съд, обективирани в мотивите към присъда и изведени въз основа на събрани в наказателното производство доказателства?

Според касатора по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 180 от 05.01.2017г. по т.д. № 3155/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

Всички въпроси се определят и като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

От насрещната страна по жалбата ЗД“Бул Инс“АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат обстоятелствата по спора.

3

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба на Д. З. Г. е редовна като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

Производството по гр.д. № 4370/2019г. на Софийски градски съд е било образувано въз основа на искова молба от 29.03.2019г. на Д. З. Г. срещу ЗД“Бул Инс“АД за заплащане на сумата от 250 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Ю. Д. Г., негов син, при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 02.04.2014г. в гр. София, бул.“Симеоновско шосе“. Претендирана е била и законна лихва за забава от 02.04.2014г. до окончателното плащане.

Изложените в исковата молба твърдения са били, че пътният инцидент е настъпил по причина на Г. И. И., водач на лек автомобил „Мерцедес“, модел „ЦЛ 600“, с ДК № СА 1717 КМ, гражданската отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество. В района срещу № 1 на бул.

„Симеоновско шосе“ (разклона на ресторант „Виктория“, бивш „Ловен парк“), в посока на движение от ул.“Никола Габровски“ към бул.“Г.М.Д.“, водачът предприел маневра завиване наляво при двойна непрекъсната линия, при което е било реализирано ПТП с насрещно движещия се мотоциклет „Ямаха“, ДК № С 8261 Х, управляван от Ю. Д. Г., който е загинал на място.

С исковата молба са били представени констативен протокол № К-335 от 02.04.20214г. и протокол за оглед на местопроизшествието от същата дата с препис и със скица. Поискано е било назначаването на съдебна автотехническа експертиза, която да даде заключение за механизма на възникване на ПТП. Отделно от това е било поискано спиране на производството до приключване на образуваното съдебно производство по н.о.х.д. № 3685/2015г. на Софийски градски съд.

Предявеният иск е бил оспорен от застрахователното дружество – ответник, включително по съображение, че е не е причинен деликт.

4

С определение от 17.07.2019г. гражданското дело е било спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключването на наказателното производство.

Повдигнатото срещу Г. И. И. обвинение е било за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК за нарушение на правилата за движение, визирани в: чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП („При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“). чл. 25, ал. 1 от ЗДвП („ Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“), както и чл. 63, ал. 2, т. 4 от ППЗДвП ("Двойна прекъсната линия" - М4.

„Пресичането й е разрешено само когато е разположена от дясната страна по посока на движението на превозното средство. С нея се очертава пътна лента, посоката на движение по която се променя периодично“).

С присъда № 234 от 03.10.2016г. по н.о.х.д. № 3685/2015г. на Софийски градски съд Г. И. И. е бил признат за виновен за извършеното нарушение на правилата за движение, визирани в чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП и оправдан за това да е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в останалите разпоредби.

С присъда № 5 от 17.03.2022г. по в.н.о.х.д. № 333/2021г. на Апелативен съд – София присъдата в осъдителната й част е била отменена при обстоятелства по чл. 15 от НК (случайно деяние), а в останалата част потвърдена.

Второинстанционната присъда е била потвърдена с решение № 50185 от 18.01.2023г. по н.д. № 662/2022г. на ВКС, НК, І н.о., което е било 5 окончателно.

В решението на ВКС, НК, І н.о., във връзка с оплакванията на частните обвинители, включително Д. З. Г., че водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ е извършил маневрата в забранен участък на пътя, пресичайки надлъжна маркировка от две непрекъснати линии, където тази маневра е била изрично забранена, при управление 21-22 метра в платното за насрещно движение (скосен е бил пътят на автомобила), касационният съдебен състав е отговорил, че се касае за невъведено в обвинителния акт твърдение за причинноследствена връзка между предприета в нарушение на маркировка М2 маневра. В допълнение е била направена констатация за установено място, където подсъдимият е предприел „пресичане на двойна непрекъсната линия“, за да навлезе в пътното отклонение на срещуположното платно за движение.

Според касационната инстанция е било извършено нарушение по чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, доколко подсъдимият е пресякъл очертана двойна непрекъсната линия. Пътната сигнализация е била изпълнена по протежение на пътя с двойна непрекъсната линия, нормативно регламентирана като М2 в чл. 63, ал.

1, т. 2 от ППЗДВП.

В решението на ВКС, НК, І т.о. е било посочено също, че в района на пътното отклонение на бул.“Симеоновско шосе“ от страна в посока ул.“Никола Габровски“ и водещо към заведение, стопанисвано от подсъдимия, е била нанесена двойна прекъсната линия, нормативно определена като М4 в чл. 63, ал. 1, т. 4 от ППЗДвП. При акцент върху повдигнатото обвинение за нарушение по чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, но и че обвинението не съответства на обективно установените факти (коя линия е пресякъл подсъдимият), второинстанционната оправдателна присъда по това обвинение е била приета за правилна и потвърдена. От Столична община били получени документи, че тази двойна прекъсната линия всъщност представлявала две единични прекъснати такива, позволяващи извършването на ляв завой, но посочените от общината обстоятелства, както и субективното разбиране на подсъдимия за такава маркировка, не са били споделени от касационния съдебен състав.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, според съда, е била бланкетна, а по отношение на обвинението за нарушаване на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП е имало наличие на непреодолимо материалноправно, процесуално и логическо противоречие – нормата е предпоставена от извършването на разрешена 6 маневра. Г. И. И. следвало да отговаря не за това нарушение, а за виновното си навлизане в неразрешената за него част на пътното платно.