Решение № 24 от 22.06.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. София , 22.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Анелия Щерева

КОНСТАНТИНА М.

ХРИСТОВА при участието на секретаря ЕЛКА АНТ. ГРИГОРОВА в присъствието на прокурора Георги Иванов Герасимов (СГП-София) като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100601836 по описа за 2021 година

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………. гр. София, 22.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, X-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на седми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

1 при секретаря Елка Григорова и в присъствието на прокурора Г.Г., като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 1836 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 04.02.2021 г. по НОХД № 15767/2020 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 7-ми състав, е признал подс. Н.Е.Ц. за виновна в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК я е освободил от наказателна отговорност и е наложил наказание „глоба“, в размер на 500 (петстотин) лева. Със същата присъда съдът е отнел в полза на държавата, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, веществените доказателства по делото – наркотичното вещество, явяващи се предмет на престъплението, предадени на съхранение в ЦМУ с приемо – предавателен протокол № 75018 от 20.11.2020 г.

Недоволен от така постановената присъда е останал прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, депозира въззивен протест. В протеста се излага, че така постановената присъда е неправилна, в частта относно размера на наложеното на подсъдимото лице наказание „глоба“. Изтъква се, че едновременното приложение на разпоредбите на чл. 78а, ал. 5 от НК и чл. 354а, ал. 5 от НК обуславя извод, че санкцията, която може да се наложи на подсъдимата за извършеното от нея престъпление е в абсолютен размер от 1 000 (хиляда) лева, поради което и като е определил наказание в по-нисък от този размер, съдът е допуснал неправилно приложение на закона. В тази насока се сочи, че разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК, на която съдът се е позовал, не допуска налагане на административно наказание „глоба“ в размер под 1 000 (хиляда) лева, а единствено съдържа правна забрана размерът на административното наказание да надвишава този на глобата, предвидена за съответното престъпление. Ангажират се съображения, че налагането на глоба под минималния предвиден в закона размер, води до незаконосъобразно двойно привилегироване на подсъдимата, която веднъж бива освободена от наказателна отговорност, след което се налага наказание в размер под предвидения в закона минимум. Желае се изменение на така постановената присъда, в частта относно размера на наложеното на подсъдимата административно наказание „глоба“, като същият да бъде увеличен до размер от 1 000 (хиляда) лева.

С подадения въззивен протест не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В разпоредително заседание от 31.05.2021 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с подадения протест, както и с приложените материали към делото прецени, че за правилното му изясняване не е необходим разпит на подсъдимото лице. Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което не се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание не е задължително.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, представителят на прокуратурата 2 поддържа така подадения протест, по съображенията, изложени в него. Желае изменение на първоинстанционната присъда в насока увеличаване на наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.

Упълномощеният защитник на подсъдимата Н.Ц. – адв. Т.Л., САК, оспорва протеста.

Намира постановената от районния съд присъда за правилна, законосъобразна и обоснована.

Изразява солидарност с изложените в нея мотиви. Желае потвърждаването ѝ.

Подсъдимата Н.Е.Ц., при упражняване правото си на лична защита, поддържа изложеното от защитника си. В последната си дума желае потвърждаване на протестираната присъда.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестирания съдебен акт, изложеното във въззивния протест, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по реда на глава 28 от НПК („Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“). Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими веществени и писмени доказателства и гласни и писмени доказателствени средства и заключения на способи на доказване - експертизи, а именно : : гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Г.Х.Г. (л. 25 от досъдебното производство) и Б.Н.М. (л. 26 от досъдебното производство) – приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2, вр. с чл. 283 от НПК ; писмените доказателствени средства и писмени доказателства – протокол за доброволно предаване от 26.05.2019 г. (л. 24 от досъдебното производство), протокол за оценка на наркотично вещество от 27.10.2020 г. (л. 65 от досъдебното производство), приемателно – предавателен протокол № 75018 от 20.11.2020 г. (закрепен към задната корица на НОХД) и справка за съдимост на подсъдимата (л. 33, л. 36 и л. 66 от досъдебното производство и л. 13 от съдебното производство) ; способи на доказване – заключенията на комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза (л. 40 – л. 45 от досъдебното производство) и физикохимична експертиза № 20/НАР – 1204 (л. 62 – л. 63 от досъдебното производство) и веществените доказателства по делото – наркотично вещество, явяващи се предмет на престъплението, предадени на съхранение в ЦМУ, с приемо – предавателен протокол № 75018 от 20.11.2020 г. (л. 30/гръб от досъдебното производство).

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, като прецени, че същите са достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Въззивната инстанция намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като изцяло споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, приобщени чрез прочитане по реда на чл. 283, вр. чл.

3

378, ал. 2 от НПК, приложените писмени доказателства и доказателствени средства, веществени доказателства и използваните способи на доказване – експертизи.

Първостепенният съд е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, в съвкупност с посочените по-горе писмени доказателствени средства и писмени доказателства, веществени доказателства и способи на доказване – експертизи, като на базата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.

С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.

Анализът на същия сочи на следното :

На 26.05.2019 г., около 17.45 ч., в гр. София, подс. Н.Е.Ц. управлявала лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Пунто“, с рег. № ****. На входа на кв. „Димитър Миленков“ горепосоченият автомобил бил спрян за проверка от свидетелите Г.Х.Г. и Б.Н.М. – униформени полицейски служители в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при 08 РУ – СДВР. След като установили самоличността на подс.

Ц., като водач на автомобила, свидетелите я запитали дали държи в себе си или в автомобила вещи и предмети, забранени от закона. Последната отговорила, че в ниша на таблото, над скоростния лост на автомобила, се намирали 3 (три) броя полиетиленови топчета, съдържащи амфетамини, като изразила желание да ги предаде.

Подсъдимата Н.Ц. предала на св. М. 3 (три) броя полиетиленови топчета с неправилна форма, черни на цвят, което било удостоверено със съставянето на протокол за доброволно предаване от 26.05.2019 г. За случилото се била уведомена оперативната дежурна част (ОДЧ) при 08 РУ – СДВР и на място пристигнал експерт, който в присъствието на подсъдимото лице запечатал трите топчета, с картон серия „А“ № 0333841 и 2 бр. СП 808 НЕКД – СДВР. След това, подс. Ц. била отведена и задържана за срок от 24 часа в 08 РУ – СДВР.

Предадените от подсъдимата обекти, условно обозначени като обект № 1, обект № 2 и обект № 3, съдържали, както следва : обект № 1 – бяло вещество на прах и бучки, с наличие на амфетамин и кофеин, като определеното процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент амфетамин е 22.4 %, с нето тегло 0.46 грама и на стойност 13.80 лв. ; обект № 2 – бяло вещество на прах и бучки, с наличие на амфетамин и кофеин, като определеното процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент амфетамин е 22.4 %, с нето тегло 0.47 грама и на стойност 14.10 лв. ; обект № 3 – бяло вещество на прах и бучки, с наличие на амфетамин и кофеин, като определеното процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент амфетамин е 22.4 %, с нето тегло 0.50 грама и на стойност 15.00 лв., всичко с общо нето тегло 1.43 грама, на обща стойност 42.90 лева. Горното било установено посредством физикохимична експертиза, както и съобразно протокол за оценка на наркотично вещество от 27.10.2020 г. по ПМС № 23/29.01.1998 г.

Към момента на инкриминираното деяние подс. Ц. е била психично здрава и без синдром на зависимост към наркотични вещества. При нея е бил установен епизодичен прием на марихуана и амфетамини. По време на инкриминираното деяние е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Подсъдимата Н.Е.Ц. е родена на 02.07.1993 г., в гр. София, българка, българска 4 гражданка, неомъжена, с висше образование, живуща в гр. София, ж. к. „****, ЕГН **********.

Същата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други.