Решение № 344 от 20.09.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Пловдив , 20.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светлана Ив. Изева

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20215300502167 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба вх. №8520/20.08.2021 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника Р. Д. П., ЕГН **********, от гр. П., бул. ***, срещу постановление за разноските, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение, получена на 19.01.21 г., по изпълнително дело №3145/2019 г. по описа на ДСИ при Районен съд Пловдив, III район, с което е уведомена, че има задължения по изпълнителното дело в общ размер на 161.28 лв., от които 144 лв. допълнителни разноски и такса в размер на 17.28 лв. по Тарифа за ДТ по ГПК, дължими към 18.12.2020 г.

Жалбоподателят твърди, че режимът на лични отношения е изпълнен, не е дала повод за завеждане на делото, като не дължи разноски.

Винаги е изпълнявала задължението си и е предоставяла детето на бащата.

Иска се вдигане на запора и разноските да останат за сметка на взискателя.

Ответната страна - взискателят ИВ. ИЛ. УШ., чрез процесуалния си представител адв. Е.Т., счита жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение, като се излагат подробни съображения, че именно поведението на длъжника е наложило образуване на изпълнителното дело, тъй като не е спазвала определения режим на лични отношения на бащата с детето. Разноските са свързани с поведението на жалбоподателката по 1 изпълнителното дело.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, като навежда доводи за твърденията си.

Пловдивският окръжен съд след проверка на представеното копие от изпълнителното дело установи следното:

Изпълнително дело №3145/2019 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Пловдивски районен съд е образувано на 11.07.2019 г. по молба от И. И. У., ЕГН **********, с приложен изпълнителен лист, издаден на 24.04.2019 г. от РС Пловдив на основание определение №4670/15.05.2017 г. по гр.д. №16966/2016 г. срещу длъжника Р. Д. П.. Според отразеното в изпълнителния лист, същият е издаден въз основа на постигната между страните по делото спогодба относно режима на лични отношения между бащата И.У. и детето И. И. У., ЕГН **********.

С разпореждане от 11.07.2019 г. е постановено внасяне от взискателя на държавна такса в размер на 24 лв. След представяне на доказателства за внесената държавна такса е изпратена ПДИ до длъжника, връчена на 02.08.2019 г. П. е уведомена, че взискателят желае да вземе детето в периода от 25.08.2019 г. до 01.09.2019 г.

С отговора длъжникът е изложила съображения, че не препятства режима на лични отношения, предвид здравословното състояние на детето и посочени други обстоятелства е визирала периода от 29.08.2019 г. до 05.09.2019 г., през който бащата може да упражни правата си.

На 27.08.2019 г. е депозирана молба от адв. Т. – пълномощник на взискателя. Посочила е, че майката отказва да предаде детето на 29.08.2019 г., като моли да се определи друг период – от 02.09.2019 г. до 09.09.2019 г. ДСИ е отказал, позовавайки се на нормата на чл.528, ал.1, изр.2 ГПК.

Според протокол за проведен телефонен разговор, длъжницата е била уведомена, че следва да предаде детето така, както е посочила – на 29.08.2019 г.

На 13.07.2020 г. е депозирана молба от адв. Т., че длъжницата препятства личните отношения на взискателя с детето, като е поискано да се изпрати нова ПДИ за датите 18 и 19 юли, и при неизпълнение да се наложи глоба.

С молба от 27.07.2020 г. е поискано бащата да вземе детето при себе си в периода от 03.09.2020 г. до 10.09.2020 г. Длъжникът е уведомена на 04.08.2020 г., като на 06.08.2020 г. е депозирала отговор, че бащата злоупотребява с правата си, а тя изпълнява определения режим. Посочва друг период – от 31.08. или от 01.09.2020 г. за една седмица, като иска детето да 2 бъде предадено и върнато пред съдебния изпълнител в сградата на съда.

С разпореждане от 17.08.2020 г. ДСИ е насрочил предаването на детето на 01.09.2020 г. от 10.00 часа, като е уведомил взискателя да плати 60 лв. държавна такса. Таксата е внесена.

Съгласно протокол от 01.09.2020 г. детето е предадено на бащата, а е върнато на 08.09.2020 г. в 10 часа според друг протокол, като е приложена и квитанция за нова такса, платена от взискателя.

С молба от 05.10.2020 г. от взискателя е поискано да се съберат направените разноски, като се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Изпратена е покана за ДИ до длъжника за сумата от 144 лв. разноски, както и 17.28 лв. такса по чл.53 от ТДТ по ГПК или общо 161.28 лв.

Същата е връчена на П. на 19.01.2021 г.

С оглед на така установените факти по делото и предвид доводите в жалбата, настоящият съдебен състав намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал.

2, т. 7 от ГПК, тъй като е налице нарочен акт на ЧСИ, обективиран в съобщение до длъжника, който по смисъла на т.2 на Тълкувателно решение №3/10.07.2017 г. по т.д. №3/2015 г. ВКС, ОСГТК, подлежи на обжалване.

Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че с поведението си не е дала повод за завеждане на изпълнителното дело – точно в обратна насока са описаните действия. Нещо повече – последователното поведение, насочено към системно нарушаване на режима на лични отношения между бащата и детето е продължил и след разглеждания период, като на длъжника са наложени и глоби, с цел преустановяването му.

Независимо от постигнатата спогодба, майката е решавала кога да се предостави детето на бащата. Именно тя е направила и искането детето да се предаде и да се върне от ДСИ, което е наложило и внасянето на таксите от по 60 лв. съответно на 01.09.2020 г. и на 08.09.2020 г. Независимо, че искането изхожда от нея, таксите са заплатени от взискателя. Тъй като длъжникът с поведението си е станал причина за тези разноски, той ги дължи на взискателя, както и таксата за образуване на изпълнителното дело – 24 лв. или общо 144 лв.

С ПДИ длъжникът е уведомена, че ако изпълни задължението си в срока за доброволно изпълнение не се дължи таксата по чл.53 от ТДТ по ГПК, посочена в ПДИ – 17.28 лв. Това обаче не е направено, а е депозирана жалбата, въз основа на която е образувано настоящето производство.

3

Посочените такси се дължат от длъжника по аргумент от чл. 79, ал.

1 ГПК, според която разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение на изрично посочените случаи, а настоящият не е от тези, визирани в т.1 – т.3. Длъжникът не само с поведението си е станал причина за завеждане на делото, но и сам е инициирал внасяне на допълнителни разноски от взискателя. Жалбата е неоснователна, като следва да се остави без уважение, а постановлението на ДСИ за разноските, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена на 19.01.21 г., по изпълнително дело №3145/2019 г. по описа на ДСИ при Районен съд Пловдив, III район, с което е уведомена, че има задължения по изпълнителното дело в общ размер на 161.28 лв., от които 144 лв. допълнителни разноски и такса в размер на 17.28 лв. по Тарифа за ДТ по ГПК, дължими към 18.12.2020 г., е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Неоснователно е и искането за вдигане на запора, тъй като в ГПК изрично са посочени случаите, в които длъжникът може да обжалва действията на съдебния изпълнител. Посоченото, доколкото не се твърди несеквестируемост, не е от тях.

С разпореждане от 25.01.2021 г. молбата на длъжника за възлагане на разноските в тежест на взискателя е оставена без уважение, тъй като съгласно ГПК всички такси и разноски по изпълнителното дело са за сметка на длъжника, наложен е запор върху банковата сметка на П. и е изпълнен. Съобщението е връчено на длъжника на 19.03.2021 г. /л.119 от изпълнителното дело/.

С определение №510/07.07.2021 г. по в.гр.д. №1417/21 г. настоящият състав се е произнесъл по жалба с вх. №2619/31.03.2021 г. по описа на ДСИ на П. против разпореждане от 25.01.2021 г. на ДСИ по делото, като е приел, че е недопустима и е прекратил производството по делото. ДСИ разполага с възможността да се произнесе по искане за изменение на постановения от него акт относно разноските, но не е бил компетентен да се произнася по искането за отмяна на разноските, което е направил. Актът му се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.

Воден от

V граждански състав гореизложеното,

Пловдивският окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление за разноските, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение, получена на 19.01.21 г., по изпълнително дело №3145/2019 г. по описа на ДСИ при Районен съд Пловдив, III район, с което Р. Д. П. е уведомена, че има задължения по изпълнителното дело в общ размер на 161.28 лв., от които 144 лв. допълнителни разноски и такса в размер 4 на 17.28 лв. по Тарифа за ДТ по ГПК, дължими към 18.12.2020 г.

ОТМЕНЯ разпореждане от 25.01.2021 г., с което ДСИ се е произнесъл по молбата на длъжника по изпълнително дело №3145/2019 г. по описа на ДСИ при РС Пловдив Р. Д. П. за възлагане на разноските в тежест на взискателя ИВ. ИЛ. УШ. като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно в съответствие с чл.437, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5