Определение № 61 от 29.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 61 гр. София, 29.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно търговско дело № 20251001000828 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.1, във вр. с чл.130 от ГПК и по чл.274,ал.1,т.2, във вр. с чл.248 ГПК.

Образувано е по три частни жалби.

Първата частна жалба е на ищеца в първата инстанция „КТБ“ АД /н/ чрез синдиците А. Д. и К. М. и е насочена против Определение № 260613 от 11.04.2025 г., постановено по т.д. № 597/2018 г. на СГС, ТО, VI-17 състав, с което съдът на основание чл.130 ГПК е върнал исковата молба и прекратил производството по предявените от „КТБ“ АД /н/ срещу „ЕМКО“ ЕООД и „ДУНАРИТ“ АД/ обективно съединени искове както следва: главен иск чл.26,ал.1, предл.3 ЗЗД, евентуален по чл.26,ал.2,предл.4 ЗЗД и втори евентуален по чл.26,ал.2, предл.5 ЗЗД.

Частният жалбоподател „КТБ“ АД /н/ излага доводи за неправилност на обжалваното определение поради необоснованост и нарушение на процесуалните правила. Жалбата е подробно мотивирана. Намира за неправилен извода на съда, че за банката-ищец не е налице правен интерес от воденето на настоящото производство, доколкото оспореният особен залог не е вписан по партидата на заложния длъжник „Дунарит“ АД в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), поради което същият нямало как да бъде противопоставен на третите за същия лица, сред които е и банката.А 1 освен това със Споразумение от 09.08.2022 г. договорът за особен залог на търговско предприятие е прекратен, тъй като „Дунарит“ АД е върнало на „Емко“ ООД дължимата по Договор за паричен заем от 06.06.2016 г. заемна сума в размер на 10 000 000 евро.

Макар действително договора за особен залог на търговско предприятие да не е вписан по партидата на „Дунарит“ АД в ТРРЮЛНЦ, то това обстоятелство е налице не поради избор на страните по правоотношението, а вследствие предявяването на процесния иск. С определение на ОС-Русе регистърното производство е било спряно до приключване на настоящото дело.

Неправилен бил изводът на съда, че за ищцовата страна липсва правен интерес от водене на иска, доколкото е прекратено действието на Договора за учредяване на особен залог на търговско предприятие, поради твърдяно връщане на дължимите суми по Договор за паричен заем от 06.06.2016 г. Въпреки, че по делото е предявен иск за нищожността на Договора за особен залог на търговско предприятие от 27.06.2016 г., то същата е обусловена от действителността, респ. твърдяната от страна на ищеца, нищожност, на Договор за паричен заем от 06.06.2016 г

Счита, че за него /за ищеца/ продължава да е налице правен интерес от водене на настоящото производство, включително с оглед твърдяното връщане на заемната сума, в размер на 10 000 000 евро, доколкото по този начин длъжникът „Дунарит“ АД е намалил своето имущество, което обстоятелство би затруднило събирането на вземанията на банката.

Твърди, че продължават да са висящи съдебни спорове между „КТБ“ АД (н.) и „Дунарит“ АД за установяване съществуването на вземания по сключени Договори за банков кредит, които производства съдът е посочил и в обжалваното определение, а именно - т.д. № 78/2022 г. по описа на ОС Русе, понастоящем т.д.

№ 199/2024 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново, както и по подадено, но към момента неадминистрирано възражение на „Дунарит“ АД по ч.гр.д. № 197/2022 г. по описа на P C Русе, Ш-и граждански състав. Счита, че съдът е следвало да постанови спиране на делото до приключване на посочените производства, включително на евентуално такова по чл.422 ГПК, във връзка с подаденото по ч.гр.д. № 197/2022 г. по описа на PC Русе възражение, в рамките на които окончателно ще бъде решен въпросът за това дали банката има или не вземания от „Дунарит“ АД, респ. дали е налице правен интерес по настоящото производство по оспорване на Договора за особен залог на търговско предприятие 2 от 27.06.2016 г.

Против частната жалба в срок е постъпил отговор от ответника „ЕМКО“-ООД чрез адв.С. С., в който излага подробни доводи за нейната неоснователност. Твърди, че правният интерес на ищеца да води делото е отпаднал, защото липсва действащ Договор за учредяване на особен залога на търговско предприятие от 27.06.2016 г., тъй като същият е прекратен със Споразумение за прекратяване от 09.08.2022г. между ответниците. След като със Споразумението е прекратено действието на Договора за учредяване на особен залог на търговско предприятие, чиято недействителност се иска, то производството е станало безпредметно, а главния и евентуалните искове са процесуално недопустими.

В противоречие с изявленията си пред СГС, ищецът КТБ /н./ се опитвал да обоснове правен интерес от водене на делото с твърдение, че по делото се искало установяване нищожност както на договора за особен залог, така и на договора за заем от 06.06.2016г. Тези твърдения влизали в колизия със съдържанието на исковата молба, молбата-уточенение и допълнителната искова молба, с които се иска на основание чл.124 ГПК във вр. с чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД съдът да прогласи недействителност само на Договор за учредяване на особен залог на търговско предприятие от 27.06.2016 г., сключен между „ЕМКО" ООД (заложен кредитор) и „Дунарит” АД (залогодател), поради липса на основание, а в условията на евентуалност - поради привидност, евентуално - поради накърняване на добрите нрави. Ищецът не е твърдял нищожност на договора за заем между двете дружества, респ., по делото няма формулиран подобен петитум.

Твърди, че посочените от КТБ в частната жалба дела, които се водят между банката и Дунарит, са ирелевантни за настоящото производство, което е с предмет обявяване нищожност на договора за особен залог. Твърди, че договорите имат правно действие между сключилите ги страни и за третите лица по принцип не е налице правен интерес да искат прогласяване на нищожността им. Такава възможност би била налице само в случаите, когато с договорът се засяга правната сфера на третите лица или се създава външна представа за несъществуващо право и с това се засяга тяхната правна сфера.

(Определение № 623 от 11.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5473/2015 г.; в същия смисъл и Решение № 133 от 22.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 17/2011 г., I т. о., ТК). „Искът с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД е от категорията на установителните искове и наличието на правен интерес е задължителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. Посочената предпоставка следва да е налице както към момента на завеждането му, така и към момента на постановяване на решение по него. И тъй като заемът по договора за заем е върнат, вследствие на което договорът за особен залог е прекратен, то към момента на постановяване на определението за ищеца липсва правен интерес 3 от предявяването на иска.

Моли за потвърждаване на определението.

Постъпил е отговор на частната жалба и от другия ответник „Дунарит“ АД чрез пълномощника му гл. юрисконсулт П. К.. Излага доводи за неоснователност на частната жалба. Твърди, че ищецът „КТБ” АД (н.) не е изложила правни и фактически твърдения, с които да установи правния си интерес да иска прогласяване нищожност на прекратения вече Договор за учредяване на особен залог на търговско предприятие от 27.06.2016 г. между ответниците.

Частният жалбоподател не е посочил и как прекратения договор между ответниците ще повлияе на неговата правна сфера.

Твърди, че както към момента на предявяване на иска, така и към настоящия момент „КТБ” АД (н.) няма вземания от „Дунарит“ АД и респективно не е кредитор на дружеството, съответно, няма правен интерес да оспорва сделка, по която несъстоятелната банка не е страна, сключена между трети за нея лица. Отделно, нито прекратеният договор за особен залог, нито договорът за заем - засягат по какъвто и да е начин правната сфера на банката.

Предвид и новонастъпилите обстоятелства - процесният договор е прекратен и не съществува в правния мир, а това води и до липса на правен интерес у несъстоятелната банка да иска неговата недействителност, на основанията заявени по делото.

Твърди, че „КТБ” АД (н.) е имала по делото само и единствено претенции срещу валидността на договора за особен залог, като е предявила искове с правно основание чл.124 ГПК, във вр. чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.

Такива претенции несъстоятелната банка не е заявявала към договор за паричен заем от 06.06.2016г.- нито с исковата молба, нито с допълнителната искова молба. Със сключване на приложеното по делото Споразумение за прекратяване на договора за залог, правно защитимият интерес на ищеца по делото е отпаднал, поради което правилно производството е прекратено.ди, че сочените от ищеца в частната жалба висящи съдебни производства не са преюдициални по отношение на настоящото дело и не е налице основание за спиране на производството, още повече при липсващ за ищеца правен интерес от воденето му. Подробни доводи са изложени в отговора. Моли за потвърждаване на определението като правилно и законосъобразно.

Постъпили са и две частни жалби против Определение №

261132/12.07.2025 г., постановено на основание чл.248 ГПК, с което съдът е изменил прекратителното си определение в частта за разноските, които ищецът „КТБ“-АД /н/ е осъден да плати на ответника „ЕМКО“-ООД като е намалил същите от 160 000 лева на 120 000 лева.

4

В частната си жалба срещу това определение „КТБ“-АД /н/ поддържа незаконосъобразност и необоснованост на определението. Счита, че определения намален размер на разноските отново е твърде завишен и не кореспондира както на фактическата и правна сложност на делото, така и на действително извършеното в производството. Това е така, защото по делото е извършена единствено първоначална размяна на книжа и е проведено едно единствено съдебно заседание - на 08.05.2019 г., след което производството по делото е спряно. Също така не е изслушвано, респ. прието заключение по допуснатата от ССЕ, нито са извършвани други процесуални действия, които да обосноват претендирания размер на възнаграждението.

Счита, че делото не се характеризира с правна и фактическа сложност, която да обоснове определения от съда размер на адвокатския хонорар.

Предявения иск е за прогласяване на нищожност на Договор за особен залог на търговско предприятие от 27.06.2016 г. В тази връзка, в производството следвало да се установи дали е била налице действителна икономическа нужда от сключване на договор за заем, който процесния договор за особен залог на търговско предприятие обезпечава. Поради прекратяването на производството по делото не е правен анализ и не са събирани доказателства в тази връзка, нито са предприемани действия извън първоначалната размяна на книжа и участие при провеждане на едно единствено съдебно заседание.

Моли за отмяна на определението и постановяване на ново, с което разноските в полза на „Емко“ООД бъдат намалени до 10 000 лева с включен ДДС.

В срок са подадени отговори от ответниците, в които са развити подробни съображения за неоснователност и на тази частна жалба. И двамата ответници поддържат, че цената на исковете е 10 000 000 евро, предявени са няколко обективно съединени иска, делото е със значителна фактическа и правна сложност, исковете са насочени срещу двама ответници, давани са подробни отговори на всички уточнетилни молби на ищеца. Молят да не се уважава искането на „КТБ“-АД /н/ за по-значително намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, като не се приема възражението за прекомерност.

Определението по чл.248 ГПК е обжалвано и от ответника „ЕМКО“ООД чрез пълномощника му адв.С.. Излага подробни доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност с молба да бъде отменено и дължимото адвокатско възнаграждение в полза на дружеството да бъде присъдено в пълния му претендиран размер. Съдът неправилно бил приел, че е налице прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Обстоятелството, че делото е прекратено 5 пред СГС, не било основание да се приеме, че хонорара е прекомерен, защото подобно развитие на производството няма отношение нито към правната, нито към фактическа сложност на делото, прието и от съда за съществуваща.