Решение № 28 от 14.02.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Стара Загора, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Анна Т. Трифонова

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело № 20215501001442 по описа за 2021 година

Обжалвано е решение № 68/03.08.2020 г., постановено по гр.д. № 45/2020 г. по описа на Районен съд – Ч., в частта с която е отхвърлен иска на М. Ф. ИЛ., действаща чрез своята майка и законен представител Ф. Д. ИЛ. против З.А.Д.О.З. АД над сумата от 5 500 лв. до претендирания размер от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от М. Ф. ИЛ., ЕГН ********** неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, страдания и неудобства, които са в резултат на ПТП настъпило на 29.10.2018г в гр.Ч. като неоснователен и недоказан.

Въззивницата излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част и моли въззивния съд да отмени същото и да уважи предявения иск в пълен размер. Решението се обжалва частично в частта, в която не е уважен иска. Обжалва се и в частта за разноските, като се излагат подробни съображения. Претендират се разноските пред двете инстанции.

По делото е постъпила и частна жалба вх. № 260088/31.08.2020 г. от М. Ф. ИЛ., действаща чрез своята майка и законен представител Ф. Д. ИЛ. против част от решение № 68/03.08.2020 г. постановено по гр.д. № 45/2020 г. по описа на Районен съд – Ч. имащ характер на определение, с което е 1 оставено без уважение искането на ищцата за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от З.А.Д.О.З. АД, с който въззиваемият оспорва същата като неоснователна.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, както в отхвърлителната част, така и в частта по отношение на разноските.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен е иск с правно основание чл.

432 от КЗ.

Ищцата М. Ф. ИЛ.. ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Ф. Д. ИЛ. моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника „З.А.Д.О.З. АД да заплати сумата от 25 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от М. Ф. ИЛ., ЕГН ********** неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки, страдания и неудобства, подробно описани в настоящата искова молба, които са в резултат на ПТП настъпило на 29.10.2018 г. в гр.Ч., ведно със законната лихва върху сумата от 25 000 лв., считано от 06.12.2018 г. - датата, на която ответното дружество е уведомено за настъпилия пътен инцидент с пострадали лица; законна лихва върху сумата от 5 000 лв. от 06.12.2018г до 03.12.2019г, (дата на изплащане на определеното от ответното дружество обезщетение) в общ размер на 504,17 лв.; сумата от 12.35 лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди следствие от ПТП във връзка със заплатени суми по касов бон № 0067913/29.10.2018г. издадена от „Ф. гр.Ч., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на заплащането им /29.10.2018г/, до окончателното им изплащане. Претендират ответника да заплати и всички такси и разноски по производството, както и адвокатски хонорар.

Ответното дружество подава отговор в законоустановения срок, с който взема становище, че оспорва предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по основание и с оглед предявения му размер.

2

Безспорно е установено, че на 29.10.2018 г. около 13.10 часа в гр.Ч. на ул.**** е настъпило ПТП с лек автомобил с рег.№ СТ **** АН, марка А., модел А4, собственост на К.Б.К., управляван от Д.Б.К. и пешеходеца М. Ф.

ИЛ..

Видно от направена справка в електронния сайт на Гаранционен фонд се установява, че към датата на ПТП - 29.10.2018г., за л.а. с ДКН СТ**** АН има застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при З.А.Д.О.З. АД С..

С Уведомление на 03.12.2018 г. ищцата уведомила ответното дружество за настъпилото ПТП на 29.10.2018 г., което е получено от З.А.Д.О.З. -гр.С. на 06.12.2018 г. видно от известие за доставяне с ИД № **** За настъпилото ПТП е образувано ДП 375 ЗМ -357/2018 г. по описа на РУ Ч., което е прекратено с влязло в сила постановление от 22.01.2019 г., тъй като деянието не съставлява престъпление.

Видно от заключенията на автотехническата и медицинска експертизи управляваният от Д.К. лек автомобил е ударил с предната си дясна част, навлязлото върху платното за движение дете М. Ф. ИЛ., като с това й причинил телесна повреда, изразяваща се в счупване на малкопищялната кост на ляв крак. Детето е контактувало с левия си крак с предна дясна част на десния калник / престилка/ на лекия автомобил с водач К.. В резултат на което и с оглед на действащите сили детето се е завъртяло на дясно или по часовниковата стрелка гледано отгоре, след което е контактувало с лекия автомобил в областта на дясното странично огледало.

Детето – пешеходец е следвало за да предотврати настъпването на процесното ПТП да се огледа на ляво и на дясно и предвид наличието на движещия се в кръстовището процесен автомобил да спре движението си преди да навлезе на пътното платно за движение на ул. ****** и чак след това, като изчака автомобила да премине, да продължи своя ход, извършвайки пресичането на гореспоменатата улица. От друга страна водачът на лекия автомобил А., който се е движил със скорост 25км/ч., е следвало предвид наличието на пресичащи пътното платно пред автомобила му деца – пешеходци, да намали скоростта си на движение, с оглед на това да има 3 техническата възможност да спре при всяка ситуация, която би могла да възникне при подхода и преминаване на процесното кръстовище. Подходяща скорост , която да се яви максимално съобразена с наличието на деца на пътното платно е следвало да бъде в рамките на 13,86км/ч. Движейки се обаче със скорост около 25км/ч. водачът К. сам се е поставил да няма техническа възможност да спре и да предотврати настъпването на процесното ПТП, поради което и скоростта избрана от него се явява несъобразена с пътнотранспортните условия / наличие на деца на пътното платно/.

При настъпилото произшествие били причинени телесни увреждания на М.И. - пешеходец, с което й било причинено трайно затруднение в движението на долен крайник за срок по-дълъг от 30 /тридесет/ дни.

Пострадалата М.И. е претърпяла следните травматични увреждания: счупване на лявата малкопищялна кост в долната трета без съществено разместване на фрагментите. Описаното по-горе счупване отговаря по време и начин да е извършено от блъскане на пешеходец от лек автомобил отляво. В с.з. вещото лице заявява, че ударът най-вероятно е станал в престилката на автомобила и травматичното увреждане не може да се получи при „стъпване на криво“ или отскачане на детето например от високо. Вещото лице посочва че има изкривяване на фрагментите което сочи да е получено при удар ляво – странично. Това счупване е причинило трайно затруднение на движенията на левия крак, което при правилно протичане на оздравителния процес се възстановява за срок от около месец и половина. Няма данни М.И. да е получила психически травми вследствие на настъпилото ПТП. Според заключението на вещото лице констатираните медицински интервенции не могат да окажат въздействие върху нормалните физиологични процеси върху пострадалата след изтичане на възстановителния период. В с.з. на 27.07.2020г. съдът е прекъснал заседанието с оглед извършване на преглед на пострадалата, след който преглед вещото лице обясни, че не регистрира към настоящия момент никакви видими травматични увреждания във връзка с претърпяната травма.

В свидетелските си показания, водачът на лекия автомобил свидетеля Д.К. посочва, че спрял лекия автомобил и след като получил уверение от придружители на детето, че същите ще се погрижат за него, напуснал местопроизшествието без да сигнализира за случилото се, нито на тел. 112, нито в районно полицейско управление, като нарушил правилата за движение 4 по пътищата, в качеството си на водач на МПС, вследствие на което реализирал ПТП.

В резултат на разменена между страните кореспонденция ответното дружество е изплатило обезщетение на ищцата М.И. в размер на 5 000 лв., която сума била внесена посредством банков превод с основание „щета 041116500092018" на 03.12.2019 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В случая е установено наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП - 29.10.2018г., за л.а. „А. А 4“с ДКН СТ**** АН по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при З.А.Д.О.З. АД С..

В случая е спазено и изискването на чл. 380, ал. 1 от КЗ , като ищецът е отправил към ответното дружество писмена застрахователна претенция, по която е заведена щета, поради което предявеният иск е допустим.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД , пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.

В случая е безспорно установено, че водачът на застрахования при ответника лек автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като, при избора си на скорост на движение не се е съобразил с наличието на 5 възможни препятствия на пътя а именно, пресичащи деца и не е намалил скоростта си на движение до упоменатите от вещото лице 13,86км/ч които биха му позволили при необходимост да спре, с което пък е причинен вредоносен резултат за ищеца, вследствие настъпилото ПТП, с което е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП , където е посочено, че всеки участник в движението с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.

С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача на л.а. „А. А 4“с ДКН СТ**** АН, са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.

Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав п о чл. 45 от ЗЗД . Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.

432, ал. 1 от КЗ, следва да бъде ангажирана.

Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.

Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.