Решение № 58 от 15.07.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Т.а Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно наказателно дело № 20231880200207 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 5 8д – чл. 63д о т Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от Р. С. М. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, против Наказателно постановление № 23-0353-000181 от 31.08.2023 г., издадено от началник група в ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 50 лева и един месец лишаване от право да управлява моторно превозно средство – на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал.

1, т. 2, б. „е” ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 50 лева и един месец лишаване от право да управлява моторно превозно средство – на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП и за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева – на основание чл. 185 ЗДвП.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление (НП) е издадено при неизяснена фактическа обстановка, същото противоречи на материалноправните разпоредби и при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се от съда да го отмени изцяло. В открито съдебно заседание, както и в писмена защита, защитникът подробно аргументира съображенията изложени в жалбата.

Административнонаказващият орган (АНО) не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се 1 представлява в проведеното открито съдебно заседание.

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното НП и са разпитани шестима свидетели.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 16.08.2023 г., около 19,25 ч., разпитаните от съда свидетели очевидци : Н. В., Н. В. и Е. В. се намирали в лек автомобил марка „Фолксваген”, спрян пред магазин за хранителни стоки „Криси”, находящ се на ул. „Искър” в гр. Своге. Те тъкмо се подготвяли за тръгване, когато неочаквано били силно ударени отзад, в областта на бронята, от лек автомобил „Тойота”, с рег. № ......., управляван от лице, за което по-късно свидетелите полицейски служители Ц. и Б. установили, че е жалбоподателят.

Последният слязъл от колата, както и свидетелите В., В. и В., като видели, че водачът на другия автомобил е във видимо нетрезво състояние, силно миришещ на алкохол, а също така и само по-чорапи. М. поискал да даде пари на свидетелите, с оглед на обстоятелството, че е ударил автомобила им. Те му отказали и го помолили да си тръгна пеш, но той не ги послушал, качил се на колата си и си тръгнал. Тогава свидетелите се обадили на тел. 112, а след малко на мястото пристигнали полицейските служители – Ц. и Б.. Те установили кое е лицето предизвикало произшествието, а именно жалбоподателят. Същият си бил легнал, но преди това е употребил алкохол – по данни от него и от съжителстващото лице. М. бил повикан в сградата на РУ Своге, където свидетелят Я. му съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършените от него три административни нарушения, а именно : 1) При наличие на разногласие относно обстоятелствата за настъпилото пътнотранспортно произшествие (ПТП), водачът М. го напуснал и не е уведомил службата за контрол – чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП. Обстоятелството, че между участниците не е имало съгласие относно обстоятелствата свързани с произшествието е видно освен от свидетелските показания и от факта, че те не са попълнили своите данни в двустраннен констативен протокол – чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б” ЗДвП. ; 2) До пристигане на контролните органи водачът е консумирал алкохолни напитки.

Това обстоятелство се установява от казаното от жалбоподателя и от съжителстващото лице пред разпитаните по делото свидетели – полицейски служители. Останалите свидетели са категорични относно пияното състояние на М. към момента на произшествието, следователно и след него, когато се е прибрал вкъщи, той е употребил алкохол ; 3) Водачът не е контролирал превозното средство, което е управлявал, като именно поради тази причина и се е стигнало до произшествието. Текстът от ЗДвП задължава водачите да контролират непрекъснато моторното превозно средство, което управляват.

Разпоредбата на закона е ясна – тя изисква от водача да е в състояние във всеки един момент да даде желаното от него направление на автомобила и да контролира посоката му на движение. Последното очевидно не е било направено от жалбоподателя, поради което и се е стигнало до удара на управляванато от него превозно средство в другата кола.

Съставеният от свидетеля Я. АУАН съдържа всички реквизити посочени 2 в чл. 42 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетелите. Р. М. се е запознал със съдържанието му и е бил е уведомен за правото в 7-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. Написал е в акта, че няма възражение, като по този начин не е дал обяснения/възражения по съществото на установените от проверяващите административни нарушения. Издаденото на 31.08.2023 г. НП съдържа всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН, като е редовно връчено на 04.11.2023 г., а жалбата е подадена в Районен съд Своге на 16.11.2023 г.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното постановление са съставени съгласно изискванията на ЗАНН.

Фактическите констатации, отразени в тях, не се опровергават от събраните достоверни и относими доказателства. Съдът кредитира показанията на всички свидетели, тъй като тези лица са незаинтересовани от изхода на производството. Също така техните показания са безпротиворечиви, логически издържани и кореспондират с другите доказателства и установени по делото факти. Редовно съставените актове по Закона за движение по пътищата имат доказателствена сила до доказване на противното – чл. 189, ал.

2 ЗДвП, като по делото не се представиха никакви доказателства, които да докажат противното. От справката за нарушител водач е видно, че през месец октомври 2021 г. Р. М. е осъден за извършено от него престъпление по чл.

343б, ал. 1 НК – управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта на 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред. Този факт обяснява и поведението на жалбоподателя при и след настъпването на предизвиканото от него ПТП.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна. По делото безспорно се установи, че на 16.08.2023 г. водачът Р.

М. е управлявал моторно превозно средство (лек автомобил „Тойота”, с рег. № .....) като при наличие на разногласие относно обстоятелствата за настъпило ПТП, го е напуснал и не е уведомил службата за контрол ; до пристигане на контролните органи е консумирал алкохолни напитки ; не е контролирал превозното средство, което е управлявал. Поради това настоящият съдебен състав намира от правна страна, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушенията, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Следователно административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН, доказал е извършването на административните нарушения от страна на жалбоподателя по ЗДвП, осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 ЗАНН. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Р. М.. Наложените административни наказания са предвидените в закона за извършените нарушения, като е взето предвид, че те се характеризират с висока степен на опасност за установения ред на държавно управление и засягат съществено важните обществени отношения предмет на регулиране от ЗДвП. Не би могло да се приеме, че извършеното от жалбоподателя, макар и формално да осъществява признаците на предвидените в закона нарушения, поради своята малозначителност е с явно 3 незначителна степен на обществена опасност.

В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят е бил напълно наясно за какво е наказан по административен ред.

Нарушенията са описани достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно тяхното съдържание. Всички елементи от състава им са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, относно описанието на административните нарушения и фактите по тяхното извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. Административнонаказателното производство се образува със съставянето на АУАН, като в случая преди образуването му са снети писмени сведения от лицата В., В. и В.. Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗАНН,

Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) се прилага за производството пред съда, следователно не се прилага в производството по установяване на административни нарушения. Обясненията дадени от посочените лица, включително и от жалбоподателя М. и Б. С., представляват събрани доказателства в това производство, като няма изискване такива да се снемат и вземат предвид едва след съставянето на АУАН или да не се ценят от съда. В случая посочените обяснения потвърждава фактическите изводи на съда. Ето защо се налага извод за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и за напълно изяснена от органа фактическа обстановка. В този смисъл възраженията в жалбата са изцяло неоснователни.

В заключение, в производството пред административния орган не са допуснати нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление.

АНО осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетеност е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на нарушителя. Въз основа на приетите за установени факти закона е приложен правилно. От гореизложеното съдът счита, че Р. М. е осъществил от обективна и субективна страна нарушенията за което е санкциониран административно. От субективна страна деянията са извършени виновно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът РЕШИ:

Потвърждава изцяло Наказателно постановление № 23-0353-000181 от 31.08.2023 г., издадено от началник група в ОДМВР София, РУ Своге, с което на Р. С. М. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, за нарушение на чл. 123, ал.

1, т. 3, б. „в” ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 50 лева и един месец лишаване от право да управлява моторно превозно средство – на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал.

1, т. 2, б. „е” ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 50 лева и един месец лишаване от право да управлява моторно превозно средство – на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП и за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева – на 4 основание чл. 185 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 5