Решение № 339 от 31.05.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Пазарджик , 31.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20215220200385 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ТСТ ТРАНС ОЙЛ”ЕООД, ЕИК 203650635, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, местност „Чукур Савак”, комплекс „ТСТ Ойл”, представлявано от управителя А. С., чрез адв.Ел.П. против Наказателно постановление 13-002498/17.02.2021г., на директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ вр. чл.415 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, чрез пълномощника си, поддържа жалбата и искането в нея.

1

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата и е на становище същата, като неоснователна, да се остави без уважение.

Пазарджишкият районен съд, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

На 22.06.20г. в стопанисван от дружеството- жалбоподател обект в землището на Пазарджик м. „Чукур Савак“ била извършена била извършена проверка от инспектори в ДИТ св. А. и колегата му Г. Сиракова.

Проверката продължила на 24.06.20 и 16.07.20 г. в ДИТ и по представени от дружеството документи. След като приключила, бил съставен протокол ФА 2016526/15.07.20г. ( л. 5 сл.), надлежно връчен на упълномощен представител – св. Г. ( пълномощно на л. 14).

Впоследствие св. А. установил, че при изпсиване на отразените обстоятелства в протокола е допуснал технически грешки, поради което съставил писмо до дружеството - виж на л. 9 Протокол за поправка на очевидни фактически грешки , в което отразил тази своя констатация, както и че на основание чл. 62, ал.2 от АПК предписанията дадени в протокола от 15.07.20г. следва да се считат за невалидни , поради което издава нов протокол от 29.07.20г.

На неустановена дата, но до връчването на протокола от 29.07.20г.

,протоколът за констатираните грешки (на л. 9) бил надлежно връчен на св. Г. ( показанията й на л. 52).

На 31.07.20г. на нея бил връчен ( виж на л. 25) съставения нов протокол ФА 2016526/29.07.20 ( л. 20 и сл.) . Едно от тях по т. 17 от протокола било :

„Да се плати брутното трудово възнаграждение на Ц. В. К. - служител, за м. май 2020г. за преустановяване на работа в предприятието, съгласно Заповед на работодателя от 16.03.2020г. по чл. 120в от Кодекса на труда при обявено извънредно положение в страната, съгласно чл. 128, т. 1 и чл. 267а от Кодекса на труда"

2

След връчването на протокола от 29.07.20 г. Гацава изготвила възражение ( л. 26) против дадените с него предписания, което било разгледано от ИА ГИТ и с решение на осн. Чл. 97, ал.1 от АПК ( виж на л. 27 и сл.) е отменено само предписанието по т. 24 от протокола от 29.07.20, а всички други предписания по останалите точки са потвърдени.

Липсва последващо оспорване и на 16.10.20г. св. А. отново извършил проверка в обекта, за да провери дали са спазени дадените от него предписания с този протокол. В рамките на тази проверка установил, че предписанието по т. 17 от протокола не било изпълнено, тъй като за посочения в предписанието период - м. май 2020г. не била платена на св. К. брутното трудово възнаграждение за преустановяване на работата съгласно посочената заповед по чл. 120в от КТ при обявено извънредно положение в страната и предвид чл. 128, т.1 и чл. 267а от КТ.

Поради това св. А. съставил процесния акт, приемайки,че нарушението е извършено към първия ден след изтичане на срока , тоест на 22.08.20г.. ( съгласно дадения срок с протокола).

Актът за нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ е съставен в отсъствие на представител на дружеството след надлежна покана, надлежно предявен на представител ( пълномощно за Г.) и връчен препис нему срещу подпис.

Въз основа на акта е издадено НП.

Последното се атакува с доводи за неговата процесуална и материалноправна неизправност. Претенциите за процесуална несъответност с нормативните изисквания са неоснователни. АУАН и НП са издадени при спазване на предвидената за тях процедура и от компетентни органи ( л. 36).

Съдържанието им е изцяло съобразено с предписващите го норми на ЗАНН ( чл.42 и чл.57) , като описанието на нарушението е съвсем детайлно и ясно и създава възможност както за организиране и провеждане правото на защита, 3 така и за осъществяване на съдебен контрол .

Неоснователно се критикува с жалбата процедурата по съставяне на акта в отсъствие на законов или упълномощен представител на дружеството.

АУАН е съставен след като поканата за явяване на 06.11.20 е била надлежно връчена на пълномощника и свидетел по делото Г. ( виж на л. 16 и показанията й в с.з.). От показанията на св. А. и декларациите на л. 17 , става ясно, че след като до края на работния ден 06.11.20 не се явил представител на дружеството, те били съставени от посочените трима служители ни ДИТ в потвърждение на възприетото обстоятелство. То се потвърждава и с показанията на св. А..

Поради това , напълно законосъобразно актът е съставен в отсъствие на нарушителя, но пък е надлежно предявен на негов пълномощник, комуто е връчен и препис от него. Неоснователно се претендира липса на представителна власт за това действие в рамките на административнонаказателното производство.

Представеното пред администрацията пълномощно за Г. – виж на л. 10- е генерално: още в т.1 от него упълномощителят Ан. С. в изрично посоченото качество – и като законов представител на дружеството – жалбоподател е делегирал на свидетелката права да „ извършва от негово име и от името на дружеството и за негова сметка всякакви правни и фактически действия пред всички държавни и общински органи и техните подразделения , като следва изброяване, което обаче е примерно и категорично не е изчерпателно „ … и др.“ ). Този цитат от пълномощното е достатъчен, за да се приеме надлежна представителна власт на Г. във всяко действие, в което тя е участвала в рамките на проверката и в развилото се административно-наказателно производство.

Неоснователно се претендира нарушение на чл. 34 от ЗАНН.

Нарушението е било констатирано в проверка, извършена на 16.10.20г. и от извършването му до издаване на акта на 09.11.20 г. не е изтекла една година , а НП е издадено три месеца и половина след акта.

Въобще, в рамките на цялостната проверка за законосъобразност Съдът не констатира наличия на съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП.

То е законосъобразно и от материално-правна гледна точка. На първо 4 място следва уточнението, че възражения против даденото предписание по т.

17 с Протокола от 29,07,20г. , вкл. такива относно начина, по който то е формулирано, са изцяло неотносими към настоящия спор и не подлежат на разглеждане в настоящия процес. Това предписание е дадено с протокол, предписанията в който са били обжалвани по съответния ред и в този смисъл са налице изричните показания на св. Г. и приложеното решение ИА ГИТ на осн. чл. 97, ал.1 от АПК ( виж на л. 27 и сл.), с което предписанията по протокола за изцяло потвърдени с изключение на това по т. 24. Това решение на изпълнителния директор на ИА“ГИТ“ не е било оспорено в 14-дневния срок пред АС Пазарджик ( виж показанията на Г.) . Недопустимо е в рамките на настоящия спор да се проверява законосъобразността на предписания, които са легитимирани от компетентния за тяхната проверка орган. Тази проверка е била инициирана от дружеството с възражението на л. 26 , в което относно процесното предписание по т.17 ( както и относно аналогичните му по т. 1-10 , т.12 -19) не се твърди, че работникът е ползвал вид отпуск ( в случая – неплатен), поради което да не му се дължи възнаграждението по чл. 267 а от НК ( за времето, през което работата със заповед на работодателя е преустановена поради обявено извънредно положение ) в случаите по чл. 120 в от КТ. Затова и такова се дължи, както е приел компетентния да прецени законосъобразността орган – ИА „ГИТ“ с окончателния си акт - на л. 30 ( решението не е обжалвано – виж показанията на Г.) .

Липсата във възражението до ИА“ГИТ“ на твърдения, че работникът -св.

К.- е ползвал неплатен отпуск създаде сериозни съмнения относно факта на ползването му, независимо, че той е заявен в показанията й ( виж на л. 69).

Всъщност, тя признава, че била в неплатен отпуск,но не може ясно да фиксира периода на ползването му – първоначално твърди ,че било за „близо един месец“ от 20 март, като не помни дали май е ползвала такъв вид отпуск. След това обаче признава, че ползвала този отпуск по предварително подписана от нея молба – тази на л. 57, която пък действително касае периода 01-29.05.20г.

От друга страна обаче, на 31.07.20 ( виж съобщение на ел. адрес на л. 67) от дружеството са изпратили на ДИТ по повод изисканите във връзка с проверката документи същата молба, но неподписана от св. К. . Става ясно, че към датата на изпращане на ДИТ 31.07.20г. тази молба не е била подписана от работника, а това е станало впоследствие. Тоест – към м. май, когато 5 работникът е ползвал такъв вид отпуск, това не е станало по надлежна негова молба, въз основа на която работодателят може на посоченото основание чл.

160 о КТ да разреши ползването на този вид отпуск. В този смисъл се възприеха за недостоверни твърденията на св. К., че е подала предварително подписана молба за ползване на неплатен отпуск през май 2020г. Така, че през този месец тя въобще не е ползвала такъв вид отпуск, а формално и след проверката са създадени съответните документи ( молбата й а отпуск) с цел да се установи за нуждите на проверката заявяването му, като молба дори не е била подписана към момента на представянето й в ДИТ Пазарджик, а в един по-късен момент.

Извън това обсъждане, ясно се посочи,че предписанието по процесната т. 17 от протокола от 29.07.20, е влязло в сила и станало задължително за изпълнение. Възражения против него в настоящото производство са недопустими и не са от компетентността на този съд.

В този смисъл даденото предписание по т. 17- от протокола №2016526/29.07.20г. са били задължителни, като проверката дали то е изпълнено от работодателя е извършена месец и половина след изтичане на срока. Той е изтекъл на 21.08.20г. и поради това правилно е прието, че нарушението е извършено на 22.08.20г.

Фактът на извършването му не е спорен и е несъмнен установено с подробните и убедителни показания на актосъставителя и приложените писмени доказателства на л. 31 и следващите.

Предвид горното обсъждане, нарушението, изразено в бездействие от страна на адреса на това предписанието, е факт. Правилно е възприет и автора на нарушението, доколкото адресат по предписанието ( основателно ) е работодателят в лицето на дружеството - жалбоподател.

Напълно ирелевантно е обстоятелството дали упълномощената от управителя на дружеството Г. е уведомила последния за дадените предписания и необходимостта от изпълнението им, доколкото тези обстоятелства касаят отговорността за координацията в съответната комуникация ( ако въобще такава е следвало да се осъществи, доколкото на Г. са делегирани генерални пълномощия).

6

Ирелевантно за обективната съставомерност на нарушението е също дали длъжностното лице по ЗБУТ е „било повече в движение и поради това не успяла да подпише“ ( виж показанията на Г. на л.52) ;още повече като се има предвид, че протоколът с предписнаията е получен на 31.07.20г.1 а проверката за изпълнение на предписанията по него е извършена едва на 16.10.20г. ( повече от месец и половина след изтичане на срока за изпълнението им).