Решение № 5489 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5489 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110147382 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, чрез адв. М., срещу С.О. ЕИК *********, с адрес /адрес/ представлявана от кмета В.Т., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 130,17 евро (254,60 лева) представляваща стойността на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № **************/11.04.2023г., за нанесени щети на л.а. с рег. №********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба- 26.09.2025г., до окончателното плащане на дължимото.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на 24.01.2025г. в /адрес/, в тъмната част на денонощието, при движение по /адрес/, л.а. с рег. № ********, управляван от С. К., преминава през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което настъпили повреди по автомобила.

Сочи се, че към момента на ПТП-то, автомобилът е имал сключена застраховка „К.М.“ при ищеца и след образувана щета № **************/11.04.2023, е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 254,60 лв.

Отговорността на ответника се аргументира с факта, че С.О. е отговорна за поддържането на пътя и не е изпълнила задълженията си.

Ищецът твърди, че е поканил ответника да му заплати процесната сума, но последният не е сторил това.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП. Навеждат се доводи за неспазване от страна на водача на автомобиа на задълженията му по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Моли съда да отхвърли иска, като бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски.

Ответника С.О. прави искане за привличане на трето лице помагач „Т.Г.Х.“ АД, ЕИК 1

*********, със седалище и адрес на управление /адрес/, като предявява и обратен иск на основание чл. 219, ал. 3 ГПК. С Разпореждане №187509/10.12.2025 г. дружеството е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника и е приет за съвместно разглеждане обратния иск на ответника.

С предявения от С.О. обратен иск срещу третото лице – помагач „Т.Г.Х.“ АД, се иска осъждане на последното да заплати сумата от 130,17 евро (254,60 лева), представляваща стойността на нанесени щети на л.а. с рег. №********, в резултат на ПТП, настъпило на 24.01.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 26.09.2025г., до окончателното и изплащане. Претендират се разноски.

Ответникът по обратния иск „Т.Г.Х.“ АД е депозирал писмен отговор, с който излага съображения за неоснователност както на главния, така и на обратния иск. Представя Констативен протокол от 02.07.2024г., дневно извлечение №*** за дата 29.11.2024г.

В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. М., който поддържа исковата молба и моли съда да уважи иска. Претендира разноски по списък.

Ответникасе представлява от юрк. З., която поддържа писмения отговор и моли съда да отхвърли иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач не изпраща представител.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

От представената като писмено доказателство застрахователна полица № ***************/25.10.2024 г., със срок на валидност от 25.10.2024г. до 24.10.2025г., ведно с предложение за сключване на застраховка, е видно, че между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил с рег.№ № ********, е сключен договор за застраховка „К.С.“, с валидност на полицата от 25.10.2024 г. до 23.59 ч. на 24.10.2025 г.

Ищецът е представил заверено копие от Общи условия по застраховка „К.С.“ , от които е видно видът на покритите застрахователни рискове и изключенията от тях.

Съгласно Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „К.С.“, на 24.01.25г., в /адрес/, е настъпило ПТП със застрахования автомобил, при което движейки по улицата, водача навлязъл в дупка, която не видял, вследствие на което на автомобила са нанесени материални щети- пукната предна дясна гума(скъсана) и „увредена вежда на преден десен калник“.

Във връзка с настъпилите щети по автомобила до ищеца е подадено Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение на застраховки „К.“, като е образувана преписка п о щета № **-*****-*****/25/30.01.2025г. Съставени са опис на претенция № **-**********/25/30.01.2025г., опис-заключение по претенция № **-*****-*****/25/30.01.2025г., Доклад по щета № **************. С платежно нареждане от 03.02.2025г., е заплатена сумата от 254,60 лв.,

С Регресна покана с изх. № ***/20.03.2025г., получено на 24.05.2026г. от ответника, ищцовото дружество е предявило регресна претенция за сумата от 254,60 лв.

Съгласно Договор от 20.10.2023г., С.О. е възложила на „Т.Г.Х.“ АД, дейностите по текущ ремонт и поддръжка на /адрес/ включваща райони В. Л. и Т.“. Представени са фактура №***********/04.11.2024г., Двустранна сметка №**, Протокол №**/04.11.2024г., Писмо на СО от 05.06.2023г., Констативен протокол от 02.07.2024г., дневно извлечение №*** за дата 29.11.2024г.

По делото е допуснат и разпитан в качеството на свидетел С. К., който посочва, че ПТП настъпило около 21:30-22ч., когато било тъмно. Прибирал се от работа и на /адрес/ навлязъл в дупка, като спукал гума. След това подал декларация до застрахователя.

До сега нямал друг случай, в който да е попадал в дупка и да спука гума.

От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че причинените вреди по л.а. с рег.№ ********, от техническа гл. точка , е възможно да бъдат получени и са вследствие на реализираното ПТП на 24.01.2025г. Вещото лице е изчислило стойността на 2 уврежданията по процесния автомобил на 360,60 лв.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният в настоящето производство главен иск е с правно основание чл. 410, ал.

1 КЗ . Това е иск на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу прекия причинител на вредата. За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място - извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.

От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане (застрахователна полица ***************/25.10.2024 г.), със срок, покриващ датата на настъпване на вредите.

Налице е и извършено плащане от страна на застрахователя, който факт не е спорен между страните.

Възраженията на ответника относно механизма на настъпване на ПТП и причинноследствената връзка между него и причинените щети, също се явяват неоснователни, тъй като се опровергават, както от събраните гласни доказателства, така и от заключението по съдебната автотехническа експертиза.

Не могат да се възприемат и изложените в отговора на исковата молба доводи за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил поради неспазване на задълженията му по чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като разпоредбата касае поведение при наличие на препятствие на пътя. Дупките по пътното платно не могат да бъдат квалифицирани като препятствие, още повече когато не са обезопасени и обозначени. В същото време настоящият докладчик намира, че ответникът не може да черпи права от своето противоправно бездействие. Именно като стопанин на пътя, на С.О. е възложено да го поддържа и при липсата на предприети мерки в тази насока, Общината не може да обоснове съпричиняване от страна на водача на л.а.

С оглед на това, съдът приема, че за увредения е възникнало право срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане.

Изложеното по-горе е основание да се приеме, че в случая се установи наличието и на трите предпоставки за уважаване на иска в установения от вещото лице размер от 360,60 лв. Но доколкото иска е предявен за сумата от 254,60 лв., то иска следва да бъде уважен до този размер.

По обратния иск, съдът намира следното:

Предявеният обратен иск е неоснователен. Видно от представения Договор от 20.10.2023г., СО е възложила на третото лице „Т.Г.Х.“ АД, да извършва дейностите по текущ ремонт и поддръжка на /адрес/, вкючваща райони В. Л. и Т.“, като по делото няма данни кои точно улици се включват в тези райони, поради което не може да бъде направен извод, че именно този път се е обслужвал от третото лице, към датата на инцидента.

От друга страна, съгласно чл. 2 от договора, поддържането е превантивно и текущо (рутинно), като същото се извършва на база конкретни възлагания. Ищецът по обратния иск не е приложил доказателства, че е възложил на изпълнителя на обществената поръчка извършване на ремонта на пътя, където е станал процесния инцидент по предвидения в чл. 2 от договора ред. По делото са представени възлагателно писмо изх. №****-********/05.06…(година не се чете) на СО, към което е приложен Протокол №**/04.11.2024г. за извършени ремонтни дейности, като видно от представения от третото лице Констативен протокол от 02.07.2024г., участъка, който е възложен за ремонт е този по /адрес/, която се влива в /адрес/. По делото няма ангажирани други доказателства за възложени от СО задания за извършване на текущ ремонт на /адрес/, нито съгл. възлагателно писмо изх.

№****-****-****/05.06…, нито към датата на процесното ПТП- 24.01.2025г., които да не са изпълнени от третото лице, поради което по делото не се установява, да е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника по обратния иск.

По разноските:

Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да 3 бъде уважено. От материалите по делото се установиха извършени от ищеца разноски в общ размер на 460,08 €, от които 25,56 € за държавна такса, 205 € за депозит за САТЕ, 25 € за депозит за разпит на свидетел и 204,52 € за заплатен адвокатски хонорар.

Следва да бъде оставено без уважение и искането за присъждане юрисконсулстко възнаграждение на ответника.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА С.О. ЕИК *********, с адрес /адрес/ представлявана от кмета В.Т., да заплати на З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 130,1 7 EUR (сто и тридесет евро и 17 евроцента), представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета

№

**************/11.04.2023г., за нанесени щети на л.а. с рег. № ********, в резултат на ПТП, настъпило на 24.01.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба- 26.09.2025г., до окончателното плащане на дължимото.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.О., ЕИК *********, с адрес /адрес/, представлявана от кмета В.Т., срещу помагач „Т.Г.Х.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, обратен иск за заплащане на сумата от 130,17 евро, представляваща стойността на нанесени щети на л.а. с рег. №********, в резултат на ПТП, настъпило на 24.01.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба по главния иск- 26.09.2025 г., до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА С.О. ЕИК *********, с адрес /адрес/ представлявана от кмета В.Т., да заплати на З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 460,08 EUR (четиристотин и шестдесет евро и 08 евроцента), представляваща направени по делото разноски.