Решение № 112 от 06.11.2023, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Административно наказателно дело 93/2022
- Вид
- Решение № 112
- Подписан
- 06.11.2023
- В сила
- 26.07.2024
- Състав
- Симеон Стефанов Стойчев
Цитирани разпоредби
- чл. 45, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 403а, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 415, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
- Параграф 1, т. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 112 гр. С., 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря ЕК. Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Административно наказателно дело № 20221870200093 по описа за 2022 година Производството е образувано по жалбата на „ДГ Ф.“ ООД, ЕИК 205630784 със седалище и адрес на управление: Област С. (столица), общ. Столична, гр.
С., район Л., ж.к. „Л.“, ул. „И. Г.“ 47 срещу НП № 23-2100193/14.02.2022 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда С. област“ със седалище С. към Главна Дирекция Инспектиране на труда, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, му е наложена имуществена санкция на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, в размер на 2000 лв.
В жалбата се твърди, че привлеченото лице не е осъществило административното нарушение за което е санкционирано. Отправя се искане за отмяна на НП.
В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят чрез упълномощения повереник адв. Григоров излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си по жалбата. Ответникът по жалбата, чрез юриск.
Христова излага съображения за неоснователност на жалбата, отправя искане за потвърждаване на наказателното постановление.
С.ският районен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като 1 провери служебно атакуваното НП, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от доказателствата по делото и от разпитаните свидетели, на 23.12.2021 г. свидетелката К. в присъствие на свидетелката Котева, съставила акт срещу жалбоподателя за това, че при извършената на 15.12.2021 г. в магазин Лидл – С., бул. „И.“ № 2Б и в периода от 20.12.2021 г. до 23.12.2021 г. по документи в ДИТСО – С., бул. „В.“ № 6 се установило, че работодателят „ДГ Ф.“ ООД, ЕИК 205630784 в качеството си на работодател по смисъла на Параграф 1, т. 1 от ДР на КТ не е изпълнил задължително за изпълнение предписание, дадено с Протокол за извършена проверка № ПР 2132986 от 19.10.2021 г., а именно т. 1 - Работодателят да изпълни задължението си да държи на разположение на контролните органи документи, екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, в т. ч. заповеди за полагане на извънреден труд, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за които е установено сумираното изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.
403а, ал. 1 от КТ. С краен срок на изпълнение 20.12.2021 г. На 15.12.2021 г. по време на проверката на място в обекта на контрол от страна на работодателя са изискани: графици за работа и Правилник за вътрешния трудов ред, но не бяха представени. При изискване на документите за изпълнение на предписанията с Призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК в т. 1 е посочен неправилен № на протокол. Работодателят представя документи, които са датирани с дата преди призовката, които са с възприет погрешен №. Това навежда на извод, че документите са антидатирани, доколкото работодателят няма как да знае за бъдеща грешка. Нарушението е извършено на 15.12.2021 г. и е установено към момента на извършване на проверката в обекта на контрол – 15.12.2021 г.
С това е нарушил чл. 415, ал. 1 от КТ. Въз основа на така съставения акт, било издадено и обжалваното НП № 23-2100193/14.02.2022 г. в което наказващия орган е изложил като установено следното: При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на „ДГ Ф.“ ООД, ЕИК 205630784 на 15.12.2021 г. в магазин Лидл – С., бул. „И.“ № 2Б и в периода от 20.12.2021 г. до 23.12.2021 г. по документи в сградата на Дирекция „Инспекция по труда С. област“ със седалище гр. С., бул. „В.“ № 6, ет. 2 е установено, че „ДГ Ф.“ ООД, ЕИК 205630784 в качеството на работодател по 2 смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда не е изпълнил задължително предписание № 1 на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, дадено с протокол № 2132986/19.10.2021 г. за извършена проверка, връчен на 19.10.2021 г., а именно: „Работодателят да изпълни задължението си да държи на разположение на контролните органи документи, екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, в т. ч. заповеди за полагане на извънреден труд за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за които е установено сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ. Срокът на предписанието е 20.10.2021 г. На 15.12.2021 г. по време на проверката на място в обекта на контрол от страна на работодателят са изискани: графици за работа и правилник за вътрешния трудов ред, но такива не били представени, което е видно от призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК с рег. № 21083427/15.02.2021 г. При изискване на документите за изпълнение на предписанията с призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК е посочен неправилен номер на протокол. Работодателят представя документи, които са датирани с дата преди призовката, които са с възприет погрешен номер на протокола. Това навежда на извод, че документите са антидатирани, доколкото работодателят няма как да знае за бъдеща грешка.
Нарушението е налице от деня, следващ този, на който е изтекъл определения срок за изпълнение на задължителното предписание и продължава до момента на установяването му към момента на проверката на 15.12.2021 г.
Нарушението е извършено в гр. С.. С това е нарушил чл. 415, ал. 1 от КТ. Въз основа на така възприетото от наказващия орган, същият на основание чл.
416, ал. 5 от КТ вр. чл. 415, ал. 1 от КТ е наложил на жалбоподателя в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда имуществена санкция в размер на 2000 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че акта и НП са незаконосъобразни и са издадени при нарушаване на процесуалните норми. Както АУАН, така и атакуваното НП са издадени за нарушение по чл.
415, ал. 1 от КТ, изразяващо се в неизпълняване на задължително предписание от страна на жалбоподателя в качеството му на работодател.
Неизпълнението на задължително предписание на контролен орган, за спазване на трудовото законодателство е било наказуемо административно 3 нарушение, до изменението на чл. 415, ал. 1 с новелата публикувана в бр. 107 на ДВ от 2020 г. След влизането в сила на така посоченото изменение през 2020 г., ал. 1 на чл. 415 е придобил следното съдържание: „Който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева“. Както АУАН, така и НП реферират към нарушение на норма, която към момента на осъществяване на твърдяното нарушение, вече не е част от позитивното право на Република България.
Като взе предвид, че НП следва да бъде отменено изцяло на процесуално основание, съдът не следва да обсъжда спора по същество.
При този извод на съда, следва да се произнесе и по разноските.
Отправено е искане от процесуалния представител на жалбоподателя за разноски, представени са от него доказателства за реализирани разноски в размер на 800 лева. От страна на юрисконсулта на ответника по жалбата е заявено възражение за прекомерност на разноските. Съдът действително намира, че предвид същественото процесуално нарушение и естеството на спора, разноски в размер над минимално установения се явяват прекомерни.
Минимално установения размер на разноските, към датата към която са реализирани се урежда по реда на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в този смисъл по реда на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредбата, минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 500 лв., до който размер следва да бъдат признати разноски за жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло НП № 23-2100193/14.02.2022 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда С. област“ със седалище С. към Главна Дирекция Инспектиране на труда.
ОСЪЖДА Директор на Дирекция „Инспекция по труда С. област“ със седалище С. към Главна Дирекция Инспектиране на труда да заплати на „ДГ 4
Ф.“ ООД, ЕИК 205630784, сумата от 500 лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд С. област, в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5